1
4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 07.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 4196 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. и М. Н. Д., подадена чрез пълномощника им адв. Г. М., против решение № 274 от 5. 07. 2019 г. по в. гр. д. № 166/2019 г. на ОС – Русе, с което е обезсилено решение № 1954 от 6. 12. 2018 г. по гр. д. № 1441/2018 г. на РС – Русе и е прекратено производството по предявения от Д. И. Д. и М. Н. Д. против Г. Г. Ж. и Ж. А. Ж. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху реална част с площ от 76 кв.м. от УПИ …., в кв. …. по регулационния план на [населено място], обл. Р., заключена между точките АСЗИВЖ на скица-приложение 2 към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. И. Л. вх. № 43592/26. 10. 2018 г. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 298 ГПК, при несъобразяване с обстоятелството, че приключилото производство по иска по чл. 108 ЗС е имало за предмет друга спорна реална част от урегулирания поземлен имот, невключваща в площта си реалната част, предмет на настоящия иск по чл. 108 ЗС. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Г. Г. Г.-Ж. и Ж. А. Ж. изразяват становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
От приложеното гр. д. № 5670/15 г. на РС – Русе е видно, че с влязло в сила решение е уважен предявен от Д. И. Д. и М. Н. Д. против Г. Г. Ж. и Ж. А. Ж. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху реална част с площ от 39 кв.м. от УПИ …., в кв. …. по регулационния план на [населено място], обл. Р., заключена между точките БЖГД на скица към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Г. Ф. вх. № 11733/21. 03. 2016 г. (лист 94 от гр. д. № 5670/2015 г. на РС – Русе). Тази реална част е заключена между линията ГД (минаваща по поставената от ответниците през 2015 г. ограда) и линията БЖ (имотна граница по кадастралния план от 1966 г.). От същото заключение и същата скица е видно, че съседната реална част 76 кв.м. е заключена между точките БЖВ и обхваща участъка от терена между линиите БЖ (имотна граница по кадастралния план от 1966 г.) и линията БВ (регулационна граница по приложен регулационен план от 1916 г.).
Настоящото исково производство по гр. д. № 1441/2018 г. на РС – Русе е образувано по предявен от Д. И. Д. и М. Н. Д. против Г. Г. Ж. и Ж. А. Ж. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху реална част с площ от 76 кв.м. от УПИ …., в кв. …. по регулационния план на [населено място], обл. Р., заключена между точките БЖВ на скица към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Г. Ф. вх. № 11733/21. 03. 2016 г., прието по приключилото гр. д. № 5670/2015 г. на РС- Русе (лист 94 от гр. д. № 5670/2015 г. на РС – Русе). Тази реална част има форма на триъгълник, заключен между червената линия БЖ (имотна граница по кадастралния план от 1966 г.) и синята линията БВ (регулационна граница по приложен регулационен план от 1916 г.) на посочената по-горе скица. Това е описанието на спорната реална част по исковата молба.
Според приетото в производството по гр. д. № 1441/2018 г. заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. И. Л. вх. № 43592/26. 10. 2018 г. и скица-приложение 2 към заключението (лист 140 от гр. д. № 1441/2018 г. на РС – Русе), процесните 76 кв.м., предмет на иска по чл. 108 ЗС, са заключени между точките АСЗИВЖ на скица-приложение 2 към заключението.
При тези данни въззивният съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС, по който е образувано гр. д. № 1441/2018 г. на РС – Русе, предявен за съседната реална част от 76 кв.м., е недопустим. Приел е, че производството по гр. д. № 5670/2015 г. е имало за предмет иск по чл. 108 ЗС, предявен от същите ищци срещу същите ответници, за реална част от 39 кв.м., съседна на спорните 76 кв.м., който иск е уважен. В хода на разглеждане на този иск е било установено, че границата между имотите на ищците и ответниците следва да преминава по регулационната линия по приложения регулационен план от 1916 г., а не по кадастралната линия по кадастралния план от 1966 г., както и че ответниците за завзели без основание не само спорната реалната част от 39 кв.м., но и съседните 76 кв.м., заключени между кадастралната граница по кадастралния план от 1966 г. (линията БЖ) и приложена регулационна граница по регулационния план от 1916 г. (линията ВЖ). Въпреки това, искът по чл. 108 ЗС не бил изменен чрез въвеждане в предмета му и на съседната реална част от 76 кв.м., поради което със сила на пресъдено нещо е признато за установено, че ищците са собственици само на 39 кв.м. (т.е. е отречено правото им на собственост върху съседната реална част от 76 кв.м.) и нищо повече не могат да търсят с нов исков процес.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на решението на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на извода на първоинстанционния съд, че влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, постановено за реална част от 39 кв.м., формира сила на пресъдено нещо и по отношение на съседна реална част от 76 кв.м., предмет на настоящия иск, и преклудира възможността за разрешаване на спора за собственост за същата.
Налице е соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Съдът правилно е определил спорния предмет по приключилото и настоящото дело. Приел е, че по предходното дело е постановено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС за реална част от 39 кв.м. от процесния парцел, а с предявеният впоследствие иск по чл. 108 ЗС, по който е образувано настоящото исково производство, се иска установяване на собствеността и предаване владението върху съседна реална част от имота с площ от 76 кв.м. Двете реални части от 39 кв.м. и от 76 кв.м. имат обща граница, но не се припокриват изцяло или частично (реалната част от 76 кв.м., предмет на настоящия иск, не включва реалната част от 39 кв.м., предмет на приключилото производство, нито част от нея). Влязлото в сила съдебно решение съдържа установителен и осъдителен диспозитив по иска по чл. 108 ЗС за реалната част от 39 кв.м., но не съдържа установителен и осъдителен диспозитив по иска по чл. 108 ЗС за съседната реална част от 76 кв.м., предмет на настоящия иск.
При тези данни очевидно неправилен е изводът на съда, че спорът, предмет на иска по чл. 108 ЗС, предявен за процесната реална част от 76 кв.м. от имота, е разрешен с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, постановено за съседната реална част от 39 кв.м. от имота, поради което е налице забраната на чл. 299 ГПК за пререшаването му. Очевидно неправилен е и изводът, че пространствените предели на спорното право на собственост предмет на приключилото исково производство по чл. 108 ЗС, включват и процесната реална част от 76 кв.м. Същата не фигурира нито в установителната, нито в осъдителната част на диспозитива на влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС. С последното ответниците са осъдени, на осн. чл. 108 ЗС, да предадат на ищците владението върху реална част от 39 кв.м. Не е разглеждан осъдителен иск по чл. 108 ЗС за процесната реална част от 76 кв.м.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 274 от 5. 07. 2019 г. по в. гр. д. № 166/2019 г. на ОС – Русе.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите Д. И. Д. и М. Н. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 50 лв. и да представят доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: