1
5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 04.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 1795 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Б. А. и Б. Х. А., чрез пълномощника им адв. С. М., против решение № 10 от 12. 01. 2018 г. по в. гр. д. № 837/2017 г. на ОС – Плевен, 4 гр. с-в, с което е отменено решение № 1648 от 5. 10. 2017 г. на РС – Плевен и е уважен предявеният от И. С. К., С. Г. Г. и Д. Г. Ц. против Н. Б. А. и Б. Б. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху двуетажна вилна сграда с площ от 28 кв.м., с идентификатор 56722.701.2728 и едноетажна сграда със застроена площ от 10 кв.м., с идентификатор 56722.701.2728.2, и двете построени в поземлен имот с идентификатор 56722.701.2728 по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-71/06. 06. 2008 г.
Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на въведени от ответниците доводи, касаещи основателността на иска – на довода за липса на ангажирани доказателства за придобиване собствеността върху сградите от ищците, на довода за липса на доказателствена стойност на представените писмени документи, поради съдържащи се в тях поправки, зачерквания и липса на реквизити, на довода за построяването на сградите в отклонение от издаденото строително разрешение, на довода за невъзникване на задължение за собствениците на земята да заплатят на ищците стойността на сградите, поради липса на данни в помощния план ищците да са били ползватели на процесния имот. Сочи се неправилност на решението и поради постановяването му в нарушение на материалния закон – пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 108 ЗС. Иска се отмяната му.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа идентични оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Иска се допускане до касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради постановяването му в противоречие с ТР № 1/04. 01. 2001 г. по т.д. № 1/2000 г., ТР № 3/12. 12. 2012 г. по т.д. № 12/2012 г. и ТР № 2/13. 09. 2011 г. по т.д. № 3/2011 г., както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба И. С. К., С. Г. Г., Д. Г. Ц., чрез адв. Р. В. М., ПАК, изразяват становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че ищците са наследници на С. С. К., починала на 26. 05. 2005 г. На 30. 07. 1970 г., на заседание на ИК на ГНС-П., за което е изготвен протокол № 18 от 30. 07. 1970 г., е взето решение да се отстъпи земя по ПМС № 21/31. 01. 1963 г. на ЦК на БКП и МС на НРБ за развитие на животновъдството в личните стопанства на кооператорите и използване на нестопанисваните земи край населените места /ДВ, бр. 11/8. 02. 1963 г./ на 54 бр. лица, сред които и С. К.. Въз основа на представените служебна бележка от 20. 07. 1975 г., удостоверение № 47/2. 10. 1985 г. и удостоверение от 5. 05. 2011 г. е прието, че съгласно решение № 170/1970 г. на ИК на ГНС – П. на С. К. е предоставено за ползване лозе от 600 кв.м., находящо се в землището на [населено място], м. „Стража I“, съставляващо парцел 524, че С. К. е вписана в регистъра на ползвателите, но в помощния план не е записана като собственик на земя или сграда. Прието е, въз основа на строително разрешение № 567/2. 06. 1983 г., одобрен през 1981 г. типов архитектурен проект и писмо от 1985 г., че на С. К. е издадено строително разрешение за изграждане на сезонна постройка с площ от 20 кв.м. в предоставения й за ползване имот, по одобрен през 1981 г. типов проект за сезонна постройка тип „К“, както и че към 1985 г. същата е била построена. Със заповед № РД-12-618 от 4. 03. 2008 г. на кмета на Община – П., издадена на осн. пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. пар. 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ и решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ на ОСЗ – [населено място], на наследниците на М. И. М. е възстановена собствеността върху земеделски имот с площ от 740 кв.м., находящ се в землището на [населено място], м. „Стража“, извън строителните граници, съставляващ имот № 2728, попадащ в кадастрален район 701 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-13-53/3. 05. 2007 г. на областния управител на област П., при граници: от север имот № 701.1119 на н-ци Х. Т. С., от изток – имот № 701.2730, от юг – имот № 701.1115, от запад – имот № 701.1152, който имот по одобрената кадастрална карта съставлява поземлен имот с идентификатор 56722.701.2728. Прието е, въз основа на представена комбинирана скица за пълна или частична идентичност и въз основа на събраните гласни доказателства, че възстановеният имот включва и имота, предоставен на ползване на Ст. К.. С н.а. № 75/28. 09. 2016 г. Д. Я., наследник по завещание на М. М., продава имота на ответника Н. А., през време на брака му с ответницата Б. А., за сумата 300 лв., като в договора не фигурират процесните сгради, не са представени скици на сградите, издадени въз основа на одобрената кадастрална карта, нито удостоверения за данъчните им оценки. Прието е, че оценки на земята и сградите по реда и в сроковете по пар. 4л ПЗР ЗСПЗЗ не са били извършвани, както и че собственикът на възстановения имот не е заплатил на ищците стойността на съществуващите в имота сгради. Въз основа на показанията на свидетелите К. С. и Й. В. е прието, че от построяване на процесните сгради през 1985 г. до 2017 г. същите са се ползвали първоначално от С. К., а след смъртта й – от наследниците й. През 2017 г. ответникът оградил мястото с мрежи и започнал ремонтни дейности по вилата.
От правна страна е прието, че съгласно пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ предоставеното право на ползване върху земеделски земи въз основа на актове на Президиума на НС, на ДС и на МС се прекратява, но с пар. 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ е предоставена възможност на бившите титуляри на правото на ползване, които са построили сградата до 01. 03. 1991 г., да придобият собствеността върху земята, ако заплатят цената й на собственика чрез общината. Когато ползвателите не реализират тази възможност, съгласно пар. 4а, ал. 3 ПЗР ЗСПЗЗ собственикът на земята придобива собствеността на сградата, ако я заплати чрез общината на ползвателя или на неговите наследници. Ако никой от правоимащите не се възползва от предоставената му възможност и стойността на земята, съответно на сградата и подобренията не бъдат заплатени, отношенията се уреждат от пар. 4а, ал. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Първоначално разпоредбата е предвиждала ползвателят, построил сградата, да придобие правото на собственост само върху нея, като заплати в полза на държавата предвидената в ал. 2 прогресивна такса, а с изменението на пар. 4а, ал. 4 ПЗР ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98/97 г.) е предвидено сградата и принадлежащият й имот да се изнасят на публична продан по реда на ГПК, като получената при проданта сума се разпределя между собственика на земята и ползвателя според съотношението между стойността на земята и стойността на сградите и подобренията – пар. 62, ал. 10 ПЗР към ПМС № 456/11. 12. 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, съотв. пар. 31, ал. 6 ПЗР на ПМС № 234/16. 12. 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Прието е, че това означава, че възниква разделна собственост върху земята и сградата, като отношенията наподобяват тези по чл. 63 ЗС. Така създаденото състояние е временно, до предприемане на действия по изнасяне на имота на публична продан, за което кметът на общината отправя искане до съдия-изпълнителя. До тогава, обаче, ползвателят, който е собственик на сградата, не може да бъде оставен без защита на правото си да ползва постройката според предназначение, както и да ползва частта от земята, необходима за ползване на постройката.
Правните изводи възпроизвеждат изцяло мотивите към решение № 81 от 14. 07. 2016 г. по гр. д. № 3529/2015 г. на ВКС, 1 г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, по сходен случай.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. То съдържа множество оплаквания за неправилност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл. 281 ГПК, идентични с развитите и в касационната жалба.
Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Ответниците по касационната жалба са приложили към отговора на касационната жалба договор за равна защита и съдействие, но не са направили искане за присъждане на разноски, направени при водене на делото пред настоящата инстанция – нито с отговора на касационната жалба, нито с допълнителна молба.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 от 12. 01. 2018 г. по в. гр. д. № 837/2017 г. на ОС – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: