3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 13.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Атанасова ч.гр.д. № 62/2019 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от П. И. М., в качеството му на частен съдебен изпълнител, рег. № 881 в КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Смолян, частна касационна жалба срещу определение № 1317 от 10. 12. 2018 г. по ч. гр. д. № 403/2018 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 15. 11. 2018 г. на съдията по вписванията при Смолянския районен съд, с което е отказано издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, за периода от 02. 12. 2008 г. до настоящия момент, по отношение на имот с идентификатор 44402.500.383 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-20/20.04.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК. Излагат се съображения за неправилност на определението и се иска отмяната му. Поддържа се наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което е отказано издаване на исканото удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, за периода от 02. 12. 2008 г. до настоящия момент, по отношение на имот с идентификатор 44402.500.383 по кадастралната карта на [населено място], съставът на въззивния съд е приел, че съгласно чл.47, ал.2 ПВ заявлението трябва да съдържа данните, посочени в чл.46, ал.2 ПВ, на лицата, до които се отнася справката, и на техните преки праводатели, както и на недвижимия имот с посочване на данните по чл.6, ал.1, б.“в“ ПВ. Прието е, че направената със заявлението индивидуализация не е достатъчна, тъй като е поискано издаване на удостоверение за времето от 02. 12. 2008 г. до настоящия момент, т.е. предметът на исканото удостоверяване обхваща период от време преди влизане в сила на кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-20 от 20. 04. 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК. Индивидуализацията по чл.6, ал.3 ПВ позволява да се направи справка за вписванията единствено след одобряването на кадастралната карта, с оглед на което е било необходимо представяне на удостоверение за идентичност. Съдията по вписванията трябва да съобрази идентичността на имота с оглед осъществените вписвания, поради което молителят следва да представи доказателства за това, като е цитирана и практика на ВКС в този смисъл – определение № 596 от 19. 07. 2011 г. по т.д. № 164/2011 г. на ІІ т.о. Посочено е, че съгласно чл. 16 ЗЧСИ, вр. чл. 431, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административни служби за имотите на длъжника и възможност да извършва справки, да получава сведения, да иска извлечения от документи, свързани с издирване и уточняване имуществото на длъжника. Прието е, че след като със заявлението за издаване на удостоверение не е представено удостоверение за идентичност на имот с идентификатор 44402.200.393 с имота по договор за покупко-продажба на общински парцел – частна общинска собственост от 28. 11. 2018 г., като същевременно се иска удостоверение за вещни тежести за период преди одобрението на кадастралната карта, то правилно съдията по вписванията е отказал издаването на удостоверение за вещни тежести за периода от 02. 12. 2008 г. до настоящия момент.
Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса: „За да бъде издадено удостоверение за наличие или липса на тежести за период, предхождащ одобряването на кадастралната карта, задължително ли е описанието на имота в заявлението да бъде съобразено с регулационния му статут в съответния период, както и към заявлението да бъде приложено „удостоверение за идентичност“ на имота с оглед осъществените вписвания.“
Така соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Въпросът е обусловил решаващите изводи на състава на въззивния съд, но разглеждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На същия въпрос е даден отговор с определение № 28 от 31. 01. 2019 г. по ч. гр. д. № 67/2019 г. на ВКС, 2 г.о. Прието е, че при подаване на заявление за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права, което се издава за определен имот, индивидуализиран по различен начин в представените към искането документи, е необходимо да бъдат приложени доказателства за неговата идентичност (скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения, копия от данни и материали и други), които позволяват нейното установяване. Съдията по вписванията не разполага с възможност да извършва проверка на идентичността като събира доказателства в тази насока, поради което тяхното ангажиране в производството следва да се възложи в тежест на молителя. Така изразеното становище се споделя от настоящия състав. Не налице и необходимост от промяна на формираната по въпроса практика.
След като произнасянето на въззивния съд е съобразено изцяло с практиката на ВКС, обективирана в цитираното по-горе определение, то не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1317 от 10. 12. 2018 г. по ч. гр. д. № 403/2018 г. на Окръжен съд – Смолян.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: