1
3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 12.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3267 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична Община, чрез юрисконсулт Р. Г., срещу решение № 1010 от 02.05.2019г. по в.гр.д.№ 4518/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение № 1993 от 29.03.2018г. по гр.д.№ 1564/2017г. на Софийски градски съд, І-12 състав, с което е признато за установено, по предявения от А. А. М. и В. М. М. срещу Столична община иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищците А. А. М. и В. М. М. са собственици на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ поземлен имот с идентификатор …………. по кадастралната карта на [населено място], с площ от 983 кв.м. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с материалноправни норми – чл. 86 ЗС, пар. 1 от ЗД ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 84 ЗС, вр. чл. 115 ЗЗД, чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС и пар. 42 ПЗР ЗОС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основания по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба А. А. М. и В. М. М. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците се легитимират като собственици на недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], с идентификатори ………. и ………. по кадастралната карта на [населено място], които не са предмет на иска. Спорният имот с идентификатор ………… граничи от изток с имот …………, а от запад с [улица]. С решение от 06.06.1990 год. по гр.д.38/90 год. по описа на СРС, 7 с-в процесният имот е бил разпределен, на осн. чл. 292 ГПК /отм./, в дял на държавата, а впоследствие е преминал в патримониума на общината на основание параграф 42 от ПЗР на ЗОС. Процесният имот с идентификатор ……………., заедно с другите два съседни имота с идентификатори ………… и ……………., се намират фактически в един терен, който е ограден с обща за трите имота ограда, като между имотите не съществуват вътрешни огради, които да ги отделят или да обособяват отделни части. Прието е, че ищците са владели процесния имот отпреди 1980 година до настоящия момент, като поддържали в него плодородни дървета и насаждения. Никой не е имал претенции за собственост и не им е оспорвал владението. Преди 1980 г. имотът се е владял от наследодателя им Л. М..
От правна страна съдът е приел, че са налице и двата елемента на фактическия състав на придобивната давност – упражняване на фактическа власт върху имота с идентификатор ………… от 19.04.1996 год. до 01.06.2006 год., т.е. повече от 10 години, и намерение за своене. Приел е, че в посочения период не е имало правна пречка за придобиване по давност на имоти частна държавна или частна общинска собственост, предвид редакцията на чл.86 от ЗС и пар. 1 ЗД ЗС. За неоснователни са счетени доводите на ответната страна, че ищците, като владелци, не са демонстрирали открито намерението си пред ответника, като декларират имота в данъчната служба и заплащат дължимите данъци за него. Прието е, че с предявяване на настоящия иск ищците са се позовали на придобивна давност, както и че правните последици на давността (придобиване на вещното право) следва да се зачетат от момента на изтичане на законно определения срок – в случая към 19. 04. 2006 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос (уточнен и конкретизиран съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС): може ли да бъде придобит по давност недвижим имот частна държавна или частна общинска собственост в периода 19.04.1996г. – 01.06.2006г. Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с практиката на ВКС в решения по чл. 290 ГПК, систематизирана и обобщена в мотивите към ТР № 3/2018 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС, както и с разясненията по приложението на чл. 86 ЗС и пар. 1 ЗД ЗС в мотивите към тълкувателното решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение по така поставения въпрос.
С Тълкувателно решение № 3/14.02.2018 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС е отклонено предложението на състав на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса дали с разпоредбата на § 1 ЗДЗС (ДВ бр. 46/2006 г.) е постановено спиране на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, който е започнал да тече на 1.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл. 86 ЗС (ДВ, бр. 33/1996 г.), преди този срок да изтече, поради липса на противоречиво разрешаване на въпроса в постановени от ВКС решения по чл. 290 ГПК. В мотивите към решението е посочено, че с изменението на чл. 86 ЗС (ДВ, бр. 33 от 19. 04. 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.), давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. Следователно, за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Когато срокът се брои по месеци, а следователно и по години, той изтича на съответното число и месец от последната година (петата или десетата), съответстващ на деня, в който владението е започнало. Направен е извод, че десетгодишният давностен срок, започнал да тече от 1.06.1996 г., изтича не на 31.05.2006 г., а на 1.06.2006 г., откогато е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022 г.
Правните изводи на въззивния съд, според които не е имало забрана за придобиване по давност на недвижими имоти частна държавна или общинска собственост от 19. 04. 1996 г. до 31. 05. 1996 г. противоречат на така дадените разяснения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1010 от 02.05.2019г. по в.гр.д.№ 4518/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Столична община в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 297,67 лв. и да представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :