1
4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 21.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3648 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от „Агро финанс“ АДСИЦ, чрез изпълнителния директор С. Р. К., приподписана от юрисконсулт Д. С., срещу решение № 253 от 15. 06. 2018 г. по гр. д. № 258/2018 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, 2 с-в, с което е отменено решение № 17 от 23. 02. 2018 г. по гр. д. № 652/2017 г. на Никополския районен съд и вместо него е постановено решение, с което са уважени предявените от С. Д. С. против „Агро финанс“ АДСИЦ, [населено място], искове с правни основания чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС, като е прогласена нищожността, на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, на договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 6. 03. 2008 г., сключен между Й. А. Ц. и „Агро финанс“ АДСИЦ, с н.а. № …, том…, рег. № …, дело № 578/2008 г. по описа на Службата по вписванията при РС – Никопол, признато е за установено, по предявения от С. Д. С. против „Агро финанс“ АДСИЦ иск с правно основание чл. 108 ЗС, че С. Д. С. е собственик на 1/2 идеална част от земеделските имоти предмет на договора – находящи се в землището на [населено място], общ. Г.: нива от 18, 999 дка, трета категория, м. „К. г.“, имот № ………… по плана за земеразделяне; нива от 20, 884 дка в м. „Д.“, имот № ……… по плана за земеразделяне; лозе от 2, 416 дка, м. „С.“, имот № …………. по плана за земеразделяне и дружеството е осъдено да му предаде владението върху същите. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, чл. 42 ЗЗД и чл. 79, ал. 2 ЗС, както и при несъобразяване с ТР № 5/2014 от 12. 12. 2016 г. на ОСГТК на ВКС. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на същото.
Ответникът по касационната жалба С. Д. С. не изразява становище по същата.
Не изразяват становище по жалбата и третите лица – помагачи на ответника по иска М. Я. Н. и Р. Д. К..
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да постанови отмяна на първоинстанционното решение и уважи предявените искове, съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна, че М. М. Ц. е починал на 12. 01. 1975 г. и е оставил за законни наследници внуците си С. Д. С. (ищец) и М. Д. С., по право на заместване на починалата преди него, на 4. 11. 1967 г., дъщеря от първи брак З. Д. С., както и съпругата си от втори брак Й. А. Ц., починала на 2. 04. 1997 г. и неоставила наследници по закон. С решение № 900 от 6. 06. 1999 г. на ОСЗ – Г. на наследниците на М. М. Ц. е възстановена собствеността върху три земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], общ. Г.: нива от 18, 999 дка, трета категория, м. „К. г.“, имот № ………… по плана за земеразделяне; нива от 20, 884 дка в м. „Д.“, имот № ……….. по плана за земеразделяне; лозе от 2, 416 дка, м. „С.“, имот № ……….. по плана за земеразделяне. На 06. 03. 2008 г., след смъртта на Й. А. Ц., с н.а. № …/6. 03. 2008 г., т. …, рег. № …, дело № 578/2008 г. е сключен договор за покупко-продажба на описаните земеделски имоти между починалата Й. А. Ц., чрез пълномощника Р. Д. К., преупълномощена от пълномощника М. Я. Н., и „Агро финанс“ АДСИЦ. При изповядване на сделката е представено неистинско пълномощно от 27. 02. 2008 г., подписано от Й. А. Ц., със заверка на подписа й от К. П., завеждащ Нотариална служба при Кметство – [населено място], общ. Г., удостоверил, че лицето е положило подписа си пред него на 27. 02. 2008 г., рег. № 0294/27. 02. 2008 г. С пълномощното се овластява М. Я. Н. да продаде процесните недвижими имоти. Представени са и 2 бр. неистински декларации – декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 7 ЗННД и декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, подписани от Й. А. Ц. на 27. 02. 2008 г., със заверка на подписа й от същата дата, извършена от К. П., завеждащ Нотариална служба при кметството в [населено място], общ. Г., заведени с рег. № № 0286/27. 02. 2008 г. и 0285/27. 02. 2008 г. Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя рег. № 1903/5. 03. 2008 г. по описа на нотариус С. П., с което М. Я. Н. преупълномощава Р. Д. К. да продаде имотите на Й. Ц.. Представено е неистинско удостоверение за наследници на М. М. Ц., издадено от Община – Г., в което е посочено, че М. М. Ц. е починал на 13. 06. 1956 г. (действителна дата на смъртта според съставения акт за смърт – 11. 01. 1975 г.) и е оставил като законен наследник само съпругата си от втори брак Й. А. Ц..
От правна страна съдът е приел, че договорът за покупко-продажба, обективиран в н.а. ;;;/2008 г., е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като е сключен при липса на съгласие. Прието е, че ответното по иска дружество не е придобило собствеността на основание чл. 79, ал. 2 ГПК, с изтичане на 5 годишен придобивен давностен срок, тъй като владение, осъществяващо се на нищожен договор е недобросъвестно. Към предявяване на иска не е изтекъл и десетгодишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Поддържа се, че въззивното решение е очевидно неправилно, поради неправилно тълкуване и прилагане на чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 42 ЗЗД и несъобразяване със задължителната съдебна практика – ТР № 5/2014 от 12. 12. 2016 г. на ОСГТК на ВКС. Оплакването засяга въпроса относно вида недействителност на договор за продажба на недвижим имот, сключен за продавача от лице без представителна власт.
Обсъждането на въпроса за вида недействителност не би повлияло на крайния извод на съда за невъзникнало в полза на „Агро финанс“ АДСИЦ право на собственост върху процесните имоти на заявеното основание – давност, чрез осъществявано добросъвестно владение в продължение на пет години след подписване на договора. Съображенията за това са следните:
За да се окачестви едно владение като добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС е необходимо същото да е възникнало на правно основание, годно да направи владелеца собственик. Несъществуващото правно основание обективно не би могло да направи приобретателя на имота добросъвестен владелец, дори и при субективната му добросъвестност при сключване на договора.
Смъртта е факт прекратяващ правосубектността и правоспособността на физическите лица (чл. 1 ЗЛС) и пораждащ обективна невъзможност за възникване на каквото и да било облигационно правоотношение с починалия. Когато лицето от името на което е сключен договор за продажба на недвижим имот е починало преди датата на упълномощителната сделка и датата на договора, не възниква и има обективна невъзможност да възникне както облигационно правоотношение по упълномощителна сделка (овластително), така й облигационно отношение по прехвърлителната сделка. В посочената хипотеза е налице несъществуващо придобивно основание, което не е годно да прехвърли собственост и да направи приобретателя добросъвестен владелец, дори същият да е бил добросъвестен при подписване на договора. В конкретния случай, след като липсва възникнало продажбено правоотношение между починалата Й. Ц. и „Агро финанс“ АДСИЦ, то не е налице годно придобивно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС и дружеството е недобросъвестен владелец на процесните имоти. Същото би могло да придобие собствеността по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, който срок не е изтекъл към предявяване на иска, а предявяването на иска за собственост има за последица спиране на течението му (чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС).
С оглед на горното, поставеният за разглеждане проблем не е от значение за изхода на спора.
На следващо място, очевидната неправилност се обосновава с довод , идентичен на въведеното с касационната жалба основание за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилно тълкуване и прилагане на чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 42 ЗЗД и несъобразяване със задължителната съдебна практика – ТР № 5/2014 от 12. 12. 2016 г. на ОСГТК на ВКС при определяне вида недействителност на договора за покупко-продажба на недвижим имот. Степента на тежест на посочения порок, дори да съществува, не е такава, че да обуслови очевидна неправилност на акта – не се касае нито за прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито за прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма.
Поради горното настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 253 от 15. 06. 2018 г. по гр. д. № 258/2018 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, 2 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: