3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 09.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 217/2020 година.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Х. М., подадена чрез адв. С. Ф. М., срещу определение № 1157 от 8. 11. 2019 г. по ч. гр. д. № 264/2019 г. на ОС – Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 3365 от 28. 08. 2019 г. по гр. д. № 1871/2018 г. на РС – Кърджали, с което е върната подадената от Г. Х. М. въззивна жалба срещу решение № 229 от 03. 05. 2019 г. по гр. д. № 1871/2018 г. на РС – Кърджали. Поддържа се незаконосъобразност на определението. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното определение, разглеждането му в открито заседание и събиране на гласни доказателства, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на подадената въззивна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 260-261, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е допустима.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение.
За да потвърди постановеното на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК разпореждане № 3365/28. 08. 2019 г. по гр. д. № 1871/2018 г. на КРС, за връщане на подадената от Г. Х. М. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд е приел, че адв. С. М. е бил упълномощен да представлява Г. М. само в производството по гр. д. № 1871/2018 г. на РС – Кърджали, поради което законосъобразно, с разпореждане от 27. 05. 2019 г., му е предоставена възможност да представи доказателства за упълномощаване на адвоката за подаване на въззивната жалба или да потвърди извършените от адвоката действия без представителна власт, изразяващи се в подаване на въззивната жалба. С разпореждането са дадени и други указания. С молба вх. № 7345/2. 08. 2019 г., подадена по пощата на 31. 07. 2019 г., от Г. М., чрез адв. С. М., е изпълнено указанието за представяне на доказателства за внесена държавна такса по въззивната жалба, но не е изпълнено указанието за представяне на доказателства за надлежна представителна власт на адв. С. М. за подаване на въззивната жалба или потвърждаване на извършените без представителна власт действия. С разпореждане от 12. 08. 2019 г. първоинстанционният съд повторно е предоставил възможност на Г. М. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за упълномощаване на адвоката за подаване на въззивната жалба или да потвърди извършените от адвоката действия без представителна власт, изразяващи се в подаване на въззивната жалба. Съобщение за разпореждането от 12. 08. 2019 г. е връчено на Г. Х. М. на 19. 08. 2019 г., лично. Пълномощно е представено на 27. 08. 2019 г., след изтичане на срока за изпълнение на указанията (26. 08. 2019 г., понеделник), а и същото отново не доказва надлежна представителна власт на адв. С. М. за подаване на въззивната жалба (в пълномощното не фигурира име на упълномощено лице и е за представителство само по гр. д. № 1871/2018 г. на КРС). При тези данни съдът е приел, че въпреки предоставените възможности, не са изпълнени в срок дадените указания, поради което са били налице основания по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК за връщане на въззивната жалба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и т. 3. ГПК, но не е формулирал нито един процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изводите на въззивния съд и от значение за изхода на производството. Изложението съдържа описание в хронологичен ред на извършените от съда и въззивника процесуални действия, както и оплаквания за неправилност на определението (постановяването му без да се обсъдят доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на същото и събраните по делото доказателства).
Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на жалбоподателя и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания – в случая по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. На следващо място, във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 т. 3 ГПК не се сочи практика на ВКС, нито се аргументира с какво обсъждането на даден правен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1157 от 8. 11. 2019 г. по ч. гр. д. № 264/2019 г. на ОС – Кърджали.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: