8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
София 15.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 2699 по описа за 2018 година.
Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Образувано е по подадена от „Автомобилни превози – Балчик“ ООД, чрез адв. К. П. Р., касационна жалба против решение № 61 от 28. 03. 2018 г. по гр. д. № 21/2018 г. на Добричкия окръжен съд, ГО, потвърждаващо решение № 51 от 19. 05. 2016 г. по гр. д. № 192/2015 г. на РС – Балчик, с което е отхвърлен предявеният от „Автомобилни превози – Балчик“ ООД против Община – Балчик иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че „Автомобилни превози – Балчик“ ООД е собственик на 179/3409 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ПИ ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-5/4. 02. 2004 г. на ИАГКК, с площ от 3409 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., при граници: ПИ ….., ПИ ….., ПИ ….. и ПИ ….. .
Твърди се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в следното: необсъждане на доводите на касатора, че разликата от 179 кв.м. между площта на апортирания в дружеството парцел III-1246, в кв. 85 (3230 кв.м.) и площта на поземлен имот с идентификатор ….. по одобрената КК (3409 кв.м.) се дължи на изчислителна грешка (при изработване на кадастралната карта са използвани дигитални устройства и дигитализирани изчислителни методи, които имат по-висок клас на точност) и че тази разликата възлиза на 0,0525 % и е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5/15. 12. 2016 г.; неправилно разпределение на доказателствената тежест за оборване истинността на констатациите в акта за частна общинска собственост. Сочи се и необоснованост – несъответствие на фактическите и правни изводи със събраните доказателства и противоречие в мотивите. Поддържа се и допуснати нарушения на материалния закон – твърди се, че съдът е придал конститутивно действие на съставения АЧОС за 179 кв.м. ид.ч. от процесния имот и не е приложил правилно чл. 22 З. (отм.) и пар. 6, ал. 1 и 2 ПР ЗУТ.
Ответната страна по касационната жалба Община – Б., чрез юрисконсулт Ж. М. М., изразява становище за правилност на въззивното решение. Твърди се, че общината е доказала придобиване собствеността върху спорните идеални части по силата на пар. 7 ПЗР ЗМСМА.
С определение № 91 от 21. 02. 2019 г. по гр. д. № 2699/2018 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправен и материалноправен въпрос.
На процесуалноправния въпрос – длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението всички искания, възражения и доводи на страните, както и всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, следва да се отговори утвърдително, в какъвто смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС, формирана с множество решение, включително и с посочените от жалбоподателя решение № 134 от 30. 12. 2013 г. по т.д. № 34/2013 г. , 2 т.о. и решение № 346 от 10. 11. 2015 г. по гр. д. № 2543/2015 г., 4 г.о.
По материалноправния въпрос, свързан с приложението на пар. 6 ПР ЗУТ, настоящият състав възприема становището, изразено в посоченото от касатора решение № 132 от 20. 05. 2013 г. по гр. д. № 942/2012 г. на ВКС, 1 г.о., според което след като в пар. 6, ал. 1 от ПР ЗУТ е предвидено, че действащите към деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове, запазват действието си, в следващите алинеи на пар. 6 и в пар. 8 са предвидени срокове за прилагане и отпадане отчуждителното действие само на дворищнорегулационните и липсва специална уредба за плановете за обществени мероприятия по чл. 22 З. (отм.) заварени от ЗУТ, то тези планове запазват действието си с влизане в сила на ЗУТ, съгласно пар. 6, ал. 1 ПР ЗУТ.
По основателността на касационната жалба.
Делото има за предмет предявен „Автомобилни превози – Балчик“ ООД против Община – Балчик иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че „Автомобилни превози Балчик“ ООД е собственик на 179/3409 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ПИ ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-5/4. 02. 2004 г. на ИАГКК, с площ от 3409 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица].
Ищцовото дружество твърди, че е придобило процесния имот при учредяването си през 2001 г., когато съдружникът „Автомобилни превози“ АД – гр. Балчик апортирало в капитала недвижим имот – парцел III, отреден за имот пл. № …., в кв. ….. по плана на града, с площ от 3230 кв.м. (застроена и незастроена), ведно с построената в него двуетажна масивна сграда – автогара с площ от 772, 50 кв. м., за който имот дружеството се снабдило с констативен н.а. № …../18. 11. 2001 г. Праводателят „Автомобилни превози“ АД – гр. Балчик е придобило собствеността върху имота от държавата по реда на чл. 17а ЗППДОП (отм.), а държавата е придобила собствеността на основание отреждане на терен за обществено мероприятие – построяване на автогара, проведени отчуждителни производства и реализиране на мероприятието. Твърди се, че при одобряването на кадастралната карта на [населено място] парцел III, отреден за имот пл. № ….. в кв. ….. по РП от 1979 г. e нанесен като ПИ ….. , като има съвпадение с имотните граници на имот пл. № ….. по КП от 1979 г. Няколко години след одобряване на кадастралната карта общината съставила АЧОС за 179 кв.м. от поземления имот и била вписана като собственик на 179 кв.м. ид.ч. в кадастралните регистри, което поражда интерес за дружеството да установи собствеността си по отношение на общината със сила на пресъдено нещо. Твърди се, че отреденият за автогара парцел винаги е бил 3409 кв.м. – както по регулационния план от 1964 г., по който е станало отреждането за автогара, така и по следващия регулационен план от 1979 г., действал и към 2001 г. – апортиране на парцела в капитала на „Автомобилни превози – Балчик“ ООД, но поради допусната изчислителна грешка и неточност на измерванията в РП от 1979 г. площта на парцела е била записана 3230 кв.м., а не 3409 кв.м. Твърди се, че индивидуализиращ белег на поземлените имоти са границите им, а не площта им, като площта се определя от границите. При условията на евентуалност се твърди, че дори в парцел ….. по сега действащия РП от 2007 г. и в ПИ ….. по КК от 2004 г. да са били включени 179 кв.м. общинска собственост, то това не поражда в полза на общината право на собственост върху 179/3409 ид.ч. от поземления имот.
Община Балчик е оспорила иска като неоснователен. Не оспорва, че по отношение на ищеца са се осъществили твърдяните придобивни основания – чл. 73, ал. 4 ТЗ, а за праводателя – чл. 17а ЗППДОП (отм.), но оспорва пространствените предели и площта на придобития в собственост имот. Твърди, че 179 кв.м. от поземления имот не са били предмет на апорта и не са били придобити по реда на чл. 17а ЗППДОП (отм.) от учредителя извършил непаричната вноска, а са придобити от общината на основание трансформация собствеността от държавна в общинска, настъпила по силата на пар. 7 ПЗР ЗМСМА и пар. 42 ЗИД ЗОС. Включването на 179 кв.м. общински терен в поземления имот на ищцовото дружество е основание за възникване на съсобственост върху поземления имот между общината и дружеството, като правата на общината са 179/3409 кв.м. ид.ч. Затова общината е записана като собственик на 179/3409 ид.ч. от имота в КР към КК от 2004 г.
По делото са установени следните факти:
Според заключението на съдебно-техническата експертиза и представените писмени доказателства, отреждането на процесния терен за автогара е станало по регулационния план от 1964 г., за което в отчуждителната преписка към общината е цитирана заповед № 1069/27. 10. 1964 г. С протокол № 8/29. 05. 1971 г. на ИК на ГОНС – Б. е взето решение да се отстъпи безвъзмездно право на строеж върху отреденото място за автогара върху дворни места пл. № № …., …., …., …., …. и …., в кв. …. по плана на [населено място] с площ 2980 кв.м., а със заповед № 758/14. 06. 1971 г. на председателя на ИК на ОНС – Толбухин е разпоредено ИК на ГНС – Балчик да предаде безвъзмездно на ДСО „Автотранспорт“ дворно място от 3, 230 кв.м., находящо се в кв. 112 по регулационния план на [населено място], отредено за строителство на автогара. Проведени са отчуждителни производства за 13 бр. имоти пл. № № …., …., …., …., …., …., …., …., …., …., …., …., …., с обща площ 3266 кв.м., но са запазени документи (протоколи за оценки) само за 9 бр. По КРП на [населено място] от 1979 г. отреденият за автогара терен е нанесен като парцел …. – „Управление ДАТ“, отреден за им. 484, в кв. 85, чиято площ измерена графично е около 4000 кв.м. Парцелът включва както имот пл. № …. (чиято северна граница е до [улица]), така и части от самата [улица](скица-приложение № 7 и скица-приложение № 5 към заключението). Няма дължими и неизплатени суми по регулация по РП от 1979 г. Върху парцела е нанесена и построената двуетажна сграда на автогарата с площ от 772, 50 кв.м.
Съставен е АДС № 690/198…г. Като основания за придобиване на собствеността от държавата в акта е посочено решение от 29. 05. 1971 г. на ИК на ГОНС – Б., заповед № 758/14. 06. 1971 г. на ОНС – Т. и чл. 2 ЗОЕГПНС. В приложение към акта са описани отчуждените имоти и бившите собственици. В приложението е пропуснат да се опише един имот, допусната е и аритметична грешка при определяне общата площ на отчуждените имоти, като след отчитане на тези данни отчуждените площи възлизат на 3766 кв.м. Не е описана площта от улиците в северната и южната част от терена, които също са били включени в площта на парцела. Посочено е, че имотът е предоставен за стопанисване на ДСО „Автотранспорт“ – клон Толбухин., база – Балчик.
По следващия неодобрен КП от 1992 г. парцелът е нанесен като имот пл. № ….. с незатворени граници от север и юг.
По КП от 2000 г. парцелът е нанесен като имот пл. № …., но в него северната граница минава по северната стена на сградата и не е включена частта от терена между северната стена на сградата и [улица], която част е била включена в имот пл. № …., включен в парцел …. по КРП от 1979 г.
По КК, одобрена със заповед № 300-5-5/4. 02. 2004 г., спорният имот е нанесен като ПИ с идентификатор ….. с площ от 3409 кв.м., като северната граница на имота включва и частта от имота между северната стена на автогарата и [улица], така както е било по КП от 1979 г. Тоест, северната граница на ПИ ….. по КК от 2004 г. съвпада със северната граница на имот пл. № …. по КП от 1979 г. и граничи с [улица](скици-приложения № 5 и 6 към заключението).
По РП от 2007 г. за имота се отрежда УПИ …., в кв. …., с площ от 3411 кв.м., като регулационните линии съвпадат с имотните граници по КК от 2004 г. и с имотните граници по КП от 1979 г.
През 2001 г., при учредяването на ищцовото дружество “Автомобилни превози – Балчик“ ООД, съдружникът „Автомобилни превози“ АД апортира в капитала му недвижим имот – „Автогара“, включващ парцел № …. – им. …., в кв. …. по КРП от 1979 г., с площ (застроена и незастроена) 3230 кв.м., ведно с построената в парцела масивна двуетажна сграда със застроена площ 772, 50 кв.м. “Автомобилни превози – Балчик“ ООД се е снабдило и с констативен нотариален акт за собственост на парцел …., в кв. …. по плана на [населено място] – № 52/19. 11. 2001 г.
На 18. 03. 2009 г. е съставен АЧОС № 3556/2009 г. за 179 кв.м. от процесния поземлен имот, в който като придобивно основание е посочен пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС. В КР към КК общината е вписана като собственик на 174 кв.м. ид.ч. от ПИ ….. .
При така установените факти, въззивният съд е приел от правна страна, че ищцовото дружество „Автомобилни превози – Балчик“ ООД е придобило, на осн. чл. 73, ал. 4 ТЗ, собствеността върху парцел …. – им. …., кв. …. по регулационния план на [населено място] от 1979 г. (действал и към 2001 г.) с площ от 3230 кв.м., а дружеството – праводател е било придобило собствеността чрез преобразуване по чл. 17а ЗППДОП (отм.). Прието е, че при определяне обема на придобитите при апорта права определяща е площта на парцела – 3230 кв.м., както и че не е доказано дружеството да е придобило площ над 3230 кв.м. до 3409 кв.м. Прието е, че плановете за обществени мероприятия по чл.чл. 21 и 22 З. (отм.), както и по ЗУТ нямат непосредствен вещноправен ефект. Прието е, че разликата над 3230 кв.м. до 3409 кв.м. е общинска собственост по силата на пар. 7 ПЗР ЗМСМА, чл. 6, ал. 2 ЗС, чл. 2, ал. 1 ЗОС.
Решението е неправилно.
Основателно е оплакването за неправилност по чл.281, т. 3, пр. 2 ГПК, поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2, вр. чл. 235 ГПК. Въззивният съд не е обсъдил доводите на ищеца, че индивидуализиращ белег на поземлените имоти са границите им, а не площта им, като площта зависи от границите, че дори и да има разлика от 179 кв.м. в площите на парцела и поземления имот, тя възлиза на 0,0525 % от общата площ на поземления имот и е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 от Наредбата за съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Не е обсъден и доводът, че дори спорните 179 кв.м. (между северната стена на построената в същия сграда и улицата) да са общинска собственост, а останалата реална част от имота – собственост на ищеца, то това не води до възникване на съсобственост върху целия поземлен имот между собствениците на отделните реални части.
Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено.
Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество.
Ищецът „Автомобилни превози – Балчик“ ООД е изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор ПИ ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-5/4. 02. 2004 г. на ИАГКК, с площ от 3409 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица], включително и на спорните 179/3409 ид.ч. от правото на собственост, на които Община – Балчик претендира да е собственик. Придобило е собствеността през 2001 г., на осн. чл. 73, ал. 4 ТЗ – извършен апорт от съдружника „Автомобилни превози“ АД на недвижим имот – автогара, включващ парцел …., отреден за имот пл. № …., в кв. ….. по КРП от 1979 г. Праводателят „Автомобилни превози“ АД е било собственик на апортирания недвижим имот на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./, чрез преобразуване на ДСО „Автотранспорт“ – Балчик, на което имотът е бил предоставен за стопанисване и управление, в търговско дружество. Пространствените предели на правото на собственост върху терена, придобит от ищеца, от праводателя на ищеца и от държавата, включват площта от имот пл. № …. по КП от 1979 г. между северната стена на сградата-автогара и [улица], заснета като част от имота на ищеца в КК от 2004 г. Тази площ е била включена в границите на имота, придобит от държавата на основание отреждане на терена за обществено мероприятие през 1964 г., при действието на ЗПИНМ (отм.), проведено отчуждително производство по отношение на частните имоти включени в терена и реализиране на мероприятието. Площта е била включена и в границите и на имота, предоставен за стопанисване и управление на ДСО „Автотранспорт“ – Балчик, преобразувано в „Автомобилни превози“ ЕАД – [населено място] и апортиран от последното в „Автомобилни превози – Б.“ О. при учредяването му. Индивидуализиращ белег на недвижимите имоти са границите им, а не площта им (размерът на площта е във функционална зависимост от границите). В случая отреденият за автогара и придобит от държавата и правоприемниците й парцел е включвал имот пл. № …., в чиито граници е включена и частта от терена между северната стена на сградата и улицата. Обстоятелството, че по кадастралния план от 2000 г. 179 кв.м. от имот пл. № ….. по предходния КП от 1979 г., находящи се между северната стена на сградата и [улица], са били изключени от имот пл. № ….. няма правопогасителен ефект, тъй като кадастралните планове нямат вещноправно действие – неправилното отразяване в същите на имотни граници нито поражда право на собственост, нито погасява придобито право на собственост върху погрешно заснетата реална част от имот.
Не се установява Община – Балчик да е придобила на някакво основание собствеността върху 179/3409 ид.ч. от ПИ …… Актът за частна общинска собственост няма конститутивно действие, а само констатира придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. По отношение на общината не се е осъществило посоченото в АЧОС № 3556/18. 03. 2009 г. придобивно основание – пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС (обн. ДВ, бр. 96/5. 11. 1999 г.). По силата на тази норма настъпва трансформация на частна държавна собственост в общинска върху застроени и незастроени урегулирани имоти, отредени за обществени мероприятия на общините съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове. В случая посочената правна норма е неприложима, тъй като към обнародването й и влизането й в сила имотът не е бил частна държавна собственост, а собственост на търговско дружество. Държавата е била собственик на капитала на търговското дружество, но не и собственик на имота. По същите съображения общината не е придобила собствеността и по силата на пар. 7 ПЗР ЗМСМА.
Следва да се подчертае, че дори да се приеме, че общината е придобила собствеността, на осн. пар. 7 ПЗР ЗМСМА, на реална част от 179 кв.м. от процесния имот, намиращи се между северната стена на построената в имота сграда и улицата (какъвто извод е направил съставът на въззивния съд) и в одобрената през 2004 г. кадастрална карта тези 179 кв.м. са включени в ПИ ….. на ищеца, общината не е придобила собствеността върху 178/3409 ид.ч. от целия поземлен имот. Включването на реална част от чужд имот в поземлен имот по силата на одобрена кадастрална карта не води до възникване на съсобственост върху целия поземлен имот между собствениците на отделните реални части.
Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което „Автомобилни превози – Балчик“ ООД бъде признато за собственик на 179/3409 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ПИ ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-5/4. 02. 2004 г. на ИАГКК, с площ от 3409 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., при граници: ПИ ….., ПИ ….., ПИ ….. и ПИ ….. .
При този изход на делото Община – Балчик следва да бъде осъдена да заплати на „Автомобилни превози – Балчик“ ООД сумата 1225 лв. разноски, направени при водене на делото пред всички инстанции.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 61 от 28. 03. 2018 г. по гр. д. № 21/2018 г. на Добричкия окръжен съд, ГО И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община – Балчик, че „Автомобилни превози – Балчик“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ул. „Черно море“ № 41 е собственик на 179/3409 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ПИ ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-5/4. 02. 2004 г. на ИАГКК, с площ от 3409 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., при граници: ПИ ….. , ПИ ….. , ПИ ….. и ПИ ….. .
ОСЪЖДА Община – Балчик да заплати на „Автомобилни превози – Балчик“ ООД, ЕИК[ЕИК], сумата 1225 лв. разноски за трите инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: