1
6
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 10.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3189 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община – Сливен, подадена чрез адв. Д. Д., против решение № 114 от 20. 07. 2018 г. по гр. д. № 278/2018 г. на Сливенския окръжен съд, потвърждаващо решение № 254 от 20. 03. 2018 г. по гр. д. № 5499/2017 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Община – Сливен, че Й. Д. Б., Г. Б. Х., О. Б. Х. и Т. А. Г. са собственици, по наследство от В. Б. Х., на 1102/2202 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „Г.“, с площ от 2202 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-31/19. 04. 2006 г., ведно с построените в имота сгради.
В касационната жалба се поддържа недопустимост на решението. В тази връзка се твърди, че поради предвидени в редица законови разпоредби ограничения и забрани за придобиване на имоти по давност (чл. 86 ЗС, пар. 1 ЗД ЗС, чл. 29 ЗСГ, чл. 59 ЗТСУ /отм./, чл. 200 ЗУТ, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ) за ищците липсва правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост срещу общината, основан на придобивна давност, преди отричане правата на държавата или общината със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение по отрицателен установителен иск за собственост. Излагат се и съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, необоснованост и противоречие с материални правни норми. Иска се допускане на решението до касационно обжалване, обезсилването му и прекратяване на производството по делото или отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му, а в случай на допустимост на съдебния акт касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се и очевидна неправилност на решението по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Й. Д. Б., Г. Б. Х., О. Б. Х. и Т. А. Г., чрез адв. Е. П., изразяват становище за допустимост и правилност на въззивното решение, както и за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендират разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Делото има за предмет предявен от Й. Д. Б., Г. Б. Х., О. Б. Х. и Т. А. Г. против Община – Сливен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на В. Х., която на 7. 08. 1950 г., с н.а. № 112/1950 г., е закупила процесния имот. В акта имотът е описан с площ от 1 дка и 1 ар, но реалната му площ е била 2200 кв.м. Границите на имота, описани в нотариалния акт, ограждат част от терена с площ от 2200 кв.м. и тези граници не са променяни от сключване на договора за продажба до настоящия момент, като са били материализирани и с ограда. Твърди се, че през месец август 2017 г. ищците решили да направят масивна ограда и подали молба за издаване на разрешение за строеж. Било им обяснено, че поради несъответствие в квадратурата по нотариален акт и по скица следва да се снабдят с нотариален акт за 1102 кв.м. по давност. По повод тези процедури Община-Сливен издала удостоверение от 13. 09. 2017 г., че е собственик на 1102/2202 ид.ч., което породило правния им интерес от предявяване на иска. Като придобивни основания са посочили наследяване на В. Х. и сключен от наследодателката с н.а. № …. г. договор за покупко-продажба, а като евентуално придобивно основание сочат придобивна давност.
С отговора на исковата молба са въведени доводи за недопустимост на иска. Изложените и аргументи за неоснователност на претенцията.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен установителният иск за собственост, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че наследодателката на ищците В. О. Х., родена 1911 г. и починала на 20. 10. 1991 г., е оставила следните законни наследници: син Б. О. Х. – поч. 18. 01. 2002 г. и оставил за наследници съпруга Й. Д. Б. и деца Г. Б. Х. и О. Б. Х.; внуци Т. А. Г. и О. А. Г. – по право на заместване на починалата на 15. 02. 1984 г. дъщеря Х. О. Г.. С н.а. № …. г. наследодателката В. О. Х. купила от Ф. Х. И. (по мъж М. Х.) недвижим имот (мараш, сега лозе), находящ се в [населено място], м. „К. б.“, от 1,1 дка, при граници: път, Д. К., М. А.. Прехвърлителката Ф. Х. И. е придобила имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с М. Х. М.,с нотариален акт № …. от …. г., а М. Х. М. се е легитимирал като собственик с н.а. от 20. 02. 1923 г. за придобиване на имота на публична продан. С н.а. № …. г. О. А. Г. продава на Г. Б. Х. собствената си 1/4 идеална част от процесния имот. Въз основа на заключенията на основната и допълнителна съдебно-технически експертиза на в.л. И. Х. И., удостоверение изх. № 9400-25163/1/ от 6. 11. 2017 г. на Община-Сливен и свидетелските показания е прието, че процесният имот с идентификатор 67338.403.104 е идентичен с имотите, описани в цитираните по-горе нотариални актове. Първият наличен картен материал за територията, в която имотът се намира, е КП на в.з.“Изгрев“ от 1989г., по който процесният имот е бил нанесен като имот пл. № …. и граници: изток-път /пътека/, имоти № № …. и …., запад – имоти № № …. и …., север – имот № …., юг – път /имоти …. и …В разписната книга към този план като собственик на процесния имот е записан Б. О. Х.. Следващият план за местността е ПНИ по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, одобрен 2002 г., по който процесният имот е нанесен с идентификатор № …., при същите граници. В разписната книга към този план имотът е записан на н-ци на В. Б. Х. на основание н.а. № …. г.. Последният план е ПУП – ПР на улици за м. „Г.“, одобрен 2005 г., по който част от процесния имот се засяга от предвидена улица. По КК от 2006 г. имотът е нанесен като поземлен имот с идентификатор …. Границите на имота са трайно материализирани на място с огради както следва: изток – масивна плътна ограда, запад – ограда от стоманена мрежа на колове, север – масивна подпорна стена с надстройка от стоманена мрежа на колове, юг – масивна подпорна стена с надстройка от стоманена мрежа на колове. Границите на имота не са променяни и са идентични по всички планове. Построените в имота сгради са търпими по смисъла на ЗУТ. Въз основа на гласните доказателства е прието, че наследодателката е оградила и владяла процесния имот с площ от 2200 кв.м. от купуването му до смъртта си. Границите не са променяни. Имотът е в терен с имоти частна собственост на физически лица. Не е имало общински или държавни терени в тази местност. В нотариални актове за сделки с предмет имоти съседни на процесния, извършени в периода 1966 г. – 1970 г. наследодателката на страните В. Х. е вписваната като собственик на съседен имот. В Община-Сливен, дирекция „Общинска собственост“, няма данни процесният имот да е бил записани като държавна или общинска собственост до 28. 09. 2017 г., когато за 1102/2202 ид.ч. от имота е съставен АЧОС № 3650/28. 09. 2017 г. Като основание за придобиване на собствеността в акта е посочена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ, както и решение № 41/29. 02. 2000 г. на ОбС-Сливен.
От правна страна съдът е приел, че ищците са собственици на спорните 1102/2202 ид.ч. от процесния имот, като са придобили същия по наследство от В. Х., а наследодателката им – на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г. Прието е, че макар в договора имотът да е описан с площ от 1 декар и 1 ар, същият е бил с площ от 2202 кв.м., тъй като от значение при определяне действителната площ са границите (площта е функция на границите), а в случая е установено, че границите на закупения имот са едни и същи от сключване на договора за продажба до настоящия момент и не са променяни. Размерът на площта, която ограждат тези граници е 2200 кв.м. Поради основателност на посоченото от ищците деривативно придобивно основание (наследство и договор за покупко-продажба, сключен от наследодателката), със самото решение (диспозитива) ищците са били признати за собственост по наследство, а не на евентуалното придобивно основание – давност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му. Поставени са и два процесуалноправни въпроса, за които се твърди разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на акта.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване за проверка на допустимостта му, тъй като не съществува вероятност същото да страда от такъв порок.
Неоснователен е доводът на касатора, че ищците имат интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу общината, но не и от предявяване на положителен установителен иск за собственост, с който да установят съществуването на претендираното от тях право на собственост върху спорните идеални части от процесния имот. Всяко лице, което твърди, че е носител на право на собственост върху вещ, което право се оспорва от ответника, може да защити правото си на собственост чрез предявяването както на положителен установителен иск за собственост (в който случай предмет на делото ще е правото на собственост на ищеца), така и отрицателен установителен иск срещу оспорващия правата му (в който случай предмет на делото ще е правото на собственост на ответника). В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 8/2012 г., според които участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице и тогава, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект. Не е съществувал спор в практиката, че в посочената хипотеза за лицето, чието право на собственост е оспорено, е налице интерес от установяване със сила на пресъдено нещо правото си чрез предявяване на положителен установителен иск за собственост срещу оспорващия. Посочените от касатора решения на ВКС не съдържат становище в различен смисъл. В решение № 15 от 19. 02. 2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г., 2 г.о. е обсъждан проблем, касаещ допустимост на предявен отрицателен установителен иск в хипотезите, при които ищецът е владелец на имот частна държавна или частна общинска собственост, който би могъл да придобие по давност при отричане правата на ответника. В други от посочените решения (решение № 45 от 16. 03. 2015 г. по гр. д. № 6533/2014 г., решение № 127 от 25. 11. 2014 г. по гр. д. № 3190/2014 г., решение № 159 от 1. 07. 2014 г. по гр. д. № 1435/2014 г.) е обсъждана невъзможността да се придобиват по давност имоти частна държавна и частна общинска собственост за времето от 1. 06. 1996 г. до настоящия момент, а в решение № 62 от 29. 03. 2016 г. по гр. д. № 5628/2015 г. на ВКС, 1 г.о. е коментиран проблемът дали нормите, установяващи ограничения и забрани за придобиване по давност на недвижими имоти (напр. чл. 86 ЗС, чл. 59 ЗТСУ /отм./, чл. 200 ЗУТ и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ) са от императивен характер и за спазването им съдът следва да следи служебно. Нито едно от посочените решения не съдържат извод, според който липсва интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост срещу държавата или срещу община в хипотезите, при които ищците твърдят, че спорният имот никога не е бил държавна или общинска собственост и са придобили същия по давност, но ответната страна (община, държавата) заявява, че имотът е частна общинска/държавна собственост и е било невъзможно придобиването му по давност.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по двата процесуалноправни въпроса, касаещи задължението на въззивният съд в мотивите към въззивното решение да разгледа всички наведени от страните доводи и възражения, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства, а ако приеме някои за недостоверни, да аргументира становището си. В съответствие с посочените от жалбоподателя решения на ВКС (решение № 15 от 30. 01. 2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г., 4 г.о., решение № 228 от 1. 10. 2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г., 1 г.о., решение № 166 от 15. 07. 2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г., 3 г.о., решение № 24 от 28. 01. 2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., 1 г.о.), въззивният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства, относими към спорното право и се е произнесъл по всички релевантни към предмета на делото доводи и възражения на страните. Мотивите към решението отразяват осъществена правораздавателна дейност на инстанция по съществото на спора. Обстоятелството, че въведените от ответната по иска страна доводи и възражения и поддържани от тях тези са приети за неоснователни не налага извод в обратния смисъл. Аргументирани и обосновани са изводите за идентичност между процесния имот и имота, описан в нотариалния акт, легитимиращ наследодателката на ищците като собственик на основание покупко-продажба, както и изводите за материализация чрез ограда и неизменност на границите от сключване на сделката до настоящия момент. В тази връзка са обсъдени заключения на основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства, нотариални актове за съседни имоти, индивидуализирани по площ и граници, в които наследодателката на ищците е посочена като собственик на процесния имот, удостоверение за идентичност. Обсъден е и доводът на общината за придобиване на собствеността върху процесния имот, но същият е приет за неоснователен, поради липса на доказателства в полза на държавата и общината да се е осъществило някакво придобивно основание. Актът за частна общинска собственост няма конститутивно действие, а само констатира право на собственост, доколкото такова е възникнало. Посоченото в същия основание – чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в случая е неприложимо, тъй като процесният имот не е земеделски и е установена принадлежността му на физически лица от преди 1950 г. до настоящия момент. Обстоятелството, че въведените от ответната по иска страна доводи и възражения и поддържани от тях тези са приети за неоснователни не налага извод в обратния смисъл. Доколкото е установено главното придобивно основание, сочено от ищците – наследяване на В. Х. и придобиване на собствеността от последната по силата на покупко-продажба, обсъждане на евентуалното придобивно основание – придобивна давност не е било необходимо. Независимо от това, съдът е изложил и съображения (в мотивите), че не е съществувала законова пречка за придобиване на собствеността по давност, доколкото няма данни процесният имот да е бил придобиван някога от държавата или общината. В решението (диспозитива) е признал ищците за собственици само на главното заявено придобивно основание, но не и по давност.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Очевидната неправилност на решението се аргументира с необоснованост на фактическия извод за идентичност между процесния имот и имота, придобит от наследодателката на ищците по силата на покупко-продажба. Посоченият порок, дори да съществува, не е от такова естество, че да обуслови очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като тежестта му не е от такава степен, че да води до грубо несъответствие с доказателствата, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината.
Посоченото основание се аргументира и с противоречие на извода на съда, касаещ възможността за придобиване по давност на процесния имот за периода от 1950 г. до предявяване на иска, с императивни правни норми – чл. 86 ЗС и пар. 1 ЗД ЗС. Дори такова противоречие да е налице, то не би могло да повлияе на крайния извод за основателност на иска, тъй като ищците са признати за собственици на имота не по давност, а на основание наследяване на В. Х., която е придобила собствеността по силата на покупко-продажба. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се добави, че твърдяното противоречие не е налице, доколкото по делото липсват каквито и да било данни някога имотът да е бил придобит от държавата или общината по давност, чрез договор или на друго основание, предвидено в закон. Основанието по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ не е налице по изложените по-горе съображения. Не е налице и основанието по чл. 6 ЗС в редакция на нормата от 1951 г. до 1991 г., тъй като имотът никога не е бил с неизвестен собственик, безстопанствен, за да премине в патримониума на държавата или общината.
При този изход на делото Община – Сливен следва да бъде осъдена да заплати на Г. Б. Х., О. Б. Х., Т. А. Г. и Й. Д. Б. по 800 лв. на всеки от тях разноски за настоящата инстанция, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 20. 07. 2018 г. по гр. д. № 278/2018 г. на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Община – Сливен, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г. Б. Х., О. Б. Х., Т. А. Г. и Й. Д. Б. по 800 лв. на всеки от тях разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: