4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 08.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 280/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. Х. С., чрез адв. Ю. Д., против решение № 425 от 30. 10. 2018 г. по в. гр. д. № 310/2018 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение квотите на съделителите М. Х. С. и С. М. С. в допуснатия до делбата недвижим имот – апартамент 11“В“, с площ от 44, 42 кв. м., в жилищната сграда в [населено място],[жк], [улица], ет. 2, нанесен като самостоятелен обект с идентификатор ………… в одобрената кадастрална карта на [населено място], са определени с размери 22700/33309 ид.ч. за М. Х. С. и 10609/33309 ид.ч. за С. М. С. и е отхвърлен искът за делба на лек автомобил м. „Т. Р.-4“, мотоциклет м. „Я.“, модел „С.“ и на мотопед м. „Д.“ модел С. 50. Твърди се, че неправилността на решението в частта досежно апартамента се изразява в постановяването му в нарушение на чл. 21, ал. 1, 2 и 3 СК, тъй като презумпцията за съвместен принос при придобиване на 10609/33309 ид.ч. от жилището не е оборена от събраните по делото доказателства, както и в нарушение на чл. 23 СК, тъй като не е доказано ответникът да е вложил 10609 лв. лични средства при придобиване на апартамента. По същите съображения следва да бъде допуснат до делба, при равни квоти, и лекият автомобил. Не се сочат касационни основания за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба на мотоциклета и мотопеда. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа позоваване на чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. М. С., чрез адв. Ф. М., изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Въззивното решение е постановено в производство по чл. 294 ГПК, след като с решение № 62 от 8. 05. 2018 г. по гр. д. № 1840/2017 г. на ВКС, 1 г.о. е отменено предходно въззивно решение, потвърждаващо първоинстанционното в частта, с която квотите на съделителите в допуснатия до делба апартамент са били определени с размери 28004,50/33309 ид.ч. за М. С. и 5304,50/33309 ид.ч. за С. С., а лекият автомобил , мотоциклетът и мотопедът – при равни дялове.
За да отмени първоинстанционното решение в частта относно квотите на съделителите в допуснатия до делба апартамент и определи същите с размери 22700/33309 ид.ч. за М. С. и 10609/33309 ид.ч. за С. С., въззивният съд е приел, че страните са били съпрузи от 16. 04. 1999 г. до 7. 12. 2015 г. Апартаментът е придобит на 27. 03. 2013 г. на публична продан, за сумата 33309 лв. При заплащане на продажната цена са вложени 22700 лв. лични средства на М. С., която ги е придобила от продажба на земеделски земи, дарени й от майка й Р. П.. Този извод е основан на н.а. № …./9. 08. 2011 г. за дарение на недвижими имоти, н.а. № …/21. 12. 2012 г. за продажба на недвижими имоти и обратно писмо от 21. 12. 2012 г., с което страните по продажбата са заявили, че действителната продажна цена е 22700 лв., постановление за възлагане от 27. 03. 2013 г. Останалата част от продажната цена – 10609 лв. била платена с лични средства на С. С., представляващи получени дивиденти от осъществявана от „С. М“ ЕООД търговска дейност. Този извод е основан на писмени и гласни доказателства. С извлечения от банковата сметка на дружеството е установено, че С. изтеглил на 25. 03. 2013 г. сумата 10000 лв., а на 18. 03. 2013 г. – 2000 лв. Въз основа на показанията на св. М., баща на С., е прието за установено, че ищцата му поискала пари да закупи апартамента за майка си, която живяла със семейството на М. и С. С., свидетелят посъветвал сина си да й помогне и последният й дал 12000 лв., включващи и разходи за такси и разноски по придобиването. Представен е и протокол, обективиращ решение на едноличния собственик на капитала на „С. М“ ЕООД за разпределение на 100000 лв. дивиденти и за плащане на данък печалба, както и извлечение от сметката на дружеството, от което се установява, че на 1. 12. 2014 г. от сметка на дружеството е преведена по сметка на ТД на НАП – Р. сумата 5000 лв. данък дивидент.
Относно лекия автомобил м. „Т. Р. – 4“ е прието, че същият е придобит през време на брака въз основа на договор за продажба от 14. 12. 2013 г., но продажната цена е платена изцяло с лични средства на С. С., представляващи разпределени дивиденти от осъществявана от „С. М“ ЕООД търговска дейност. На 14. 12. 2013 г. същият изтеглил от банковата сметка на дружеството 5000 лв., а продажната цена по договор била 2300 лв. По същият начин бил придобит и мотоциклета м. „Я.“. Относно мотопеда м. „Д.“ СМТ 50 е прието, въз основа на показанията на св. М., че същият бил купен за дъщерята на страните Е. С. с нейни средства, събирани за тази цел.
Фактическите и правни изводи на въззивния съд са съобразени напълно с дадените указания в отменителното решение на ВКС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК, като във връзка с основанието по точка първа сочи решение № 73 от 13. 07. 2015 г. по гр. д. № 4874/2014 г. на ВКС, 1 г.о., ППВС № 5/1972 г., т. 3 и решение № 215 от 23. 06. 2011 г. по гр. д. № 1014/2010 г. на ВКС, 2 г.о., а относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 липсва обосновка.
Не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са само оплаквания за неправилност на въззивното решение, представляващи касационни основания по чл. 281 ГПК. По-конкретно, твърди се постановяване на решението в нарушение на чл. 21, ал. 2 СК, тъй като не била оборена презумпцията за съвместен принос, който може да бъде и под формата на работа в домакинството, грижи за отглеждането, възпитанието, образованието на децата. Твърди се и противоречие с чл. 29, ал. 3 СК, според която норма при прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество само ако приносът в придобиването му значително надхвърля приноса на другия съпруг. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК.
Независимо от горното, следва да се посочи, че въззивното решение не противоречи на цитираната и представена от жалбоподателката практика на ВКС – решение № 73 от 13. 07. 2015 г. по гр. д. № 4874/2014 г. на ВКС, 1 г.о., ППВС № 5/1972 г., т. 3 и решение № 215 от 23. 06. 2011 г. по гр. д. № 1014/2010 г. на ВКС, 2 г.о.
Двете решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, дават отговори на въпроси, относими към иск по чл. 29, ал. 3 СК. Прието е, че всички форми на принос са равнопоставени по значение и на никоя от тях не може да се даде приоритет, че значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност, че по-големият размер на трудовото възнаграждение на единия от съпрузите не е достатъчно основание за определяне по-голям дял от имуществената общност. Обсъжданите проблеми нямат отношение към претенцията по чл. 23, ал. 2 СК, която се основава на възмездно придобиване на вещни права през време на брака, но с лично имущество на единия съпруг /изцяло или отчасти/.
Не е налице противоречие с т. 3 на ППВС № 5/1972 г., според което придобитите по време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи не принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са придобити с лични средства на единия съпруг. В обжалваното решение е прието, че част от средствата, вложени при придобиването на апартамента, и всички средства, с които са придобити лекият автомобил и мотоциклета, са били лична собственост на съпруга, поради което движимите вещи са изключителна собственост на съпруга и не следва да се допускат до делба, а 10609/33309 ид.ч. от апартамента са собственост само на съпруга. В тази връзка следва да се допълни, че вземането за дивидент не се включва в обхвата на съпружеската имуществена общност.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, но не е представил доказателства да е направил такива.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 425 от 30. 10. 2018 г. по в. гр. д. № 310/2018 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 1202 от 10. 10. 2016 г. по гр. д. № 1827/2016 г. на Р., квотите на съделителите М. Х. С. и С. М. С. в допуснатия до делбата недвижим имот – апартамент…“В“, с площ от 44, 42 кв. м., в жилищната сграда в [населено място],[жк], [улица], ет. 2, нанесен като самостоятелен обект с идентификатор …………. в одобрената кадастрална карта на [населено място], са определени с размери 22700/33309 ид.ч. за М. Х. С. и 10609/33309 ид.ч. за С. М. С. и е отхвърлен искът за делба на лек автомобил м. „Т. Р.-4“, мотоциклет м. „Я.“ модел „С.“ и мотопед м. „Д.“ модел С. 50.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: