1
4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
СОФИЯ, 18.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4623/2017 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № въззивно решение № 279 от 13.07.2017 г. по в.гр.д. № 403/2017 г. на Окръжен съд- Плевен по въпроса за задължението на въззивния съд да посочи в мотивите на решението си точно и ясно каква фактическа обстановка приема за установена и въз основа на кои доказателства.
Жалбоподателката В. Д. е обжалвала въззивното решение, като в касационната жалба е релевирала оплаквания за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа, че въззивният съд е обсъдил избирателно и непълно свидетелските показания, като не ги е съпоставил с останалите събрани по делото доказателства, поради което направил необосновани изводи във връзка с това от кого е владян спорния имот.
В писмен отговор на касациионната жалба ответницата Д. П. П. изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 529 от 22.03.2017 г. по гр.д. № 7757/2016 г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от В. Д. П. против Д. П. П., Г. П. П. и К. Н. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищцата е собственик на поземлен имот № …. с площ 710 кв.м, заедно с построените в него жилищна сграда, двуетажна стопанска сграда и външна тоалетна, който заедно с ПИ …. е урегулиран в УПИ …. в кв. …. по плана на [населено място], и за осъждане на ответниците да й предадат владението върху 184 кв.м от този имот, разположени в югоизточната му част.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че ищцата е собственик на имот пл.№ 124 и че този имот се владее от ответницата без правно основание.
По делото е прието за установено, че с нотариално публично завещание от …. г. Г. Д. К. завещал на своя син П. Г. Д. 1/6 ид. част от всичките си движими и недвижими имоти, на своя внук Г. Д. Г. завещал 1/6 ид. част от дворното място в [населено място] от около 800 кв.м и постройките в него, при съседи: А. П., брята Ц., Н. М. и улица, както и 1/12 ид.ч. от всички недвижими непокрити и покрити имоти; на своя дъщеря Ц. Г. Д. завещал 1/24 ид. част от всички свои непокрити имоти, и на внучката си Р. Ц. Д. завещал също 1/24 ид. част от всички непокрити имоти. Г. Д. К. е починал през 1943 г. По делото не е представено удостоверение за наследниците му, но не е било спорно, че един от тях е синът му Д. Г.. С писмен договор за продажба на недвижим имот от 24.05.1950 г. Д. Г. и неговият син – Г. Д. са закупили от физически лица къща и двор в [населено място] от около 200 кв.м, при описани в договора съседи, един от които е купувача.
Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че за населеното място съществува идейно- застроителен план, одобрен през 1964 г., по който процесният имот пл.№ …. е бил отразен като два имота – имот пл.№ …. и имот пл.№ …., записани на името на Г. Д. Г.. Като съседен на имот пл.№ …. е заснет имот пл.№ …., записан на името на П. Г. Д., който е син на Г. Д. К.. В този план като граница между имоти пл.№ …. и …. е заснета масивна каменна ограда, която минава по цялото им протежение. По плана от 1964 г. за имоти пл.№ …. и …. е бил отреден съсобствен парцел …. в кв. …., а имот пл.№ …. е бил включен в съсобствен по регулация парцел …. В плана от 2004 г. бившите имоти пл.№ …. и …. са заснети като един имот с пл.№ …. с „Г” –образна форма, а бивш имот пл.№ …. е заснет с пл.№ …. За двата имота е отреден съсобствен парцел …..
По делото е представен писмен договор от 27.12.1974 г., с който П. Г. Д., Г. Д. Г., Ц. Г. Д. и Р. Ц. Д. / наследници на Г. К./ са продали на ответницата Д. П. П. двор с къща и селскостопански постройки в [населено място], кв. …., при граници: улица, Г. Ц., А. К. и Н. И..
През 2014 г. Д. П. е призната за собственик на основание давностно владение на имот пл.№ …. с площ 710 кв.м, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки, както и на имот пл.№ …. с площ 340 кв.м, заедно с построените в същия масивна двуетажна сграда и стопански постройки.
Въззивният съд е приел, че предмет на договора за продажба от 1974 г. са били имоти пл.№ …. и …., а не само имот пл.№ …., тъй като ако продавачите са имали предвид имот пл.№ …., то като съсед би следва да бъде посочен Г. Д., записан като собственик на имот пл.№ …. След преценка на събраните по делото гласни доказателства е направил извод, че от 1974 г. фактическата власт върху спорната част от имот пл.№ …., идентична с б. имот пл.№ …. по плана от 1964 г., е упражнява от ответницата Д. П. на основание сключения договор за продажба от 1974 г. В обобщение съдът е приел, че не се установява ищцата да е собственик на целия имот пл.№ …. по плана от …. г. с площ 710 кв.м.
Съгласно трайно установената практика на ВКС съдът е длъжен да мотивира решението си съобразно чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК.
В случая въззивният съд се е задоволил да посочи, че от 1974 г. ответницата упражнява фактическа власт върху частта от имот пл.№ …., съответстваща на б. имот пл.№ …. Същевременно е направен извод, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху целия имот пл.№ …., за който по делото е безспорно установено, че е образуван от обединяването на б. имоти пл.№ …. и …. В тази връзка не са изложени мотиви на какво основание съдът приема, че ищцата е изгубила правото си на собственост върху частта от имота, съответстваща на б. имот пл.№ …., при положение, че за този имот е направен извод, че е бил предмет на договора за покупко- продажба от 1950 г. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до необоснованост на постановения съдебен акт и вътрешно противоречие на мотивите.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да вземе предвид, че от 1964 г. имотите са в регулация и за тях са отреденени парцели, което предполага възражението на ответницата за придобиване по давност да бъде преценявано в съответствие с разпоредбите на чл. 56 ЗТСУ /отм./ и чл. 200 ЗУТ.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 279 от 13.07.2017 г. по в.гр.д. № 403/2017 г. на Окръжен съд- Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: