О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 27.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2882/2018 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. Е. Н., Е. И. Н. и Ю. В. Н. чрез техния процесуален представител адв. М. П., срещу въззивно решение № 2025 от 25.04.2018 г. по в.гр.д. № 177/2018 г. на Окръжен съд- Благоевград. В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационна проверка по същество на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали пропускът на съда да отрази в диспозитива на решението по отношение на кои лица е признал за установено съществуването на спорното право, обосновава нищожност на съдебния акт, или се касае за очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. Позовават се също и на очевидна неправилност на въззивното решение- основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. последно ГПК.
Ответникът по касация Р. Г. Н. не е подал отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е обявено за нищожно решение № 332 от 22.12.2017 г. по гр.д. № 572/2016 г. на Районен съд- Петрич и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прието е, че с оглед използваните изразни средства в диспозитива на съдебното решение волята на съда е неясна до степен неразбираемост, тъй като не може да се установи какво съдът постановява по съществото на спора.
Данните по делото са следните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, предявен от Е. И. Н., Ю. В. Н. и В. Е. Н. против Р. Г. Н. с искане да бъде установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на подробно описаните в исковата молба недвижими имоти.
В хода на производството по делото е представено като доказателство в оригинал Удостоверение за търпимост № 49 от 26.06.2008 г. на главния архитект на Община- Петрич. Същото е оспорено от пълномощника на ищците и на основание чл. 193 ГПК е открито производство по установяване на неговата неистинност.
С решение № 332 от 22.12.2017 г. Районен съд- Петрич е постановил отделен диспозитив, с който е признал удостоверението за търпимост за неистински документ.
В мотивите на решението съдът е посочил имената, адресите и ЕГН на ищците по делото /Е. Н., Ю. Н. и В. Н./, името на ответника /Р. Н./, какъв е предметът на делото/ отрицателен установителен иск за собственост/, обсъдил е събраните по делото доказателства, и е направил извод, че ответникът не е придобил по давност процесните имоти. Постановил е диспозитив, с който е признал за установено по отношение на Р. Г. Н. / ответника/, че същият не е собственик на подробно описаните недвижими имоти.
В решение № 355 от 03.10.2012 г. по гр.д. № 35/2012 г. на ВКС, І г.о., е прието, че съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав, или излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, или когато не е изразено в писмена форма или не е подписано, или когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В същия смисъл са и представените с касационната жалба решение № 123 от 04.04.2012 г. по гр.д. № 777/2011 г. на ВКС, І г.о. , и решение № 437/11 от 10.04.2012 г. по гр.д. № 1209/2010 г. на ВКС, І г.о.
В решение № 187 от 07.07.2016 г. по гр.д. № 1332/2015 г. на ВКС, ІV г.о. е застъпено разбирането, че съдебното решение представлява единство от диспозитив и мотиви; че диспозитивът трябва да е логически извод от мотивите; и че несъответствието между формираната воля в мотивите и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка, щом не се касае за грешка в правните изводи.
Въззивното решение не е съобразено с цитираната практика на ВКС, което налага допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2025 от 25.04.2018 г. по в.гр.д. № 177/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 91.40 лв., като при неизпълнение касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: