1
2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 18.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3651 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. Ч., подадена чрез адв. Е. М. В., АК – С., против решение № 168 от 3. 05. 2018 г. по гр. д. № 95/2018 г. на ОС – Смолян, с което е потвърдено решение № 170 от 27. 11. 2017 г. по гр. д. № 45/2017 г. на РС – Златоград в обжалваната част, с която е уважен предявеният от Л. Р. К. срещу жалбоподателката иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като е признато за установено, че ищецът Л. Р. К. е собственик на реална част с площ от 19 кв.м., изобразена с оранжев цвят между точки 1, 2, 3 и 4 на скица № 6 към съдебно-техническата експертиза вх. № 2401/3. 10. 2017 г. на вещото лице инж. И. М., съставляваща неразделна част от решението, която реална част по отменения кадастрален план на [населено място] от 1974 г. е нанесена като част от имот пл. № …., в кв. …., а по действащия кадастрален план на [населено място] от 1987 г. е нанесена като част от имот пл. № …., в кв. …., както и че в действащия кадастрален план на [населено място], одобрен със заповед № РД-23/12. 01. 1987 г., е допусната грешка, изразяваща се в погрешно заснемане на описаната реална част от 19 кв.м. като част от имот пл. № …., вместо като част от имот пл. № …., в кв. ….
Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 110 ЗТСУ /отм./, чл. 43, т. 5 ЗКИР, пар. 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР, пар. 8 ПР ЗУТ, както и при несъобразяване със задължителната съдебна практика по тълкуването и прилагането им – ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, ТР № 8/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в обсъждане само на доказателствата, ангажирани от ищцовата страна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Л. Р. К., чрез адв. Т. Д., АК – С., изразява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендират разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Делото има за предмет предявен от Л. Р. К. против С. З. К., Ю. Р. К., А. Р. Ч., Д. З. К., Р. З. Б., М. А. К. и З. Р. Б. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на реална част с площ от 19 кв.м., изобразена с оранжев цвят между точки 1,2,3 и 4 на скица № 6 към съдебно-техническата експертиза вх. № 2401/3. 10. 2017 г. на вещото лице инж. И. М., която реална част по отменения кадастрален план на [населено място] от 1974 г. е нанесена като част от имот пл. № …., в кв. …., собственост на ищеца, а по действащия кадастрален план на [населено място] от 1987 г. е нанесена погрешно като част от имот пл. № …., в кв. …., собственост на ответника, вместо като част от имот пл. № …., в кв. …. на ищеца.
Искът е уважен от районния съд. Първоинстанционното решение е било обжалвано само от ответницата А. Р. Ч. и потвърдено в обжалваната част от въззивната инстанция.
По делото е установено, че за територията на [населено място] има одобрени три регулационни и кадастрални плана – от 1950 г., от 1974 г. и от 1987 г. По КРП от 1950 г. спорните 19 кв.м. са съставлявали част от имот пл. № …., за който е бил отреден парцел …., в кв. …., собственост на праводателя на ищеца, и не са били придадени към съседния парцел …. на праводателите на ответниците /скица № 5 и комбинирана скица № 1 към заключението на СТЕ от 5. 09. 2017 г/. По следващия КРП от 1974 г. спорните 19 кв.м. са нанесени като част от имот пл. № …., за която е отреден парцел …., в кв. …. на праводателя на ищците /скица № 4 към заключението на СТЕ от 5. 09. 2017 г./. По този план 1 кв.м. от имот пл. № 911 /бивш имот 632/ на праводателя на ищците се придава към парцел …. на праводателите на ответниците, а …. кв.м. от имот пл. № …. /бивш имот …./ на праводателите на ответниците – към парцел …. на праводателя на ищеца. От двата процесни имота има придаваеми части и към други парцели. Сметките по регулация по плана от 1974 г. не са уредени. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция няма твърдения от страните за заемане на придадените по регулация части от имота по законния ред, нито за владението им в продължение на десет години. А и процесните 19 кв.в. не са засегнати от придадените/отнетите по регулация части от имоти по плана от 1974 г., а граничат с придадените 27 кв.м. от имот пл. № …. на праводателите на ответниците към парцел …. на праводателя на ищеца. Ищецът и наследодателите на ответниците придобиват двете съседни дворни места при действието на КРП от 1974 г. На 22. 02. 1975 г., с н.а. № …./…. г., Р. А. К. е дарил на синовете си Л. Р. К. /ищеца/ и А. Р. К. дворно място с площ от 352 кв.м., съставляващо част от имот пл. № …., за която е отреден парцел …., в кв. …. по КРП на [населено място] от 1974 г., с неуредени сметки по регулация. На 3. 10. 1975 г., с н.а. № …./…. г., наследодателите на ответниците З. М. К. и Р. М. К. са признати за собственици на 1/2 ид.ч. от дворно място от 870 кв.м., съставляващо имот пл. № …., за който е отреден парцел …., в кв. …. по КРП от 1974 г. По следващия КП от 1987 г. имот пл. № …. е нанесен като имот пл. № …., а имот пл. № …. – като имот пл. № …. Имотната граница между имоти пл. № № …. и …. не съвпада с имотната граница между имоти пл. № № …. и …., като спорните 19 кв.м. от имот пл. № …. по предходния план от 1974 г. (съответно от имот пл. № …. по плана от 1950 г.) са нанесени като част от имот пл. № …. на ответниците (комбинирана скица № 1 към заключението на СТЕ от 5. 09. 2017 г. и комбинирана скица № 6 към заключението на СТЕ от 3. 10. 2017 г.).
При така установените факти, за да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е уважен, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ /отм./ и съобразно разясненията, дадени в ТР № 3/1993 г., само приложеният дворищнорегулационен план води до трансформация на регулационните граници в имотни и става кадастрална основа на следващия кадастрален план. В случай, че регулационният план не е приложен, се установява кой от предходните регулационни планове е приложен, съотв. какво е положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място. Прието е, че регулационният план от 1974 г. не е бил приложен. Няма данни за уреждане на сметките по регулация, нито за заемане на придадените по регулация части и владението им в продължение на десет години. Прието е, че едва с писмената защита пред районния съд ответниците по иска са въвели твърдение, че придадените към парцела им части от имота на ищците са били заети по предвидения в ЗТСУ /отм./ ред и владени в продължение на десет години, поради което това възражение се явява преклудирано и не следва да се разглежда. А и в подкрепа на същото не са ангажирани никакви доказателства. Поради неприлагане на регулационния план от 1974 г., регулационната граница между парцели …. и …. по плана от 1974 г. не е трансформирана в имотна. Затова в следващия кадастрален план от 1987 г. имотната граница между имоти пл. № № …. /бивш имот …./ и …. /бивш имот …./ следва да съвпада с имотната граница между имоти …. и …. по кадастралния план от 1974 г., при което спорните 19 кв.м. биха попаднали в имот пл. № …. Такова съвпадение не е налице, като процесните 19 кв.м. са нанесени като част от имот пл. № …. на ответниците, вместо като част от имот пл. № …. на ищците.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните процесуалноправни въпроси:
а/. „Длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, когато във въззивната жалба се съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения на първоинстанционния съд при преценката на тези доказателства или за необоснованост на основаните на тези доказателства фактически и правни изводи на първоинстанционния съд.“
б/. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.“
Твърди се разрешаването им в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 227 от 12. 11. 2013 г. по гр. д. № 3340/2013 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 24 от 28. 01. 2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., 2 г.о., решение № 189 от 14. 07. 2005 г. по гр. д. № 2219/2003 г., 4 г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Противоречие не е налице. Съставът на въззивния съд, излагайки собствени фактически и правни изводи и възприемайки приетото в мотивите към първоинстанционното решение, е обсъдил, поотделно и в тяхната съвкупност, всички събрани по делото доказателства, които са допустими и относими към спорния предмет – писмени доказателства и заключения на две съдебно-технически експертизи. Изградил е изводите си съобразявайки връзката между фактите, установени от съвкупната преценка на всички ангажирани от страните доказателства.
В изложението се съдържа позоваване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради произнасяне „по материалноправен въпрос“, свързан с приложението на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, пар. 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР, пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ, чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./, в противоречие с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС на РБ, решение № 196 от 6. 02. 2017 г. по гр. д. № 2151/2016 г., 1 г.о., решение № 1799 от 18. 11. 2002 г. по гр. д. № 2126/2001 г. на ВКС, решение № 1 от 3. 11. 1992 г. по гр. д. № 974/1992 г., решение № 1 от 17. 11. 1994 г. по гр. д. № 2309/1993 г., решение № 274 от 22. 04. 2003 г. по гр. д. № 185/2002 г. на ВКС. Неправилното тълкуване и прилагане на цитираните правни норми и несъобразяване с формираната в тази връзка практика на ВС и ВКС представлява порок, чиято степен на тежест не е такава, че да обуслови очевидна неправилност на акта – не се касае нито за прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито за прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. От друга страна, изводите на съда по въпроса относно непосредственото отчуждително действие на дворищната регулация при действието на ЗТСУ /отм./ и по въпроса кога дворищнорегулационният план следва да се приеме за приложен не противоречат на посочената от жалбоподателката практика, цитирана по-горе. Въззивното решение не съдържа извод, отричащ възможността при одобрен при действието на ЗТСУ /отм./ регулационен план при грешна кадастрална основа регулационната граница да се трансформира в имотна при завземане и владение в продължение поне на десет години на придадените по регулация части от собственика на парцела, към който са придадени, съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./. Изводът е, че няма въведени в съответните преклузивни срокове в първоинстанционното производство твърдения от страните за завземане и владение в продължение на десет години на придадени по регулация части към парцелите им по плана от 1974 г., нито ангажирани доказателства в този смисъл, поради което регулационната граница между двата парцела не е трансформирана в имотна и затова в следващия кадастрален план от 1987 г. имотната граница между имот пл. № …. на ищците и имот пл. № …. на ответниците следва да съвпада с имотната граница между имоти …. на ищците и …. на ответниците по предходния кадастрален план от 1974 г. На следващо място, процесната реална част от 19 кв.м. не е придадена от имота на ищците към имота на ответниците нито по плана от 1974 г., нито по плана от 1950 г. По плана от 1950 г. е съставлявала част от имота и парцела на праводателя на ищците (не е включена в придадената по регулация част от имота на праводателя на ищците към съседния парцел на праводателите на ответниците). По плана от 1974 г. същата граничи с придадените по регулация 27 кв.м. от имота на ответниците към имота на ищеца (за които 27 кв.м. ищецът не претендира да е придобил собствеността – обратното, твърди неприложена регулация по ДРП от 1974 г., поради което регулационната граница между двата имота не се е превърнала в имотна). Въпросът приложен ли е регулационният план от 1974 г. е обсъждан и е от значение с оглед определяне вярната имотна граница между имоти пл. № …. и …. по кадастралния план от 1987 г., която определя и пространствените предели на правото на собственост на ищеца, но не и във връзка с придобиване по регулация от ищците на собствеността върху тези 19 кв.м. Същите са придобити от ищците по дарение и не са придавани по регулация към парцел на праводателите на ответниците по силата на дворищнорегулационните планове от 1950 г., 1974 г. или 1987 г.
С оглед на горното, не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателката А. Р. Ч. ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба Л. Р. К. сумата 700 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168 от 3. 05. 2018 г. по гр. д. № 95/2018 г. на ОС – Смолян, с което е потвърдено решение № 170 от 27. 11. 2017 г. по гр. д. № 45/2017 г. на РС – Златоград в обжалваната част, с която е уважен предявеният от Л. Р. К. срещу А. Р. Ч. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
ОСЪЖДА А. Р. Ч. да заплати на Л. Р. К. сумата 700 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: