1
8
8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
София, 04.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 2087 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Подадена е касационна жалба вх. № 168526/21. 12. 2018 г. от Н. Д. К. и П. Т. К., чрез адв. К. М., против решение от 15. 11. 2018 г. по в. гр. д. № 10099/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, IIб въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № I-137 от 26. 09. 2016 г. по гр. д. № 41593/2011 г. на СРС, ГО, 50 с-в в частта, с която е уважен предявеният по реда на чл. 225 ГПК от С. Л. Ц. и А. Я. Ц. против Н. Д. К. и П. Т. К. отрицателен установителен иск, като е прието за установено, че Н. Д. К. и П. Т. К. не са собственици на дворно място с площ от 750 кв.м., съставляващо реална част от поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-76/21. 12. 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящо се в землището на [населено място] – район „П.“, местност „М. б.“, съставляващо имот пл. № …. по кад. лист …. по неодобрения кадастрален план на [населено място], при граници: улица, имот пл. № …., имот пл. № …., имот пл. № …. и имот пл. № …. и в частта, с която е потвърдено постановено по реда на чл. 250 ГПК решение № 40177 от 17. 02.2017 г. по гр. д. № 41593/2011 г. на СРС, ГО, 50 с-в в частта, с която е отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ № …. г. по описа на СРС, с който Н. Д. К. и П. Т. К. са признати за собственици на описаното по-горе дворно място, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 122 кв.м.
Поддържа се недопустимост на решението в обжалваните части на следните основания: главното встъпване по чл. 225 ГПК е осъществено и исковете на главно встъпилите лица срещу ищците и ответниците са предявени в едно недопустимо образувано исково производство (по недопустим отрицателен установителен иск за собственост); дори производството по първоначалния иск да е било допустимо, недопустимо е главно встъпилото лице да предяви по реда на чл. 225 ГПК отрицателен установителен иск срещу ответник по отрицателен установителен иск; за главно встъпилите лица липсва правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск срещу ответника по първоначалния иск. Излагат се и подробни съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон.
Ответниците по касационната жалба Я. Й. Ц. и Л. Й. Ц., чрез адв. З. А., изразяват становище за допустимост и правилност на въззивното решение и искат потвърждаването му.
С определение № 516 от 15. 11. 2019 г. по гр. д. № 2087/2019 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за проверка на допустимостта му, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по правни въпроси, свързани с приложението на чл. 179, 193, 194 и чл. 537, ал. 2 ГПК, в случай че се приеме допустимост на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Исковото производство е било образувано по предявен от Г. Д. Ц., на чието място са конституирани, на осн. чл. 227 ГПК, наследниците й Я. Й. Ц. и Л. Й. Ц., против Н. Д. К. и П. Т. К. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ответниците не са собственици на дворно място с площ от 750 кв.м., съставляващо реална част от поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-76/21. 12. 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящо се в землището на [населено място] – район „П.“, местност „М. б.“, съставляващо имот пл. № …. по кад. лист …. по неодобрения кадастрален план на [населено място], както и на построената в него двуетажна жилищна сграда, както и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на констативен нотариален акт № …. г. по описа на СРС, с който ответниците К. са признати за собственици на описания имот и сграда. Ищцата е въвела твърдения, че с решения на ОСЗ – П. № № 1611/29. 09. 2008 г., влязло в сила на 16. 12. 2010 г. (за 871 дка от имота) и 1611/22. 02. 2010 г., влязло в сила на 11. 08. 2010 г. (за 115 кв.м. от имота), на наследниците на Д. И. П. е възстановена собствеността върху процесния имот. На 1. 06. 2011 г. наследниците на Д. П., сред които и ищцата, са сключили договор за доброволна делба, по силата на който ищцата е придобила в дял и изключителна собственост имота. С н.а. № …. г. по описа на СРС ответниците Н. и П. К. са били признати за собственици на имота и жилищната сграда на осн. пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, без да са били налице предпоставките на пар. 4, 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като имотът не им е бил предоставен за ползване с акт на Президиума на НС, на ДС или на МС, нито е извършвана оценка на имота и плащането му, според изискванията на пар. 4а и сл. ПРЗ ЗСПЗЗ в редакцията им преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ обн. ДВ, бр. 98/1997 г. Не са придобили собствеността и на друго основание, предвидено в закон. Ищцата не е посочила, че преди предявяване на иска е дарила имота и не е негов собственик. Иска се със сила на пресъдено нещо да бъде отречено правото на собственост на ответниците върху имота и сградата, за да приключи процедурата по нанасяне на реституирания имот в одобрената кадастрална карта. Ответниците П. и Н. К. са направили възражение за недопустимост на иска по съображения, че ищцата не е заявила собственически права, въпреки реституционната процедура по ЗСПЗЗ да е приключила към подаване на исковата молба, нито други права, обосноваващи правния й интерес от иска. Оспорили са иска и като неоснователен, с твърдения, че са придобили собствеността върху имота и сградата по реда на пар. 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ, а при условията на евентуалност – по давност.
Искът е отхвърлен с въззивното решение, необжалвано пред настоящата инстанция в тази си част и влязло в сила.
На 26. 09. 2014 г. С. Л. Ц. и А. Я. Ц. са поискали конституирането им като главно встъпили лица и са предявили искове против двете страни както следва:
а/ против ищцата Г. Д. Ц. – положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на същата, че са собственици на процесното дворно място и двуетажна жилищна сграда, придобили ги на основание договор за дарение, сключен с Г. Д. Ц. с н.а. № …. г., преди предявяване на отрицателния установителен иск от дарителката срещу Н. и П. К.;
б/. против ответниците Н. Д. К. и П. Т. К. – отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на процесното дворно място (по отношение на двуетажната жилищна сграда исковата молба е върната и производството по делото е прекратено с първоинстанционното решение, което в тази част не е обжалвано и е влязло в сила), както и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на констативен нотариален акт № …. г. Заявили са, че предявяват иска за защита на правото си на собственост върху описания имот, придобили го на основание договор за дарение.
Съдът е конституирал С. Л. Ц. и А. Я. Ц. като главно встъпили трети лица и е приел за разглеждане предявените от тях срещу първоначалните страни искове.
Ответниците по отрицателния установителен иск Н. и П. К. са направили възражение за недопустимост на главното встъпване и на предявените от главно встъпилите лица срещу тях искове, както и за неоснователност на същите. Заявили са същите придобивни основания, като по първоначалния иск: пар. 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ (с твърдения, че имотът е бил предоставен за ползване с акт по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ на наследодателя им, същият е бил записан под № …. в списъка на ползвателите на имоти по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ в кметството в [населено място], построили са жилищната сграда преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, заплатили са определената от общината, с оценителен протокол № РД-Т-1020/15. 05. 1997 г., стойност на имота с вносна бележка от 16. 05. 1997 г. и правото им на ползване се е трансформирало в право на собственост), а при условията на евентуалност – придобивна давност.
Положителният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и съединеният с него иск по чл. 537, ал. 2 ГПК на главно встъпилите лица срещу Г. Д. Ц. са уважени с влязло в сила решение – срещу първоинстанционното решение в тази му част не е подадена въззивна жалба.
Отрицателният установителен иск срещу П. и Н. К. е уважен с първоинстанционното решение, потвърдено в тази част с въззивното решение, обжалвано пред настоящата инстанция. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт № …. г.
Пред настоящата инстанция производството е висящо в частта по предявения по реда на чл. 225 ГПК, от главно встъпилите лица С. Л. Ц. и А. Я. Ц. против ответниците Н. Д. К. и П. Т. К., отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ответниците не са собственици на процесното дворно място (по отношение на двуетажната жилищна сграда исковата молба е върната и производството по делото е прекратено с първоинстанционното решение, влязло в сила в тази част). Въззивното решение е обжалвано от К. и в частта, с която е отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт № …. г.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от главно встъпилите лица срещу К. отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел иска за допустим и основателен. Прието е, че ответниците не са доказали придобиване на собствеността върху дворното място по реда на пар. 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ. Легитимиращата сила на издадения в тяхна полза констативен нотариален акт е оборена. Истинността на удостоверение № 212 от 15. 04. 1997 г., според което имотът е предоставен за ползване на Т. К. с ПМС 21/73 г., е оспорена и удостовереният факт не е установен от останалите доказателства. Вносната бележка за сумата 143615 лв. по сметка на ТОА Панчарево не съдържа индивидуализация на имота. Не е представен описаният в констативния нотариален акт оценителен протокол. За неосъществено е прието и въведеното от ответниците К. евентуално придобивно основание – давност. Прието е, че същите са били недобросъвестни владелци, течението на давностния срок е започнало от влизане в сила на реституционните решения по ЗСПЗЗ и към предявяване на иска не са изтекли десет години. За основателен е приет и обусловения иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, като издаденият в полза на К. констативен нотариален акт е отменен изцяло – както по отношение на дворното място, така и по отношение на сградата, която не е била предмет на иска.
Настоящият състав намира, че въззивното решение е недопустимо в обжалваната част, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по предявения по реда на чл. 225 ГПК отрицателен установителен иск от главно встъпилите лица С. Л. Ц. и А. Я. Ц. против ответниците по първоначално предявения отрицателен установителен иск Н. Д. К. и П. Т. К. – прекратено. Съображенията за това са следните:
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 9, главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото право.
Разпоредбата на чл. 225 ГПК предвижда предпоставките за допустимост на главното встъпване. Една от предпоставките е встъпващият да предяви самостоятелно право върху предмета на спора, като заяви претенция, че спорното право, предмет на първоначалния иск, му принадлежи изцяло или отчасти. Претендираното от главно встъпилото лице субективно право трябва да е несъвместимо със спорното право, предмет на първоначалния иск, а уважаването на исковете на главно встъпилото лице трябва да може да осуети уважаването на първоначалния иск и да обуслови отхвърлянето му. Друга предпоставка е исковете на главно встъпилото лице срещу ищеца и срещу ответника по първоначалния иск да имат за предмет едно и също самостоятелно субективно право на встъпващото лице. И по двата иска решението трябва да е еднакво по въпроса носител ли е главно встъпилото лице на претендираното самостоятелно субективно право.
Когато делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск за собственост, същото има за предмет правото на собственост на ответника (спорът, който ще се реши със сила на пресъдено нещо, е собственик ли е ответникът на процесната вещ). Трето на висящия спор лице, което претендира да е носител на правото на собственост върху същата вещ, би могло да встъпи главно, като предяви срещу ищеца и ответника или положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, или осъдителни искове по чл. 108 ЗС, или положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу единия и иск по чл. 108 ЗС срещу другия. Чрез тези искове като предмет на делото ще се въведе материалното право, което встъпващото лице претендира за себе си, и ще се разреши спорът дали то е собственик на процесната вещ. Ще е налице е и идентичност между предмета на исковете на главно встъпилото лице срещу ищеца и срещу ответника по първоначалния иск (и двата иска ще имат за предмет претендираното от главно встъпилото лице право на собственост).
Предпоставките за допустимост на главното встъпване по чл. 225 ГПК не биха били налице, ако встъпващото лице предяви положителен установителен иск за собственост срещу ищеца и отрицателен установителен иск срещу ответника по първоначалния отрицателен установителен иск. Първо, и двата иска на главно встъпилото лице ще имат различен предмет и няма да е спазено изискването за идентичност на спорното право, предмет на исковете на главно встъпилото лице срещу страните по първоначалния иск. На второ място, няма да е спазено и изискването главно встъпилото лице да претендира за себе си спорното право на собственост (няма да се разреши със сила на пресъдено нещо, в отношенията между главно встъпилото лице и ответника по първоначалния иск, спорът собственик ли е главно встъпилото лице на процесната вещ).
Горният извод не се разколебава от обстоятелството, че и двата иска на главно встъпилото лице, предявени в производството по отрицателния установителен иск за собственост, са предявени за защита на правото му на собственост върху вещта предмет на първоначалния иск. От значение при преценка допустимостта на главното встъпване е налице ли са предвидените в чл. 225 ГПК условия за допустимост – претендираното от главно встъпилото лице самостоятелно субективно право да е част от спорния предмет и по двата иска срещу ищеца и ответника, както и изискването главно встъпилото лице да претендира за себе си правото на собственост върху процесната вещ (т.е. да иска установяване със сила на пресъдено нещо, че той е носител на правото на собственост/на идеална част от него, което изключва възможността ищецът или ответникът по първоначалния иск да са собственици на същата вещ/да притежават идеалната част на главно встъпилото лице от същата вещ).
По изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 225, ал. 1 ГПК за допустимост на главното встъпване – не е спазено изискването исковете на главно встъпилото лице да въвеждат като предмет на делото претендираното от него право на собственост върху същия имот, както и изискването за идентичност на предмета на исковете срещу първоначалните страни. Въззивното решение, постановено по предявения от главно встъпилото лице срещу ответниците по първоначалния иск отрицателен установителен иск и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта по този иск са недопустими и следва да бъдат обезсилени, а производството по делото в тази част – прекратено.
Недопустимостта на производството по отрицателния установителен иск за собственост на главно встъпилото лице налага прекратяване на производството и по искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, което не може да бъде разгледано самостоятелно, без да е разрешен по исков ред спорът за материално право.
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ответниците по касационната жалба ще следва да бъдат осъдени да заплатят на касаторите сумата 1049, 71 лв., представляваща разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции. Не следва да се уважава претенцията за присъждане на сумата 2500 лв. разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответниците К. в касационната инстанция по договори за правна защита и съдействие № № 812750 (1500 лв.) и 812754 (1000 лв.), тъй като до приключване на съдебното заседание пред настоящата инстанция не са представени доказателства за плащане на посочените суми на адвоката в брой или по банков път. Недоказан е и уговореният размер на възнаграждението по първия договор, тъй като същият не е подписан от клиент.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение от 15. 11. 2018 г. по в. гр. д. № 10099/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, IIб въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № I-137 от 26. 09. 2016 г. по гр. д. № 41593/2011 г. на СРС, ГО, 50 с-в в частта, с която е уважен предявеният по реда на чл. 225 ГПК от С. Л. Ц. и А. Я. Ц. против Н. Д. К. и П. Т. К. отрицателен установителен иск, като е прието за установено, че Н. Д. К. и П. Т. К. не са собственици на дворно място с площ от 750 кв.м., съставляващо реална част от поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-76/21. 12. 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящо се в землището на [населено място] – район „П.“, местност „М. б.“, съставляващо имот пл. № …. по кад. лист …. по неодобрения кадастрален план на [населено място], при граници: улица, имот пл. № …., имот пл. № …., имот пл. № …. и имот пл. № …. и в частта, с която е потвърдено постановено по реда на чл. 250 ГПК решение № 40177 от 17. 02.2017 г. по гр. д. № 41593/2011 г. на СРС, ГО, 50 с-в в частта, с която е отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ № …. г. по описа на СРС, с който Н. Д. К. и П. Т. К. са признати за собственици на описаното по-горе дворно място, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 122 кв.м. И ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявените от С. Л. Ц. и А. Я. Ц. против Н. Д. К. и П. Т. К., при условията на чл. 225 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост на описания по-горе имот и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА С. Л. Ц. и А. Я. Ц. да заплатят на Н. Д. К. и П. Т. К. общо сумата 1049, 71 лв. разноски по делото, направени при разглеждането му пред всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: