1
5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
СОФИЯ, 08.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 231/2018 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение от 05.04.2017 г. по в.гр.д. № 385/2016 г. на Окръжен съд – Монтана, поправено с решение от 11.08.2017 г., е отменено решението на Районен съд- Лом, постановено на 10.11.2016 г. по гр.д. № 2253/2015 г., и вместо него е постановено друго, с което:
– е признато за установено по отношение на М. И. Я., Г. Д. Б. и И. К. Б., че А. Н. Й. и Й. Н. М. са собственици, всеки от тях, на по 1/4 ид. част от описаните в решението земеделски имоти в землището на [населено място], обл. М., както следва: нива от 56.906 дка, съставляваща имот № …., нива от 20.375 дка, съставляваща имот № …., нива от 1.420 дка, съставляваща имот № …. и ливада от 1.500 дка, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището;
-е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост на тези имоти № …., т…., дело № …. г. до размера на притежаваните от ищците идеални части / по 1/4 ид. част, общо за 2/4 ид. части/;
– е допусната съдебна делба на описаните имоти между съделителите А. Н. Й., Й. Н. М., М. И. Д., Г. Д. Б. и И. К. Б., при квоти 2/8 ид. части за А. Й., 2/8 ид. части за Й. М., 2/8 ид. части за М. И. Я., 1/8 ид. част за Г. Б. и 1/8 ид. част за И. Б..
С определение № 416 от 01.08.2018 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли сънаследник, който упражнява фактическа власт върху целия съсобствен имот, да демонстрира по отношение на останалите сънаследници намерението си да владее техните идеални части за себе си, ако това е обективно невъзможно.
Жалбоподателите М. И. Я., Г. Д. Б. и И. К. Б. поддържат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Считат, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин намерението на тяхната наследодателка да владее процесните имоти за себе си, както и че извършените от нея фактически и правни действия сочат по несъмнен начин на отричане на правата на останалите сънаследници и са могли да достигнат до тяхното знание.
Ответниците по касация А. Н. Й. и Й. Н. М. изразяват становище, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е установено, че процесните имоти са възстановени през 1994 г. в нови реални граници с план за земеразделяне с решение на ПК- [населено място] на наследниците на А. Н. К., б.ж. на [населено място]. А. К. е починал през 1955 г. и е оставил за наследници по закон съпруга К. К. и две деца – Г. А. М. и П. А. К.. К. К. е починала през 1959 г. и е наследена от децата си Г. и П.. Г. М. е починала през 1966 г. Нейни наследници по закон са децата й А. Н. Й. и Й. Н. М.. П. А. К. е починал през 1985 г. и е оставил за наследник по закон своята дъщеря Т. П. Б.. През 1986 г. А. Н. Й. и Й. Н. М. са се отказали от наследството на своята майка Г. М.. Този отказ е вписан в специалната книга на Ломския районен съд на 29.09.1986 г. С нотариален акт № …., т…., дело № …. от …. г. Т. Б. е призната за собственик на основание наследство на възстановените с решението на ПК- В. земеделски имоти, предмет на настоящото дело. Установено е също, че същите са отдавани под наем от Т. Б., а след нейната смърт- от преките й наследници, които са получавали и гражданските плодове от имотите.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че издаденият през 1996 г. в полза на Т. Б. констативен нотариален акт за собственост върху делбените имоти обективира нейното намерение за своене, но то не е било доведено до знанието на останалите наследници чрез действия, които недвусмислено сочат, че се отричат техните права. Имотите са наследствени и упражняваната от Т. Б. като един от наследниците на общия наследодател фактическа власт е с характер на държане по отношение на идеалните части на останалите сънаследници, поради което за да ги придобие по давност, е следвало да манифестира пред тях завладяването и промяната в намерението да ги държи като свои. Приел е, че личното ползване на имота и отдаването му под наем не са действия, които обективират промяна в намерението на съсобственика да държи вещта изцяло за себе си, тъй като по силата на чл. 31, ал.1 ЗС той има право да ползва цялата вещ.
По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване:
В мотивите на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, е посочено, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическа власт върху вещта, признава такива и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части, и за да ги придобие по давност, е необходимо да превърне с едностранни действия държанието им във владение. Завладяването на частите на останалите съсобственици и промяната в намерението трябва да се манифестира пред тях, освен ако това е обективно невъзможно. Приема се, че такава обективна невъзможност е налице например когато на сънаследника – владелец не е било известно наследодателят да има и други наследници поради липса на данни за това в регистрите на населението, или когато невладеещият съсобственик е напуснал пределите на страната и адресът му е неизвестен. В тези случаи за да бъде осъществен фактическия състав на придобивната давност е достатъчно владеещият съсобственик да е изявил намерението си да свои целия имот за себе си по отношение на всички- чрез извършване на такива действия, които не оставят съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си, и за които всеки заинтересован може да узнае.
Настоящият състав споделя тази практика. При наследствено правоприемство, каквото в случая е възникнало по отношение на процесните земеделски имоти, владението преминава по право към всички наследници, независимо дали само един от тях остава да ползва имота, дали се познават помежду си, дали знаят или не знаят какви вещи са останали в наследството. В техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение и наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната на намерението предполага външна изява не просто чрез извършване на активни действия, а на такива, които не могат да се тълкуват по друг начин, освен като отричане на правата на другите сънаследници, и които са от естество да бъдат възприети по този начин от всички, за да се приеме, че съсобствениците, които не са дезинтересирали от имота, обективно също са могли да узнаят за тях и да предприемат необходимото за защита на правата си. Докато останалите сънаследници са в неведение относно промененото намерение на един от тях да завладее и да придобие техните идеални части, докато то не бъде изявено по несъмнен начин, сънаследникът-владелец не може да им противопостави владението си.
В съответствие с тази практика на ВКС въззивният съд е приел по настоящото дело, че не е установено на намерението на касаторите и на тяхната майка да своят идеалните части на останалите съсобственици да е била обективирана чрез извършване на действия, които сочат на отричане на чуждите права. Констативният нотариален акт се издава в едностранно охранително производство по искане на молителя, в което останалите съсобственици не участват, поради което те не биха могли да узнаят отричането на правата им, докато този акт не им бъде съобщен или противопоставен. Отдаването на сънаследствения имот под наем или аренда и получаването на гражданските плодове само от някой от съсобствениците по своята същност са сходни с действията, които съсобственикът може да извършва с общия имот/ чл. 31, ал.1 ЗС/, поради което също не могат да се третират като проява на намерението на съсобственика да владее имота изцяло за себе си. Подаването на заявление от един от сънаследниците за възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ на името на общия наследодател, също не представлява действие, обективиращо намерението на този сънаследник да завладее имотите за себе си, тъй като съгласно чл. 14 ППЗСПЗЗ то ползва всички останали наследници.
Неоснователни са доводите на касаторите, че са били в обективна невъзможност да доведат до знанието на останалите сънаследници намерението си да владеят целия имот за себе си поради това, че те не са им били познати като наследници на общия наследодател. Дори да е налице такава невъзможност, тя не изключва необходимостта от външна демонстрация на намерението на владелеца за своене на целия имот.
Констативните нотариални актове подлежат на вписване в службата по вписванията след изменението на чл. 112 ЗС в ДВ бр. 34/ 2000 г., в сила от 01.01.2001 г. Констативният нотариален акт, на който се позовават касаторите, е издаден през 1996 г. , не е подлежал на вписване и не е вписан, поради което доводът, че всеки, който е бил заинтересован от това, би могъл да узнае, че наследодателката на касаторите е считала себе си за единствен наследник и собственик, и съответно да предприеме действия за защита на правата си, също е неоснователен.
По тези съображения въззивното решентие като постановено в отсъствие на релевираните с касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.04.2017 г. по в.гр.д. № 385/2016 г. на Окръжен съд – Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: