3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 08.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 222/2019 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Г. Т., подадена чрез адв. А. Т., против определение № 139 от 23. 10. 2018 г. по гр. д. № 3777/2018 г. на ВКС, 2 г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на определение № 295 от 27. 07. 2016 г. по в. ч. гр. д. № 343/2016 г. на АС – Велико Търново.
Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението, предвид постановяването му в противоречие с ППВС № 2/1977 г., т. 1 и т. 2, според което на отмяна подлежат и влезли в сила определения, с които се дава разрешение по същество на друго производство. Твърди се, че с определението, чиято отмяна се иска, се разрешава по същество въпросът дали ревандикационният иск е обусловен от предявен след него от ответника срещу ищеца положителен установителен иск за собственост или обратното. Иска се отмяна на определението и разглеждане на молбата за отмяна.
Ответниците по частната жалба И. Ц. М. и Г. Ц. М., чрез адв. С. И. С., изразяват становище за правилност на атакуваното определение и потвърждаването му.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното:
Производството по гр. д. № 3777/2018 г. на ВКС, 2 г.о., е било образувано по подадена от Т. Г. Т. молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на определение № 295 от 27. 07. 2016 г. по в. ч. гр. д. № 343/2016 г. на АС – Велико Търново, с което е отменено определение от 14. 06. 2016 г. по гр. д. № 34/2015 г. на ОС – Ловеч, с което първоинстанционното производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, и делото е върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съответна на процесуалния закон и разясненията, дадени с ППВС № 2/1977 г. и ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е преценката на състава на ВКС, според която молбата е подадена срещу неподлежащи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК съдебен акт.
Според ППВС № 2/1977 г., т. 2, на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита (напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителните определения при отказ от иск, съдебните актове, които, поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред и др.). Според ТР № 731. 07. 2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, точка 6, преграждащите определения (каквито са и определението за спиране на делото, с което се отказва възобновяване на спряното производство и потвърждаващите ги определения) с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иск, не се включват в предмета на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК.
В случая, определението, чиято отмяна се иска, не е преграждащо, тъй като със същото е отменено първоинстанционно определение, с което исковото производство е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Това определение нито се ползва със сила на пресъдено нещо, нито се приравнява по правни последици на влязло в сила решение, нито разрешава материалноправен спор по същество, а процесуалният закон предвижда друг ред за защита на страните в случай на незаконосъобразността му – правилността му се проверява при обжалване на постановеното решение. Последното би било опорочено в случай, че е постановено въпреки наличие на основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на исковото производство.
Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Частният жалбоподател Т. Г. Т. следва да бъде осъден да заплати на адв. С. И. С., САК, сумата 300 лв. възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на И. Ц. М. в частното производство, изразяващо се в подаване на отговор на частната жалба, на осн. чл. 38 ЗА, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 139 от 23. 10. 2018 г. по гр. д. № 3777/2018 г. на ВКС, 2 г.о.
ОСЪЖДА Т. Г. Т. да заплати на адв. С. И. С., САК, сумата 300 лв. възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на И. Ц. М. в настоящото производство, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: