4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 08.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 789/2020 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. М. П., чрез адв. В. А. В., срещу определение № 206 от 23. 01. 2020 г. по ч. гр. д. № 218/2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 с-в, с което е потвърдено протоколно определение от 12. 12. 2019 г. по гр. д. № 16439/2017 г. на СГС, ГО, 23 с-в, с което е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по гр. д. № 16439/2017 г. на СГС, ГО, 23 с-в до приключване на производството по гр. д. № 11780/2018 г. на СГС, ГО, 23 с-в с влязъл в сила съдебен акт. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на градския съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 16439/2017 г. на СГС, ГО, 23 с-в. Сочат се основания по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба М. Д. П., чрез адв. С. Ц., изразява становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, както и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Производството по гр. д. № 16439/2017 г. на СГС, ГО, 23 с-в, има за предмет предявени от А. М. П. против М. Д. П. искове с правни основания чл. 108 ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението върху апартамент № …., находящ се в [населено място], [улица], вх. …., ет. 4, със застроена площ от 53 кв.м., ведно с 0,524 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], и чл. 59 ЗС – за присъждане на сумата 30000 лв. обезщетение за неоснователно ползване на апартамента за периода 15. 12. 2012 г. – 15. 12. 2017 г.Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на 18. 12. 2017 г.Като придобивни основания ищцата е посочила наследствено правоприемство от баща си М. Д. П., починал на 13. 03. 2007 г., който е бил придобил собствеността чрез построяването му върху съсобствен имот – на основание чл. 92 ЗС (за идеалната част, съответна на притежаваната от него идеална част от земята) и чл. 64 ЗС (за идеалните части, съответни на идеалните части от земята на останалите съсобственици, за които същите са му учредили право на строеж с н.а. № 169/1994 г.).
Производството по гр. д. № 11780/2017 г. на СГС, ГО, 23 с-в има за предмет предявен от М. Д. П. против А. М. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване на собствеността върху същия апартамент. Като придобивно основание ищцата е заявила придобивна давност, изтекла преди 13. 03. 2007 г. – смъртта на наследодателя на А. П., осъществила се въз основа на недобросъвестно владение, упражнявано от 1. 04. 1994 г. до средата на юни 2018 г., когато непознати лица са разбили ключалката на входната врата, сменили са я с нова и са поставили стикер на охрана в обекта D.. Искът е бил предявен на 1. 08. 2018 г. като насрещен иск в производството по гр. д. № 16439/2017 г. на СГС, ГО, 23 с-в, но отделен за самостоятелно разглеждане. В срока за отговор на исковата молба е направено и възражение за придобивна давност.
При тези данни, за да потвърди първоинстанционното определение за спиране, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, на производството по гр. д. № 16439/2017 г. на СГС, ГО, 23 с-в, до приключване на производството по гр. д. № 11780/2017 г. на СГС, ГО, 23 с-в с влязъл в сила съдебен акт, съставът на апелативния съд е приел, че установителният иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от М. П. срещу А. П., по който ищцата М. П. се позовава на придобивна давност, изтекла в нейна полза преди смъртта на наследодателя на А. П. (баща й М. П.) е с обуславящо значение по отношение на иска по чл. 108 ЗС, предявен от А. П. срещу М. П., по който ищцата се позовава на наследствено правоприемство от М. П..
В частната касационна жалба е инкорпорирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което се иска допускане до касационно обжалване на определението на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 3 и ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК се твърди, че очевидната неправилност на акта се изразява в очевидно противоречие с разпоредбите на чл. 298, чл. 299 и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на изводите на съда за допустимост на предявения от М. П. срещу А. П. установителен иск за собственост, основан на придобивна давност, и за преюдициалното му значение за спряното исково производство. Твърди се, че за М. П. е преклудирана възможността да предяви иск за собственост, основан на придобивна давност, за същия имот, срещу А. П., тъй като с влезли в сила решения по искове по чл. 61 и чл. 62 ЗЗД е установено със сила на пресъдено нещо качеството й на държател на имота (решение от 26. 06. 2015 г. по гр. д. № 2409/2013 г. на СГС,I-17 с-в, решение № 1099 от 31. 05. 2016 г. по гр. д. № 5104/2015 г. на САС, 7 с-в, определение № 783 от 11. 07. 2017 г. по гр. д. № 5261/16 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 285 от 16. 01. 2018 г. по гр. д. № 561/2016 г. на ВКС, 4 г.о.).
Настоящият състав намира за съответни на разпоредбите на чл.чл. 298 и 299 ГПК изводите на състава на въззивния съд, според които предявеният от М. П. срещу А. П. установителен иск за собственост, предмет на гр. д. № 11780/2017 г. на СГС, ГО, 23 с-в, е допустим. По делото няма данни, нито се твърди спорът за собственост, заявен за разрешаване с този иск (придобила ли е М. П. правото на собственост върху процесния апартамент по давност, т.е. осъществил ли се е в нейна полза придобивният способ по чл. 77, пр. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС давност досежно процесния апартамент) да е разрешен с влязло в сила съдебно решение.
Съответен на процесуалния закон е и изводът на съда, че възможността М. П. да противопостави на А. П. възражение за придобивна давност, като ответник по предявения срещу нея иск за собственост, или чрез предявяване на иск за собственост, основан на давност, не е преклудирана. Възражението за придобивна давност е заявено от М. П. в срока по чл. 131 ГПК, с подадения от нея отговор на исковата молба на А. П. по чл. 108 ЗС. А самостоятелната искова защита на претендираното от М. П. право на собственост, основано на придобивна давност, е предприета също в срока по чл. 211 ГПК.
Съответен на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е изводът за наличие на връзка на преюдициалност между двете дела, както и изводът, че разрешаването на спора за собственост по иска на М. П. има обуславящо значение за правилното разрешаване на спора за собственост по иска на А. П.. Решението по иска за собственост на М. П., основан на придобивна давност, изтекла преди смъртта на М. П., наследодател на А. П., е от значение за правилното решаване на иска за собственост на А. П., тъй като последният е основан на наследствено правоприемство от М. П.. Осъществяването на придобивното основание давност в полза на М. П. към 13. 03. 2007 г. (смъртта на М. П.) е от значение при преценка основателността на иска за собственост на А. П. срещу М. П., по който като правопораждащ факт ищцата е посочила наследяване на М. П..
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се сочи противоречие с определение № 148 от 20. 07. 2017 г. по ч. гр. д. № 2529/2017 г. на ВКС, 1 г.о., но не е формулиран правен въпрос. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, посочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК. Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че изводите на въззивния съд не противоречат на становището, изразено в цитираното по-горе определение на ВКС. С последното е прието, че установителният иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, основан на придобивна давност, предявен от ответника срещу ищеца по иск по чл. 108 ЗС, при направено по този иск, в срока по чл. 131 ГПК, възражение за придобивна давност, е обуславящ по отношение на изхода на делото по ревандикационния иск, а не обратното. В този смисъл са и изводите на апелативния съд.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставят следните въпроси: а/. допустим ли е иск за собственост, основан на придобивна давност, ако с влязло в сила решение е уважен предявен от същия ищец срещу същия ответник иск по чл. 62 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за подобряване на същия имот; 2/. дали в коментираната в точка първа хипотеза искът за собственост, основан на придобивна давност, изтекла преди смъртта на наследодателя на ответницата, ще е от обуславящо значение за правилното решаване на насрещния иск за собственост за същия имот, основан на наследствено правоприемство от този наследодател; 3/. дали влязлото в сила решение, уважаващо иск по чл. 62 ЗЗД, преклудира възможността същият ищец да предяви срещу същия ответник иск за собственост за същата вещ, основан на придобивна давност. Въпросите са свързани с прилагането на чл. 298 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Във връзка с тълкуването на тези норми е създадена богата практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер, която не се нуждае от промяна като неточна, несъответна на обществено-икономическите условия или по други причини. В този смисъл, обсъждането на въпросите не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В обобщение, не са налице сочените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 206 от 23. 01. 2020 г. по ч. гр. д. № 218/2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: