1
2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 27.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова ч.гр.дело № 3666 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Ц. В. В. и К. И. Г. против решение № 4001 от 4. 06. 2019 г. по гр. д. № 14408/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав в частта му с характер на определение, с която е потвърдено определение № 445452 от 6. 07. 2018 г. по гр. д. № 19035/2016 г. на СРС, 74 с-в, с което е оставена без уважение молбата на Ц. В. В. и К. И. Г. за изменение на първоинстанционното решение в частта, с която Ц. В. В. и К. И. Г. са осъдени да заплатят на М. И. К. сумата 8400 лв. разноски за първоинстанционното производство, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение с начислен данък добавена стойност. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението, поради постановяването му в нарушение на чл. 152 ГПК, чл. 78 ГПК, както и с ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Иска се отмяната му и уважаване на молбата на ищците по чл. 248 ГПК. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответницата по частната касационна жалба М. И. К., чрез адв. А. С. и адв. С. С., изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа, че искането за присъждане на разноските в първоинстанционното производство и доказателствата за извършването им са представени в срок – в последното открито съдебно заседание пред районния съд.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирани лица, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.
За да приеме неоснователност на частната жалба срещу първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК и потвърди същото въззивният съд е приел, че ответницата по иска М. К. е направила искане за присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред първата инстанция, още с отговора на исковата молба. Доказателства за размера на уговореното адвокатско възнаграждение и доказателства за плащането му са представени в последното открито съдебно заседание, проведено пред районния съд – 10. 10. 2017 г., когато е депозирана писмена молба, съдържаща списък на разноски по чл. 80 ГПК, с приложени към нея договор за правно съдействие и защита, фактура и вносна бележка. Молбата с дата 10. 10. 2017 г. се намира в кориците на делото, непосредствено след протокола на проведеното заседание, върху същата не са правени отбелязвания да е депозирана след заседанието, поради което следва да се приеме, че е подадена по време на последното съдебно заседание пред районния съд.
Частните жалбоподатели се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК твърдят постановяване на съдебния акт в противоречие с ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса до кога най-късно може да бъде заявена валидно претенцията за разноски и да бъде представен документ за извършено плащане на претендираните разноски.
Във връзка с позоваването на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК се твърди очевидна неправилност, поради незачитане разпоредбата на чл. 152 ГПК, според която протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебно заседание съдопроизводствени действия, като неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението, поради противоречие с ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса до кога най-късно може да бъде заявена валидно претенцията за разноски и да бъде представен документ за извършено плащане на претендираните разноски.
В точки 11, 8, 9 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че претенцията за разноски, макар и акцесорна, съставлява искане, свързано със спорния предмет. Затова действията на страната, изразяващи се в заявяването на това искане, в представяне на списък по чл. 80 ГПК, в представяне на доказателства за размера на разноските и за извършването им следва да са осъществени до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. След това страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили – не могат да въвеждат нови искания, не могат да ангажират и нови доказателства, включително и във връзка със своевременно направени искания.
В случая искането по чл. 78, ал. 3 ГПК, за присъждане на разноски за първоинстанционното производство в случай на отхвърляне на иска по чл. 34 ЗС, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 8400 лв. с ДДС, е прието за основателно и доказано, въпреки договорът за правна помощ, фактурата и вносната бележка да не са били представени до приключване на последното заседание пред районния съд.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Искането на ответницата по иска М. К. по чл. 78, ал. 3 ГПК, за присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред първата инстанция, е направено своевременно, с отговора на исковата молба.
Доказателствата за размера на уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция (8400 лв. с ДДС) и за плащането му, обаче, не са били представени до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. В протокола от проведеното на 10. 10. 2017 г. открито съдебно заседание не е удостоверено изявление на адвоката-пълномощник на ответницата по иска М. К., съдържащо искане за присъждане на разноски, твърдение за размера на разноските и плащането им от ответницата, нито изявления на процесуалния представител на ищците в тази връзка. Протоколът не съдържа и констатация, удостоверяваща извършени от пълномощника на ответницата действия по представяне на молба с приложени към нея договор за правна защита и съдействие, фактура и вносна бележка. В преклузивния срок по чл. 151 ГПК никоя от страните не е поискала допълване и поправяне на протокола. На молбата от 10. 10. 2017 г. не е отбелязана дата, на която е получена от съда. Същата се съдържа в кориците на първоинстанционното дело, но не преди протокола за заседанието от 10. 10. 2017 г., а след него и преди решението (последната страница от протокола е с пореден номер 217, а молбата от 10. 10. 2017 г. и приложенията към нея са номерирани като страници 218, 219, 220, 221 и 222 от делото). При тези данни и с оглед разпоредбата на чл. 152 ГПК, според която протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, като неудостоверените в протокола се смятат за неизвършени, следва да се приеме, че молбата от 10. 10. 2017 г., ведно с приложенията, е депозирана след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд.
Като е приел, че претенцията по чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата М. К. е била основателна, доказана и е подлежала на уважаване за пълния претендиран размер от 8400 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство на ответницата в първата инстанция, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а молбата на ищците по чл. 248 ГПК – уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4001 от 4. 06. 2019 г. по гр. д. № 14408/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав в частта му с характер на определение, с която е потвърдено определение № 445452 от 6. 07. 2018 г. по гр. д. № 19035/2016 г. на СРС, 74 с-в.
ОТМЕНЯ решение № 4001 от 4. 06. 2019 г. по гр. д. № 14408/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав в частта му с характер на определение, с която е потвърдено определение № 445452 от 6. 07. 2018 г. по гр. д. № 19035/2016 г. на СРС, 74 с-в И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248 ГПК, решение № 359905 от 13. 03. 2018 г. по гр. д. № 19035/2016 г. на Софийски районен съд, II ГО, 74 с-в в частта за разноските, като оставя без уважение искането на М. И. К. по чл. 78, ал. 3 ГПК, за осъждане на Ц. В. В. и К. И. Г. да й заплатят сумата 8400 лв. разноски за първоинстанционното производство, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция с начислен данък добавена стойност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: