6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 06.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3330/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Е. И. Б., чрез адвокат Б. М., срещу решение № 199 от 14.05.2019г. по в.гр.д.№ 129/2019г. на Окръжен съд-Плевен, с което е потвърдено решение № 326 от 18.12.2018г. по гр.д.№ 527/2018г. на Районен съд-Червен бряг, с което е отхвърлен предявеният от Е. И. Б. срещу Е. Д. Д. иск по чл. 34 ЗС, за делба на недвижим имот – нива, находяща се в [населено място], м. „Л.“, с площ от 14.901 дка, съставляваща имот № …. по картата на възстановената собственост.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на чл. 165 ГПК, изразяващо се в обсъждане на събрани недопустими гласни доказателства за установяване привидност на договор за продажба; поради обсъждане на обратно писмо без достоверна дата и непротивопоставимо на ищеца – бивш съпруг на приобретателката на сделката, неучаствал при сключването й и неподписал обратното писмо. Твърди се и допуснато нарушение на чл. 235 и 236 ГПК – необсъждане в цялост на всички приложени по делото писмени доказателства. Сочи се и нарушение на материалния закон, без да са развити съображения в какво се изразява и коя материалноправна норма е нарушена. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и чл.280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск за делба.
Ответницата по касационната жалба Е. Д. Д., чрез адвокат А. Д., в писмен отговор, е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на ищеца, и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 07.09.2013г., е бил прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен, с влязло в сила на 24.01.2018г. решение по гр.д.№ 6410/2017г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 89 състав. През време на брака им, на 20. 03. 2015 г., с н.а. № …., г. на нотариус Я. Я., е сключен договор за покупко-продажба между И. В. Д. и Г. Ц. Д., от една страна, като продавачи, и ответницата Е. Д. Д., като купувач. Приел е, че договорът за покупко-продажба е привиден и прикрива договор за дарение, поради което със сключването му прехвърленият имот е станал лична собственост на съпругата Е. Д., не е бил придобит и от двамата съпрузи при условията на СИО и не следва да се допуска до делба.
Изводът за основателност на възражението на ответницата за относителна симулация по чл. 26, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД е основан на събрани по делото гласни и писмени доказателства: а/. показанията на свидетелите И. В. Д. и Д. И. Д., счетени за допустими на основание чл. 165, ал. 2 ГПК и кредитирани като непротиворечиви и установяващи еднозначно действителната воля на страните по договора; б/. представено по делото обратно писмо без достоверна дата, подписано от прехвърлителите И. и Г. Д. и приобретателката Е. Б., чиято автентичност не е оспорена, съдържащо всички елементи от съдържанието на прикрития договор; в/ удостоверения за раждане, установяващи, че ответницата и купувач по договора Е. Д. е внучка на прехвърлителите И. и Г. Д.. Прието е, че обратното писмо е насочено срещу неучаствалия в договора за продажба и неподписалия обратния документ съпруг (към онзи момент) – ищеца Е. Б., поради което не е достатъчно писмено доказателство, установяващо привидност на сделката, но е начало на писмено доказателство, предпоставящо допустимост на гласни доказателства на Е. Д., страна по сделката, за установяване на привидност по отношение на ищеца Е. Б.. Приел е, че ищецът не е участвал при сключване на договора и е имал възможност да оспори симулацията с всички доказателства, което в случая не е сторено.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:
1. Допустимо ли е в рамките на исковото производство да се обсъжда възражение за нищожност на договор, който има преюдициално значение за крайния резултат от делото, ако единият от съдоговорителите не е страна по това дело.
2. Каква е годността на документ, изходящ от единия бивш съпруг, страна по придобивната сделка, и продавачите по същата, сключена по време на брака, да служи за разкриване на симулация и за действието, което този документ има спрямо неучастващия в сделката съпруг.
3. Кога недвижим имот, придобит по време на брака чрез продажба, не е съпружеска имуществена общност.
4. Кога са допустими гласни доказателства за установяване симулацията на сделка при забраната на чл.164 от ГПК.
5. Дали обратен документ, който не е подписан от съпруга, го обвързва.
6. Когато обратният документ е подписан от всички страни по прехвърлителната сделка и има характер на двустранен договор, но не е подписан от неучаствалия съпруг, представлява ли той начало на писмено доказателство, обосноваващо допустимост на свидетелски показания.
7. Има ли значение достоверността на датата на обратния документ, когато се касае за имот, придобит възмездно по време на брака и документът не е подписан от неучаствалия в сделката съпруг и ако да, какво е неговото значение.
Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 120 от 11.12.2018г. по гр.д.№ 4813/2017г. ІІІ г.о., решение № 91 от 13.07.2011г. по гр.д.№ 2969/2008г., ІV г.о., решение № 464 от 16.06.2010г. по гр.д.№ 1069/2009г., І г.о, решение № 1192 от 12.12.2008г. по гр.д.№ 2864/2007г., ІV г.о, решение № 1161 от 09.12.2008г. по гр.д.№ 3417/2007г., ІV г.о, решение № 169 от 23.02.2009г. по гр.д.№ 6539/2007г., ІV г.о.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по първия въпрос.
Изложените от въззивния съд съображения не влизат в противоречие, а съответстват напълно на приетото по поставения въпрос в посоченото от касатора решение № 120 от 11.12.2018г. по гр.д.№ 4813/2017г. на ВКС, ІІІ г.о. В последното е застъпено становището, че е допустимо в рамките на исковото производство да се обсъжда възражение за нищожност на договор, който има преюдициално значение за крайния резултат от делото, ако единият от съдоговорителите не е страна по това дело. При тази хипотеза произнасянето по действителността на този договор ще е от обвързващо значение за страните по делото.
Следва да се добави, че действията на въззивния съд, изразяващи се в разглеждане на възражение на ответницата по иска за делба за нищожност на договор, от който ищецът черпи права (сочи като придобивно основание за идеална част от правото на собственост, каквато твърди да притежава), съответстват на разпоредбата на чл. 342 ГПК и на трайната и последователна практика на ВКС по приложението й, според която в делбата могат да се правят възражения за нищожност, които бранят правата на лицето, което използва това процесуално средство за защита, и което има правен интерес от установяване на нищожността, с оглед правните последици от това (напр. решение № 269 от 22.10.2012г.по гр.д.№ 307/2012г. на ВКС, ІІ г.о).
Втори, пети и шести въпрос са релевантни, тъй като са обусловили правните изводи на въззивната инстанция и са от значение за изхода на делото, но не е осъществена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС.
В посочените от жалбоподателя решения на ВКС, коментиращи поставените с въпросите проблеми (решение № 120 от 11. 12. 2018 г. по гр. д. № 4813/2017 г., 3 г.о., решение № 91 от 13. 07. 2011 г. по гр. д. № 2969/2008 г., 4 г.о., решение № 1161 от 9. 12. 2008 г. по гр. д. № 3417/2017 г., 4 г.о., решение № 1192 от 12. 12. 2008 г. по гр. д. № 2864/2007 г., 4 г.о.), както и в други решения на ВКС, служебно известни на състава (напр. решение № 763 от 04.02.2011г. по гр.д.№ 356/2010г., 3 г.о, решение № 299 от 22. 10. 2014 г. по гр. д. № 7298/2013 г., 4 г.о., решение № 247 от 19.12.2014 г. по гр.д.№ 1864/2014г., 3 г.о, решение № 30 от 11.02.2015г. по гр.д.№ 4188/2014г., 4 г.о., решение № 544/2010 от 6. 01. 2011 г. по гр. д. № 1053/2010 г., 1 г.о., решение № 775 от 22. 11. 2010 г. по гр. д. № 929/2009 г., 1 г.о. и др.) се приема следното: Обратното писмо (пълният обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен диспозитивен документ, който съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. За да разкрие прикрит договор, който, ако е действителен, урежда отношенията на страните (чл. 17, ал. 1 от ЗЗД), обратното писмо следва да съдържа всички съществени елементи от съдържанието му. Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна, нито допустими за оспорващата, защото би се стигнало до опровергаването му със свидетелски показания. Без значение е кога е съставен обратният документ – преди, след или заедно с явния договор. Ако, обаче, страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е само единият съпруг, подписаното само от него и от другата страна по договора обратно писмо не е противопоставимо като такова на другия съпруг и не го обвързва. В тези случаи обратното писмо има значението на начало на писмено доказателство, предпоставящо допускане на свидетелски показания по чл. 165, ал. 2 ГПК на страна по договора, която се позовава на привидността срещу неучаствалия при сключване на договора съпруг. Свидетелските показания следва да бъдат преценени от съда в съвкупност с този обратен (в отношенията само между страните по договора) документ, наред и с всички останали събрани по делото доказателства. От своя страна, неучаствалият в договора за придобиване на недвижимия имот съпруг, при доказването или оспорването на симулацията, може да се ползва от всички доказателства.
С обжалваното въззивно решение е прието, че обратният документ, подписан от страните по договора, е насочен срещу неучаствалия при сключването му и неподписал обратното писмо съпруг на купувача – ищеца Е. Б.. Затова, за съпругата-страна по договора (купувач), направила възражение за привидността му срещу неучаствалия при сключване на договора съпруг, обратният документ е ценен като начало на писмено доказателство (изхождащо от насрещната по волеизявлението страна – от прехвърлителите по договора, и съдържащо тяхно изявление, създаващо вероятност за привидност на съгласието), представляващо предпоставка за допускане гласни доказателства на съпругата страна по договора и ответница по иска за делба, позоваваща се на привидността. А относно ищеца, който е бил съпруг на купувача по договора, е прието, че за него са допустими всякакви доказателства за установяване и оспорване на симулацията. Въззивният съд е приел за установена симулацията въз основа на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, обсъдени в тяхната съвкупност, а не само въз основа на представения по делото обратен документ.
Тези изводи на въззивния съд не противоречат, а съответстват на практиката на ВКС (както на посочената от жалбоподателя, така и на служебно известната на настоящия състав) по поставените правни въпроси за характера на обратния документ, доказателствената сила и правната стойност на документа спрямо неучаствалия в придобивната сделка съпруг.
Разликата в крайните изводи на съдебните състави досежно нищожността на придобивните сделки се дължи на различната процесуална активност на страните по делата при доказване на техните доводи и възражения за нищожност/действителност на сделката, на ангажираните от тях доказателства и установените с тях факти, а не на различия в становищата по поставените от касатора въпроси.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и по седмия въпрос.
В посоченото от жалбоподателя решение № 120 от 11. 12. 2018 г. по гр. д. № 4813/2017 г. на ВКС, 3 г.о. е споделено напълно становището, изразено в решение № 299 от 22. 10. 2014 г. по гр. д. № 7298/2013 г. на ВКС, 4 г.о., според което обратното писмо, подписано от страните по договора и неподписано от неучаствалия като страна по него съпруг има значението на начало на писмено доказателство и на предпоставка за допускане на свидетелски показания по чл. 165, ал. 2 от ГПК за разкриване на симулацията по отношение на неучастващия съпруг, особено в случаите, когато то е съставено след влошаване отношенията, фактическата раздяла или развода между съпрузите, а също и когато е съставено непосредствено преди предявяването на иска за разкриването на симулацията. В този смисъл е решение № 763 от 04.02.2011г. по гр.д.№ 356/2010г. на ВКС, 3 г.о, решение № 247 от 19.12.2014г. по гр.д.№ 1864/2014на ВКС, 3 г.о, решение № 19 от 13.03.2014 г. по гр. д. № 2159/2013 г., на ВКС, 3 г. о.
Постановеното от въззивния съд решение е съобразено с така формираната практика.
Третият и четвъртият въпроси („Кога недвижим имот, придобит по време на брака чрез продажба, не е съпружеска имуществена общност?“ и „Кога са допустими гласни доказателства за установяване симулация на сделка тогава, когато нормата на чл. 164 ГПК забранява това?“) са формулирани твърде общо, без да бъдат отнесени към решаващите изводи на въззивното решение, без да се обоснове значението им за конкретния правен спор. Ето защо тези въпроси не покриват изискванията за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът се е позовал формално и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касационно обжалване, но не е изложил доводи за обосноваването му – не е посочил какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай по релевантните правни въпроси, посочени в т. 1, 2, 5, 6 и 7 от изложението към касационната жалба, касаещи приложението на нормата на чл. 164 и чл.165 ГПК, не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, и е създадена постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде осъвременявана или променяна като неточна или по други причини. Поради това не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Позоваването на очевидна неправилност на решението е формално и се изразява в текстово възпроизвеждане на цитираната правна норма, без да се обосновава в какво се изразява твърдяната очевидната неправилност на акта. Липсата на законово изискване за формулиране на правен въпрос при позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не освобождава касатора от задължението да аргументира твърдението си за очевидна неправилност, като конкретизира кой е очевидният порок, установим от съдържанието на обжалвания акт, от който твърди, че актът страда. Независимо от това, за пълнота следва да се добави, че посочените в изложението пороци на съдебния акт във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност и безпристрастен съд, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината.
При този изход на делото в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 600 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 от 14.05.2019г. по в.гр.д.№ 129/2019г. на Окръжен съд-Плевен
ОСЪЖДА Е. И. Б., ЕГН [ЕГН], да заплати на Е. Д. Д., ЕГН [ЕГН], сумата 600 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: