6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 05.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2742/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Д. К. Д. и И. И. Д., чрез адв. Ж. Ч., АК – Разград, против решение № 118 от 30. 01. 2018 г. по възз. гр. д. № 269/2017 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която квотите на съделителите М. Б. Б. и Д. К. Д. в допуснатите до делба обекти, находящи се в [населено място], [улица], в поземлен имот 61710.502.1632 по одобрената кадастрална карта, а именно: а/. ресторант с площ от 197, 80 кв.м., на първи етаж от масивната триетажна сграда със смесено предназначение, нанесен като самостоятелен обект с идентификатор …., ведно с 54, 64 % идеални части от общите части на сградата; б/. жилище-апартамент с площ от 50 кв.м., на трети етаж от масивната триетажна сграда със смесено предназначение, нанесено като самостоятелен обект с идентификатор …., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата; в/. сграда с предназначение гараж (хангар, депо) със застроена площ 16 кв.м., нанесена като самостоятелен обект с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], са определени с размери по 1/2 идеална част за всеки от посочените двама съделители, както и в частта, с която квотите на съделителите М. Б. Б. и И. И. Д. в допуснатия до делба между тях жилищен обект, находящ се в [населено място], [улица], а именно: жилище – апартамент с площ от 197, 80 кв.м., на втори етаж от масивната триетажна жилищна сграда със смесено предназначение, нанесено като самостоятелен обект с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], ведно с припадащите се 36, 65 % идеални части от общите части на сградата, са определени с размери по 1/2 идеална част за всяка от съделителките.
Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваните части, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба М. Б. Б., чрез адв. З. Н., изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която квотите на съделителите М. Б. Б. и Д. К. Д. в допуснатите до делба самостоятелни обекти на собственост с идентификатори …. (ресторант с площ от 197, 80 кв.м.), …. (апартамент с площ от 50 кв.м.) и …. (гараж) са определени с размери по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, съставът на въззивния съд е приел, че посочените самостоятелни обекти са придобити от съделителите на осн. чл. 92 ЗС, при условията на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, при равни дялове (чл. 28 СК). Собствеността върху земята (парцел III – им. 1632, в кв. 24 по плана на града, с площ от 307 кв.м., който по одобрената през 2008 г. кадастрална карта е нанесен като поземлен имот с идентификатор …. е придобита от бившите съпрузи на основание договор за продажба, сключен по време на брака им с н.а. № …. г., а построяването на триетажната масивна сграда със смесено предназначение с идентификатор …., в която се намират ресторантът и апартаментът от 50 кв. (на първи и трети етаж), както и на гаража също е станало през време на брака, със семейни средства. Прието е, че презумпцията за съвместен принос, установена в чл. 21, ал. 3 СК, не е оборена от събраните по делото доказателства. За неоснователно е прието възражението на съделителя Д. по чл. 23 СК, за придобиване в негова лична собственост, чрез трансформация на лично имущество, на 20/70 идеални части от правото на собственост (влагане на 20000 лв. лични средства при изграждането на обектите, за построяването на които са били необходими 70000 лв.). Съответно, за неоснователен е приет и доводът, че дяловете в съсобствеността възлизат на 25/70 ид.ч. за М. Б. и 45/70 ид.ч. за Д. Д. (20/70 ид.ч. лична собственост и 25/70 ид.ч. придобити на осн. чл. 92 ЗС, при условията на прекратена с развод СИО). В тази връзка съдът е приел, че не е доказано съпругът да е вложил лични средства (200 деноминирани лв. придобити при делба на наследствени земеделски земи, 50 деноминирани лв. придобити по дарение от баба му и 19750 деноминирани лева, дарени от майка му И. Д.) нито в закупуването на земята, нито в построяването на триетажната масивна сграда със смесено предназначение и на гаража. Придобиването в съсобственост на сградите следва режима на съпружеска имуществена общност, при който е придобито дворното място, както и размерите на дяловете следват тези на дворното място.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която квотите на съделителите М. Б. Б. и И. И. Д. в допуснатия до делба обект с идентификатор …. (апартамент с площ от 197, 80 кв.м.) са определени с размери по 1/2 идеална част за всяка от тях съдът е приел, че със сила на пресъдено нещо е установено по отношение на И. Д., че М. Б. е собственик на 1/2 идеална част от описания апартамент, като издаденият в полза на Д. нотариален акт по обстоятелствена проверка е отменен за над 1/2 идеална част от признатите с акта по придобивна давност права (решение № 15 от 19. 02. 2015 г. по гр. д. № 781/2014 г. на РРС, влязло в сила на 17. 02. 2016 г.). Прието е, че И. Д. не е придобила частта на М. Б. и на основание предварителен договор от 2001 г., тъй като същият няма вещно-транслативен ефект и няма данни да е обявен за окончателен. Прието е, че е недопустимо с възражение да се иска обявяване на предварителен договор за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и че е недопустимо да се разглежда в производство по иск за делба предявен от един срещу друг съделител иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят няколко въпроса, първият от които касае задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Твърди се разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС (решение № 126 от 15. 08. 2014 г. по гр. д. № 5207/2013 г., 4 г.о., решение № 214 от 10. 04. 2009 г. по гр. д. № 6466/2007 г., 2 г.о., решение № 68 от 24. 04. 2013 г. по т. д. № 78/2012 г., 2 т.о.) – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Противоречие не е налице.
Въззивният съд, е обсъдил всички събрани по делото доказателства (писмени, гласни, експертизи), споделяйки напълно фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, на осн. чл. 272 ГПК, и излагайки и собствени такива. Обсъдил е и ангажираните от съделителя Д. доказателства за установяване на твърдението, че е вложил 20000 лева лични средства за построяване на обектите (н.а. № …. г., с който бабата на съделителя Ц. Т. е сключила договор за продажба на недвижим имот и е получила сумата 50 деноминирани лева чрез пълномощник- дъщеря си И. Д., договор за доброволна делба на земеделски земи от 2. 07. 1998 г., по който Д. Д. е получил сумата 200 деноминирани лева, удостоверение от „Банка ДСК“ АД за отпуснат банков кредит на И. Д. за сумата 16800 деноминирани лева на 16. 11. 1999 г., събраните гласни доказателства). Обсъдил е и представения от съделителката Д. предварителен договор от 2001 г. за продажба на апартамента на втория етаж, сключен между нея и останалите двама съделители. Разгледал е и всички възражения и доводи на страните, произнасяйки се по тяхната допустимост и основателност, включително и възражението на съделителя Д. по чл. 23 СК и възражението на съделителката Д. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Оплакванията за несъответствие между фактическите изводи и събраните доказателства и за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон представляват по съществото си касационни основания за неправилност на акта по чл. 281, т. 3 ГПК и обсъждането им в производството по чл. 288 ГПК, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е недопустимо.
Поставен е и въпросът дали при възмездно придобиване през време на брака (с договор за покупко- продажба) на недвижим имот е препятствана възможността за установяване на пълна или частична трансформация на лично имущество по чл. 23 СК. Твърди се, че въззивният съд е дал отрицателен отговор на въпроса, което противоречи на ТР № 5/29. 12. 2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГК, т. 4.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване по този въпрос, тъй като същият не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, нито разглеждането му би повлияло на изхода на делото. Мотивите към атакуваното решение не отричат принципно възможността за установяване на пълна или частична трансформация на лично имущество по чл. 23 СК в случаите на възмездно придобиване на недвижим имот през време на брака. Неоснователността на направеното от съделителя Д. възражение по чл. 23 СК е обоснована с това, че не е доказано при закупуване на земята или построяване на обектите да са вложени негови лични средства, а не с неприложимост на чл. 23 СК за имущество, придобито през време на брака по силата на договор за покупко-продажба. На следващо място, разглеждането на въпроса би било от обуславящо значение за изхода на делото, ако влагането на лични средства в придобиването на имота и сградите бе установено от събраните по делото доказателства.
По въпроса допустимо ли е с възражение, направено в делбено производство, да се иска обявяване на предварителен договор за окончателен се иска допускане то касация на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че разглеждането на въпроса ще допринесе за развитие на правото и точното прилагане на закона.
Въпросът е поставен във връзка с възражението на И. Д. за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба от 17. 05. 2001 г., сключен между нея и останалите двама съделители, до размер на 1/2 идеална част от обещания имот.
По въпроса има формирана практика на ВКС, отричаща въобще възможността в производство по съдебна делба да се разглежда претенция по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Така с решение № 619/21.07.1986 г. по гр. дело № 316/86 г. на ВС I г. о. и решение № 155 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 22/2012 г., II г. о. е прието, че е недопустимо в производство по иск за делба да се предяви за съвместно разглеждане конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД или по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и конститутивни искове, с които се изменят законните части на съделителите, освен в случаите изрично посочени в чл. 281 ГПК (отм.), сега чл. 343 ГПК. Разяснено е, че чрез решението по тези искове би се създало в самото делбено производство ново правно положение, включително и съсобственост (при обявяване на предварителен договор за окончателен съсобствеността не може да възникне преди влизане на решението в сила) и е недопустимо да се допусне съдебна делба на така създадената в самото делбено производство съсобственост. Именно с оглед на това искът за делба на съсобственост не може да се съедини с иск за създаването на съсобственост или за създаване на различни от законните дялове, освен в изрично предвидените в цитираните по-горе процесуални норми случаи.
След като по поставения въпрос има формирана практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване, поправяне като погрешна или промяна на друго основание, то разглеждането на поставения от жалбоподателите въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото и соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на решението, изразяваща се в явна необоснованост на извода на съда, че не е доказано влагането на 20000 лв. лични средства от съделителя Д. при изграждане на процесните обекти на собственост.
Очевидната необоснованост на акта предпоставя грубо несъответствие на фактическите констатации на съда с доказателствата или с правилата на логиката и науката, което нарушава изискването за установяване на истината.
В случая, обжалваното решение не страда от сочените пороци. Вярно е, че по делото е доказано, че И. Д., като пълномощник на Ц. Т., е получила сумата 50 деноминирани лева при сключване на договор за покупко-продажба с н.а. № …. г., че е получила сумата 16800 лв. от „Банка ДСК“ АД на основание договор за банков кредит и сумата 1500 щ.д. от свидетелката И. Н. по договор за заем, а съделителят Д. Д. е получил 200 деноминирани лева по договор за доброволна делба на земеделски земи от 2. 07. 1998 г. Не е установено, обаче, нито И. Д. да е дарила посочените суми на Д. Д., нито получените от Д. Д. и И. Д. суми да са били вложени в изграждането на триетажната масивна сграда и гаража. На следващо място, дори да се приеме за доказано, че И. Д. е вложила всички получени от нея средства в строителството на обектите, то тези й действия сочат на намерение за безвъзмездно подпомагане на Д. Д. и М. Б. като семейство, т.е. за дарствено намерение и към двамата бивши съпрузи, а не само към единия от тях. В този смисъл, изводът на съда за недоказаност на възражението по чл. 23 СК не е очевидно необоснован.
В обобщение, не са налице сочените от жалбоподателите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото Д. К. Д. и И. И. Д. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на М. Б. Б. сумата 3500 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, платено на адв. З. Н..
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118 от 30. 01. 2018 г. по възз. гр. д. № 269/2017 г. на Разградския окръжен съд В ЧАСТТА потвърждаваща първоинстанционното решение № I от 12. 07. 2017 г. по гр. д. № 779/2014 г. на РРС в частта, с която квотите на съделителите М. Б. Б. и Д. К. Д. в допуснатите до делба обекти, находящи се в [населено място], [улица], в поземлен имот …. по одобрената кадастрална карта, а именно: а/. ресторант с площ от 197, 80 кв.м., на първи етаж от масивната триетажна сграда със смесено предназначение, нанесен като самостоятелен обект с идентификатор …., ведно с 54, 64 % идеални части от общите части на сградата; б/. жилище-апартамент с площ от 50 кв.м., на трети етаж от масивната триетажна сграда със смесено предназначение, нанесено като самостоятелен обект с идентификатор …., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата; в/. сграда с предназначение гараж (хангар, депо) със застроена площ 16 кв.м., нанесена като самостоятелен обект с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], са определени с размери по 1/2 идеална част за всеки от посочените двама съделители, както И В ЧАСТТА потвърждаваща първоинстанционното решение № I от 12. 07. 2017 г. по гр. д. № 779/2014 г. на РРС в частта, с която с която квотите на съделителите М. Б. Б. и И. И. Д. в допуснатия до делба между тях жилищен обект, находящ се в [населено място], [улица], а именно: жилище – апартамент с площ от 197, 80 кв.м., на втори етаж от масивната триетажна жилищна сграда със смесено предназначение, нанесено като самостоятелен обект с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], ведно с припадащите се 36, 65 % идеални части от общите части на сградата са определени с размери по 1/2 идеална част за всяка от съделителките.
В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Д. К. Д. и И. И. Д. да заплатят на З. Г. Н. общо сумата 3500 лв. (всеки от тях по 1750 лв.) разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: