1
4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 09.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3979 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от И. И. Т., чрез адв. Н. Г., САК, касационна жалба срещу решение № 2590 от 25. 04. 2018 г. по възз. гр. д. № 13269/2017 г. на Софийски градски съд, IV-Б състав, с което е потвърдено решение № 120321 от 16. 05. 2017 г. по гр. д. № 121/2016 г. на Софийския районен съд, 61 състав в частта, с която квотите на съделителите А. И. Х. и И. И. Т. в допуснатия до делба недвижим имот – двуетажна жилищна сграда със застроена площ 61, 25 кв.м., състояща се от: първи етаж – стая, кухня, баня с тоалетна, входно антре; втори етаж – две стаи и входно антре; стълбище, сутерен и таван, ведно с 4/6 ид.ч. от дворното място, върху което сградата е построена, представляващо УПИ № …., кв. …. по плана на [населено място], р-н „Л.“, с адрес [населено място], [улица], са определени с размери по 1/2 идеална част за всеки от съделителите.
Излагат се съображения за неправилност на решението, поради необоснованост на извода на съда за неупражнявано владение от И. И. Т. върху придобитата от А. И. Х., по наследство от И. Т. С., 1/8 ид.ч. от собствеността, поради постановяването му в нарушение на чл. 69 и 79, ал. 1 ЗС и при допуснато съществено процесуално нарушение – необсъждане на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и определяне дяловете в съсобствеността с размери 5/8 ид.ч. за И. И. Т. и 3/8 ид.ч. за А. И. Х..
Иска се допускане до касационно обжалване на решението на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба А. И. Х. изразява становище за неоснователност на същата и липса на соченото от касатора основание за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което квотите на съделителите А. Х. и И. Т. в допуснатия до делба имот са определени с размери по 1/2 идеална част, съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна, че по силата на одобрена от съда спогодба от 27. 12. 1975 г. по гр. д. № 4755/1975 г. на Софийския районен съд, Р. П. К., А. И. Т. и И. И. Т. са получили в общ дял процесната двуетажна жилищна сграда, заедно с 4/6ид.ч. от дворното място. В спогодбата е посочено, че Р. К. има 6/8 ид.ч., а А. и И. И. – по 1/8 ид.ч. от правото на собственост, както и че тримата са получили и владението върху описания имот. Имотът бил купен от бащата на страните И. Т. С. с договори за покупко-продажба, сключени с нотариални актове № № …./…. г. и …./…. г. Същият починал на 23. 04. 1975 г. и оставил за наследници съпруга Р. К., деца И. И. Т. и А. И. Х., както и две деца от предходен брак – С. Б.-Ц. и К. И. Р.. Р. К. починала на 9. 01. 2013 г. и оставила за законни наследници децата си И. И. Т. и А. И. Х..
За недоказано е прието твърдението на ответника И. Т. за упражнявано владение върху придобитата от А. Х., по наследство от баща й, 1/8 ид.ч. от правото на собственост. Този извод е основан на показанията на свидетелите Т. И., Н. Д., А. Н. и Н. А., според които в процесната къща живели Р. К., И. И. и А. И.. След като А. И. се омъжила през 1979 г. и заживяла в Германия, тя редовно (4-5 пъти годишно, а след като майка й се разболяла и по-често) пребивавала в България и живеела в къщата, където си имала стая. Около две години след смъртта на майка си посещавала имота. През 2015 г. брат й нанесъл побой, сменил бравата и оттогава ищцата няма достъп до имота (според св. Д.), а според св. А. и св. С. ищцата била лишена от достъп до имота 1-2 години преди смъртта на майка й (т.е. 2011 – 2012 г.). А. и И. И. били във влошени отношения, тъй като ищцата се намесвала в личния му живот, в управлението на имота и се опитвала да се налага. Имало е случаи, в които ответникът биел сестра си, изхвърлял я на улицата и й казвал да се маха. Същият биел и майка си, докато е била жива. Въз основа на удостоверение от 16. 05. 2007 г., издадено от СД „Полиция“, и приложени международни паспорти е прието, че в периода от 1997 г. до 18. 07. 2007 г. ищцата е преминала 52 пъти през ГПКК и е пребивавала ежегодно в страната за различни периоди от време между 2 седмици и 3, 5 месеца с прекъсвания.
От правна страна е прието, че страните са съсобственици на процесния имот, като са придобили по наследство от майка си 6/8 ид.ч. (всеки от тях по 3/8 ид.ч.), а по наследство от баща си по 1/8 ид.ч. Квотите им са равни съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.
За неоснователно е прието възражението на ответника по иска И. И. Т. за придобиване по давност на притежаваната от А. Х. по наследство от бащата на съделителите и съдебна спогодба от 1975 г. 1/8 идеална част от правото на собственост. Фактическата власт върху придобитите от двамата по наследство от баща им и делба по 1/8 идеални части от имота е установена на основание, сочещо на владение от всеки от съделителите на собствените си 1/8 ид.ч. и държане на 1/8 ид.ч. на другия съделител, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена. Съделителят И. И. не е доказал да е превърнал, чрез недвусмислени действия отричащи владението на А. И. и доведени до нейното знание, държането на притежаваната от последната 1/8 идеална част във владение. Случаите на недопускане на ищцата до имота от ответника се дължали не на отричане на правата й върху 1/8 идеална част, а на лични конфликти, а и такива случай е имало инцидентно около две години преди смъртта на майката на страните (от 2011 г.). Едва през 2015 г. ответникът лишил ищцата от достъп до имота.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Твърди се, че съдебното решение е очевидно неправилно, тъй като е очевидно необоснован изводът на въззивния съд за неупражнявано от ответника по иска владение върху притежаваната от ищцата по наследство от баща й 1/8 идеална част в продължение на десет години преди предявяване на иска, а това е довело до очевидно неправилен извод за неоснователност на възражението за придобивна давност.
Очевидна необоснованост на решението би била налице при грубо несъответствие на фактическите изводи с доказателствата, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината. В случая такова несъответствие не е налице. Обратното, фактическите констатации на съда съвпадат напълно с обстоятелствата, установени от събраните по делото гласни и писмени доказателства и не е нарушено изискването на чл. 121, ал. 2 КРБ производството по делата да осигурява установяването на истината. С оглед верността на фактическите изводи, правилен се явява и правният извод за неоснователност на направеното от касатора възражение за придобивна давност. Разпоредбите на чл. 79, ал. 1 и чл. 69 ЗС са приложени съобразно точния им смисъл и в съответствие със задължителната практика на ВКС (ТР № 1/6. 08. 2012 г. по т.д. № 1/12 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 4 от 17. 12. 2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС). Не се установява несъобразяване с разпоредби от ЗН и с други разпоредби на ЗС, регулиращи отношенията между страните във връзка със собствеността.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба не претендира разноски, направени в производството по чл. 288 ГПК, а и по делото няма данни, нито представени доказателства, установяващи извършването на разходи за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2590 от 25. 04. 2018 г. по възз. гр. д. № 13269/2017 г. на Софийски градски съд, IV-Б състав, с което е потвърдено решение № 120321 от 16. 05. 2017 г. по гр. д. № 121/2016 г. на Софийския районен съд, 61 състав в частта, с която квотите на съделителите А. И. Х. и И. И. Т. в допуснатия до делба недвижим имот – двуетажна жилищна сграда със застроена площ 61, 25 кв.м., състояща се от: първи етаж – стая, кухня, баня с тоалетна, входно антре; втори етаж – две стаи и входно антре; стълбище; сутерен; таван, ведно с 4/6 ид.ч. от дворното място, върху което сградата е построена, представляващо УПИ № …., кв. …. по плана на [населено място], р-н „Л.“, с адрес [населено място], [улица], са определени с размери по 1/2 идеална част за всеки от съделителите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: