3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 09.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдия Ваня Атанасова ч.гр.д. № 450/2020 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от Г. К. П., чрез адв. И. Г. К., частна касационна жалба против определение № 3316 от 10. 10. 2019 г. по ч. гр. д. № 4754/2019 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е потвърдено определение № 3442 от 29. 07. 2019 г. по гр. д. № 355/2019 г. на Благоевградския окръжен съд, ГО, 4 с-в, с което е отказано възстановяване, на осн. чл. 64 ГПК, на срока за предоставяне на пълномощно за упълномощаване на адв. И. К. да подаде въззивна жалба срещу решение № 1031 от 26. 03. 2019 г. по гр. д. № 335/2018 г. на РС – Гоце Делчев от името на Г. К. П.. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението, поради постановяването му в нарушение на чл. 33 и чл. 34, ал. 4 ГПК и чл. 46 ГПК. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното определение, отмяната му и уважаване на молбата по чл. 64 ГПК.
Ответниците по частната жалба А. Б. Х., М. Б. Х.-М. и О. П. Х. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима.
Не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
С същото е потвърдено първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молбата на Г. П. по чл. 64 ГПК, за възстановяване едноседмичния срок по чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 2 ГПК, за отстраняване нередовностите на въззивна жалба, подадена от Г. П. чрез адв. И. К., чрез представяне на доказателства за упълномощаване на адв. И. К. да извърши това процесуално действие от името на жалбоподателя.
За да постанови този резултат, съставът на апелативния съд е приел, че пропускането на срока за представяне на пълномощно за подаване на въззивната жалба не се дължи на настъпването на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК – тоест на обстоятелства, възникнали внезапно и неочаквано и обективно попречили на страната или пълномощника й да извърши дължимото процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Обстоятелството, че страната живее и работи в София през работните дни от седмицата не поражда право да се иска възстановяване на изтеклия срок. То не е възникнало внезапно и неочаквано и не създава обективни непреодолими пречки за извършване на дължимото процесуално действие в срок. Необсъдени са, като неотносими към производството по чл. 64 ГПК, доводите на частния жалбоподател, свързани с редовността на връчването на съобщението по чл. 262, ал. 1 ГПК и със законосъобразността на указанията на администриращия съд за представяне на пълномощно. Преценено е, че същите биха били релевантни в производството по обжалване на прекратителното определение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК твърди противоречие с определение № 96 от 24. 01. 2011 г. по гр. д. № 932/2010 г. на ВКС, 2 т.о. и с определение по ч. гр. д. № 436/2012 г. на ВКС, 1 г.о., но не поставя нито един процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изводите на въззивния съд и от значение за изхода на производството. Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на жалбоподателя и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания.
Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се добави, че обсъжданите в цитираните по-горе определения на ВКС правни въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивната инстанция и разглеждането им не би повлияло на изхода на конкретното дело. Същите са свързани с приложението на чл. 46, ал. 2 ГПК (предвиждаща възможност за връчване на съдебни книжа на пълнолетно лице от домашните на адресата или на друго пълнолетно лице, което живее на същия адрес и се е задължило да предаде книжата на адресата) и на чл. 46, ал. 4 ГПК (предвиждаща възможност за адресата, получил съобщението чрез друго лице, съгласило се да му го предаде, да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е могъл да узнае за връчването). Касаят редовността на връчване на съобщението до жалбоподателя по чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 2 ГПК и възможността адресатът на съобщението да поиска възстановяване на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК. Мотивите към въззивното определение не съдържат изводи, отричащи тези възможности или съдържащи преценка редовността на връчването по чл. 46, ал. 2 ГПК. Обсъждането на въпросите, разгледани в цитираните по-горе определения на ВКС, би било хипотетично и не би повлияло на преценката, касаеща основателността на молбата по чл. 64 ГПК.
Не е налице и соченото от жалбоподателите основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение, изразяваща се в очевидно противоречие с разпоредбите на чл. 64, ал. 2 ГПК и чл. 46, ал. 4 ГПК на извода на въззивния съд, че пребиваването на жалбоподателя в друго населено място, различно от посочения по делото адрес, през работните дни на седмицата, не е особено, непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64 ГПК, пораждащо право на възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на въззивната жалба. Степента на тежест на посочения порок, дори да съществува, не е такава, че да обуслови очевидна неправилност на акта. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност и безпристрастен съд, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината.
По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Въпросът за отговорността за разноските, направени в производството по чл. 64 ГПК, следва да се реши с приключващия исковото производство съдебен акт, с оглед изхода на делото.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3316 от 10. 10. 2019 г. по ч. гр. д. № 4754/2019 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: