Определение №214 от 8.11.2019 по гр. дело №1393/1393 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 08.11.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 1393 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от С. К. К., Е. К. Д., Н. П. К., Д. Д. Т., М. С. Т., Н. С. Т., чрез адв. Н. Ч., за изменение на определение № 424 от 7. 08. 2019 г. по гр. д. № 1393/2019 г. на ВКС, 1 г. о. в частта за разноските, като жалбоподателите – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и Администрацията на Министерски съвет на Република България бъдат осъдени да заплатят на молителите общо сумата 2000 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Твърди се, че искане за присъждане на разноските е направено своевременно, с отговора на касационната жалба, към който са приложени и доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждение.
Администрацията на Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния представител Ж. Б. Й., изразява становище за неоснователност на молбата. Разноски не били присъдени, тъй като ищците не са направили искане в този смисъл, нито са представили доказателства за платено адвокатско възнаграждение, каквито съображения са изложени и в мотивите към определението. Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не изразява становище по молбата по чл. 248 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното:
Молбата по чл. 248 ГПК е допустима. Подадена е от легитимирано лице, в срок, при наличие на предвидената в чл. 80 изр. 2 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането й – представяне на списък по чл. 80 ГПК. Съгласно приетото в т. 2 от ТР № 6/2013 г., списъкът на разноските може да бъде инкорпориран в отговора на касационната жалба. Същият следва да съдържа изброяване на разходите, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. В случая, подаденият от ищците отговор на касационната жалба съдържа искане за присъждане на сумата 2000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците в производството пред касационната инстанция.
Разгледана по същество молбата е основателна.
В мотивите към определението по чл. 288 ГПК е прието, че ответниците по касационната жалба не са направили разноски при разглеждане на делото пред настоящата инстанция и не претендират присъждане на такива.
Тази констатация е несъответна на данните по делото. Срещу двете касационни жалби, подадени от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и от Администрацията на Министерски съвет на Република България, е подаден отговор от ищците С. К. К., Е. К. Д., Н. П. К., Д. Д. Т., М. С. Т., Н. С. Т., чрез адв. Н. Ч.. На страница 18 от отговора (л. 66 от делото) е заявена претенция за присъждане на разноски в размер на 2000 лв., заплатени от ищците в брой за адвокатско възнаграждение. Към отговора е приложен и договор за правна защита и съдействие от 5. 02. 2019 г., сключен между ищците и адв. Ч., от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение от 2000 лв. е платено от ищците в брой в деня на подписване на договора. Предвид неуважаване на касационните жалби – недопускане до касационен контрол на въззивното решение и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и чл. 81 ГПК, касаторите следва да поемат отговорността за разноските, направени от ответниците по касационните жалби в производството по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, определение № 424 от 7. 08. 2019 г. по гр. д. № 1393/2019 г. на ВКС, 1 г. о. в частта за разноските, като осъжда държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплатят на С. К. К., Е. К. Д., Н. П. К., Д. Д. Т., М. С. Т., Н. С. Т. общо сумата 2000 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top