О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 16.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2763/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. Б. чрез нейния пълномощник адв. Б. П. против въззивно решение № 105 от 13.03.2018 г. по гр.д. № 119/2015 г. на Софийски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 122 от 15.09.2014 г. по гр.д. № 1421/2011 г. на Районен съд- Самоков, с която е на основание чл. 353 ГПК съдът е разпределил делбените имоти между съделителите съобразно вариант ІІІ от допълнителната съдебно- техническа експертиза на в.л. П. от 27.03.2014 г., като е поставил в дял на Д. А. Г. дял ІІ от УПИ …. в кв. … по регулационния план на в.з. „Я.” , общ. Самоков, представляващ новообразуван УПИ …. с 480 кв.м на стойност 13 121.60 лв., а в дял на Д. П. Б. – дял І от заключението на вещото лице с площ 523 кв.м, представляващ новообразуван УПИ …. в кв. …. на стойност 14 014 лв., и е осъдил за уравнение на дяловете Д. П. Б. да заплати на Д. Г. сумата 446.40 лв. В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че избраният от въззивния съд способ по чл. 353 ГПК за извършване на съдебната делба в случая е бил неприложим, тъй като допуснатият до делба имот е неподеляем предвид обстоятелството, че чрез разделянето му са образувани два поземлени урегулирани имоти, които са неравностойни от гледна точка на възможност за застрояване и ползване – единият е незастроен, а в другия попада сграда, собственост на трето лице, както и поради това, че за изменението на плана с цел разделяне на имота не е било налице съгласието на всички съделители. На следващо място поддържа, че решението е неправилно и поради това, че съдът е определил пазарната стойност на дяловете въз основа на заключение на съдебно- техническа експертиза, прието преди повече от 4 години, която не е съобразена и с обстоятелството, че единият от дяловете е застроен със сграда, собственост на трето лице.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по поставените в изложението към касационната жалба правни въпроси, както и на основание чл. 280, ал.2 ГПК- поради очевидна неправилност.
Ответницата по касация Д. А. Г. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за извършване на касационна проверка по същество на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязло в сила решение по гр.д. № 1421/2011 г. на Районен съд – Самоков е допусната съдебна делба между съделителите Д. А. Г. и Д. П. Б., която да се извърши при равни права, на следния недвижим имот: УПИ …. в кв. …. по плана на в.з. „ Я.”, общ Самоков, целият с площ 1020 кв.м. В северната част имотът е застроен с масивна вилна сграда със застроена площ 59.19 кв.м, собственост на трето лице /дъщерята на жалбоподателката Д. Б./. Назначената от първата инстанция съдебно- техническа експертиза е определила пазарната цена на имота в размер на 27 136 лв. и е дала заключение, че същият е поделяем на два самостоятелни урегулирани имота. С писмо от 30.06.2014 г. гл. архитект на Община Самоков на основание чл. 201 ЗУТ е дал становище за поделяемост на имота съобразно предложения от в.л. вариант ІІІ. Този вариант предвижда обособяването на два реални дяла: Дял І с площ 518 кв.м, в който попада вилната сграда, и дял ІІ с площ 485 кв.м., незастроен. Вариантът предвижда достъпът до дял І да се осъществява чрез изграждане на улица – тупик. Въз основа на заключението на вещото лице и становището на гл. архитект по чл. 201 ЗУТ първоинстанционният съд е приел, че допуснатият до делба УПИ е реално поделяем на два нови урегулирани поземлени имота, както и че макар дяловете на съделителите да са равни, делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, като в дял на съделителката Д. А. е поставил незастроения имот, а на жалбоподателката – имота, в който попада сградата.
С въззивната жалба Д. Б. е направила възражение, че не е била проведена предвидената в чл. 201, ал.3 ЗУТ процедура – не е бил внесен проект за изменение на действащия план за регулация и не е била издадена заповед за изменение на плана. Въззивният съд, като е взел предвид, че на страните не са били дадени указания за изготвяне на проект за изменение на регулацията, е дал възможност за изготвяне на такъв проект. Проектът е внесен за одобряване от съделителката Д. А. и със Заповед № ЛО-01-405 от 12.03.2016 г. на Кмета на Община Самоков е одобрен ПУП- изменение на плана за регулация на УПИ …. в кв…. с прокарване на задънена улица и разделяне на УПИ …. на два нови урегулирани поземлени имота: УПИ …. и УПИ …. Заповедта е обжалвана от Д. Б. и с решение № 14 355 от 27.11.2017 г. по адм.д. № 5791/ 2017 г. жалбата е отхвърлена.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че имотът е поделяем и не следва да бъде изнесен на публична продан, в какъвто смисъл е било искането на жалбоподателката. Приел е, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК, тъй като в случая тегленето на жребий се явява неудобно, защото по- голямата част от подобренията, извършени от Д. Б. се намират в дял І, в който е и вилната сграда, собственост на нейната дъщеря, в която съделителката Б. е живяла и поддържала мястото около нея. Поради това е разпределил този дял на съделителката Б., а на съделителката Д. А. е поставил новообразуван УПИ ….
Първият от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, по които се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е за това дали е приложим способът на чл. 353 ГПК за прекратяване на съсобствеността чрез разпределение, при наличие на нееднородни, неравностойни дялове, в единият от които има сграда, собственост на трето лице, и между съделителите е налице спор относно обособяването на неравностойните дялове. Въпросът е обуславящ изхода на спора, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представеното от жалбоподателката решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр.д. № 144/2011 г. на ІІ г.о., в което е прието, че за да се ликвидира съсобствеността чрез разпределение на дяловете по реда на чл. 292 ГПК/ отм./ съответен на чл. 353 ГПК, е необходимо да се образуват еднородни реални дялове за всеки съделител. Цитираната практика е приложима в случаите, когато са допуснати до делба недвижими имоти с различен вид и предназначение, напр. земеделски земи и урегулирани поземлени имоти, жилище и гараж / каквато е хипотезата в цитираното по- горе решение на ВКС/, магазин и жилище и пр. По настоящото дело е допуснат до делба урегулиран поземлен имот, чиято поделяемост на два нови урегулирани поземлени имота е установена по предвидения в чл. 201 ЗУТ ред. Така обособените два реални дяла са еднакви по вид и отговарят на изискванията за минимални размери на чл. 19 ЗУТ. Обстоятелството, че в единия дял има изградена сграда, собственост на трето лице, не е пречка за разделяне на допуснатия до делба имот, щом като не се нарушават нормите за разполагане на сградата до границите на урегулирания поземлен имот и до други сгради / аргумент от чл. 201, ал.2 ЗУТ/. В този смисъл е решение № 224 от 21.11.2016 г. по гр.д. № 2378/2016 г. на ВКС, І г.о. Няма законова забрана за делба на недвижим имот, обременен с ограничено вещно право на строеж.
Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като постановено в противоречие с ППВС № 7/73 г. на ВС, с което са дадени указания в кои случаи е налице „невъзможност или неудобство за теглене на жребий” по смисъла на чл. 292 ГПК/ отм./, сега чл. 353 ГПК. Според цитираната задължителна съдебна практика тегленето на жребий се явява невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, които се различават съществено един от друг по площ, обем или стойност, и същевременно дяловете на съделителите са различни, а голямо неудобство – когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения. При доказана поделяемост на имота, за да направи извод, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, въззивният съд е приел, че макар дяловете на съделителките да са равни, в случая тегленото на жребий се явява много неудобно, тъй като в дял І попада вилната сграда- собственост на дъщерята на жалбоподателката, както и по- голяма част от претендираните от нея подобрения – септична яма, водомерна шахта, захранване на имота с ел. енергия, дренаж около сградата, като е отчел и обстоятелството, че Д. Б. е живяла в сградата и е поддържала мястото около нея. Така изложените мотиви сочат, че при определяне на способа за извършване на делбата въззивният съд не е придал решаващо значение на близките родствени отношения между съделителката Д. Б. и нейната дъщеря – суперфициарен собственик на сградата, а е направил комплексна преценка на релевантните към този въпрос обстоятелства, отчитайки и извършените от тази съделителка подобрения, които в по- голямата си част са предназначени да обслужват сградата и попадат в единия от дяловете. Затова не може да се приеме, че съдът се е отклонил от указанията, дадени в ППВС № 7/73 г.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 201, ал.1 ЗУТ относно необходимостта проектът за разделяне да е представен и съгласуван от всички съделители. Заповедта на кмета на [община] за изменение на плана за регулация е била предмет на пряк съдебен контрол между страните по жалба на Д. Б. и въпросът за нейната законосъобразност е разрешен с влязло в сила решение по адм.д. № 5791/2017 г. на ВАС. Съгласно чл. 302 ГПК това решение е задължително за гражданския съд.
Въззивното решение ще следва да се допусне до касационно обжалване в частта относно определеното парично уравнение на дяловете. Като се е позовал на приетата пред първата инстанция съдебно- техническа експертиза, въззивният съд е приел, че пазарната стойност на разпределения на съделителката Д. Б. реален дял е 14 014.40 лв., а на този на съделителката Д. А. – 13 121.60 лв., поради което е осъдил първата да заплати на Д. А. за уравнение на дяловете сумата 446.40 лв. Видно от доказателствата по делото, съдебно- техническа експертиза е изготвена през м. септември 2012 г., а устните състезания пред въззивната инстанция са приключили на 26.02.2018 г., т.е. след повече от 5 години. Стойността на двата дяла е определена механично като съотношение на площта на всеки от новообразуваните урегулирани имоти към пазарната стойност на целия имот. С въззивната жалба съделителката Д. Б. е направила възражение, че разпределеният й в дял имот е застроен със сграда – собственост на трето лице, което значително намалява неговата пазарна стойност. Това възражение не е обсъдено от въззивния съд.
В решение № 67 от 24.03.2016 г. по гр.д. № 5264/2015 г. на ВКС, І г.о., е прието, че когато предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение относно начина на извършване на делбата и са наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото уравнение, въззивната инстанция е длъжна да съобрази настъпилата в хода на производството промяна на пазарната цена, и да събере доказателства за това. В случая въззивният съд не е процедирал по този начин, което обуславя основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното решение в частта, с което са присъдени суми за уравнение на дяловете.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 105 от 13.03.2018 г. по гр.д. № 119/2015 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 122 от 15.09.2014 г. по гр.д. № 1421/2011 г. на Районен съд – Самоков, в частта, с която Д. П. Б. е осъдена да заплати на Д. А. Г. за уравнение на дела й сумата 446.40 лв.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв., като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 105 от 13.03.2018 г. по гр.д. № 119/2015 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 122 от 15.09.2014 г. по гр.д. № 1421/2011 г. на Районен съд – Самоков в частта относно начина на извършване на делбата и разпределянето на дяловете между съделителите по реда на чл. 353 ГПК.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: