1
6
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 16.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3070 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. С., приподписана от адв. Н. М., против решение № 165 от 22. 04. 2019 г. по гр. д. № 874/2018 г. на ОС – Велико Търново в частта му, с която е потвърдено решение № 370 от 24. 10. 2018 г. по гр. д. № 20/2017 г. на РС – Горна Оряховица, с което е уважен предявеният от В. Д. А. против С. Й. С. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като е признато за установено, че В. Д. А. е собственик на реална част с площ от около 500 кв.м., с триъгълна форма, заключена между общата регулационна линия между парцели …. и …., от една страна, и парцели …. и …., от друга, находящи се в кв. 129 по регулационния план на [населено място] от 1992 г., нанесена със син цвят на комбинирана скица-ново приложение 1 към заключението на вещото лице инж. М. Ч., и общата регулационна линия между парцели …. и …., от една страна, и парцели …. и …., от друга, в кв. …. по регулационния план на [населено място] от 1920 г., нанесена със зелен цвят на комбинирана скица-ново приложение 1 към заключението на вещото лице инж. М. Ч., съставляваща неразделна част от първоинстанционното решение, както и че при одобряването на кадастралния план от 1992 г. тази реална част неправилно е заснета като част от имот планоснимачен № 296, за който са отредени парцели …. и …., вместо като част от имоти планоснимачни номера …. и …., за които са отредени парцели …. и …., в кв. …. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 33, ал. 2 и чл. 110 ЗТСУ /отм./ и при несъобразяване с обстоятелството, че регулационните граници по предшестващ регулационен план се считат за имотни само ако планът е приложен, както и поради необоснованост на извода, че регулационните граници по регулационния план от 1920 г. са трансформирани в имотни. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба В. Д. А. (ищец) и М. С. А. (ответница по иска) не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
По делото е установено, че за пръв път процесните имоти са урегулирани през 1920 г., при действието на Закона за благоустройството на населените места в Княжество България от 1905 г. (отм.). По силата на този план за имот планоснимачен № …, в кв. …., са отредени четири парцела: парцел …. – им. …., парцел …. – им. …., парцел ….-за им. …. и парцел ….- за им. …., в кв. …., като първите два парцела (…. и ….) имат обща регулационна линия с последните два (… и ….). Ищецът В. А. е наследник на родителите си Д. и П. В., които с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., са придобили парцел …. – за им. …. и парцел …. – за им. …., в кв. …., с обща площ 4 дка. Ответникът С. Й. С. и С. М. С. (чийто наследник е и ответницата М. С. А.) и родителите му М. С. А. и Й. С. А. са придобили с договори за покупко-продажба, сключени с н.а. № …. г. и н.а. № …. г., парцел ….-за им. …., с площ от 2180 кв.м., и парцел ….- за им. …., в кв. …. по регулационния план на [населено място] от 1920 г., с площ от 2320 кв.м. По следващия регулационен план от 1976 г. се предвижда съществуващата улица в южната част на парцелите на страните да се премести на север, за сметка на имотите им, а общата регулационна линия между парцелите им да се премести в западна посока и навлезе в имотите на ищеца, като по този начин реални части от придобитите от наследодателите на ищеца имоти по плана от 1920 г. се включват в парцелите на ответниците. По този план придобитите от наследодателите на ищеца парцели съставляват парцели …. и …., в кв. …., както и парцел …., който няма обща граница с парцелите на ответниците, а придобитите от ответниците и наследодателите им парцели съставляват парцели …. и …., в кв. …. Дворищно-регулационният план от 1976 г. не е бил приложен. По следващия регулационен план от 1992 г., действащ и понастоящем, имотите на ищеца съставляват парцели …. и …., в кв. …., както и парцел …., който няма обща граница с парцелите на ответниците, а имотите на ответниците съставляват парцели …. и …., в кв. …. Общата имотна граница и регулационна линия между имотите на страните и отредените за тях парцели съвпадат помежду си, но не съвпадат с общата регулационна линия между парцелите на ищеца и парцелите на ответниците по плана от 1920 г., а навлизат навътре в имота на ищеца. По този план трите парцела на ищеца са общо с площ около 3500 кв.м., което е по-малко от площта на парцелите, закупени от наследодателите му през 1972 г с над 500 кв.м., а общата площ на двата парцела на ответниците е над 5000 кв.м., което е с над 500 кв.м. повече от площта на закупените от тях и наследодателите им два парцела през 1976 г.
При тези факти съдът е приел от правна страна, че общата регулационна граница по РП от 1920 г. е трансформирана в имотна. По следващия регулационен план от 1976 г. реални части от имота на ищеца са придадени по регулация към парцела на ответниците, но към одобряване на сега действащия кадастрален и регулационен план от 1992 г., предходният регулационен план от 1976 г. не е бил приложен. Затова парцелните граници по РП от 1976 г. не са трансформирани в имотни и по КРП от 1992 г. имотната граница между имотите на ищеца и на ответниците следва да съвпада с парцелната граница между парцелите им по регулационния план от 1920 г.Вместо това, в кадастралния план от 1992 г. общата имотна и регулационна граница е нанесена така, че спорната реална част от имота на ищеца е включена в имота на ответника. Регулационният план от 1992 г. също не е приложен в срока по пар. 6 ПР ЗУТ и отчуждителното му действие за придадените по регулация части от имота на ищеца към парцела на ответниците е отпаднало, съгласно пар. 8 ПР ЗУТ. Затова в кадастралния план от 1992 г. имотната граница между имотите на ищеца и на ответниците следва да минава по зелената линия на комбинираната скица – неразделна част от първоинстанционното решение, съвпадаща с парцелната граница по регулационния план от 1920 г., а не по синята линия, съвпадаща с регулационната и имотна граница по регулационния план от 1992 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. следва ли дворищнорегулационният план да е приложен, за да настъпи трансформация на регулационните линии в имотни граници;
2. дали в посочената хипотеза, при спор за собственост, следва прилагането на дворищнорегулационния план да е доказано от събраните по делото доказателства;
3. допустимо ли е съдът да приеме трансформация на регулационни в имотни граници по първия регулационен план, без това обстоятелство да е установено от събраните по делото доказателства.
Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с решение № 275 от 5. 01. 1984 г. по гр. д. № 885/1983 г., на ВС, 3 г.о., решение № 1248 от 3. 11. 1992 г. по гр. д. № 974/1992 г. на ВКС, 4 г.о., с решение № 75 от 14. 11. 1971 г. по гр. д. № 51/1971 г. на ОСГК на ВС и решение 22-76 по гр. д. № 21/1976 г. на ОСГК на ВС,
Противоречие не е налице.
В посочените от касатора решения на ВКС и ВС се приема, че при изменение на дворищнорегулационния план за кадастрална основа следва да се приемат регулационните граници по приложения преди изменението регулационен план.
В ТР № 3/1993 г. се разяснява, че съгласно чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ /отм./, само приложеният дворищнорегулационен план води до трансформация на регулационните граници в имотни и става кадастрална основа на следващия кадастрален план. В случай, че регулационният план не е приложен, се установява кой от предходните регулационни планове е приложен, съотв. какво е положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място. В решение № 200 от 11. 05. 2011 г. по гр. д. № 439/2010 г. на ВКС, 1 г.о., служебно известно на настоящия състав, се приема, че тълкувателното решение има отношение не само към ДРП, изработени при действието на ЗТСУ /отм./, но и към тези, които са приети при действащите преди това закони – ЗПИНМ /отм./, ЗБНМ от 1941 г. /отм./, ЗБНМКБ от 1905 г. /отм./, ЗБНМКБ от 1897 г. /отм./, тъй като при неприлагане на плана, приет при действието на ЗТСУ /отм./, съдът следва да проследи дали е бил приложен някой от предходните планове, приети при действието на по-стари закони. Това следва от разпоредбите на пар. 6, ал. 2 и пар. 8, ал. 1 и 2 ПР ЗУТ, които придават значение на прилагането на дворищнорегулационните планове действащи към момента на влизане в сила на ЗУТ.
Даденото от въззивния съд разрешение съответства не само на възприетото в мотивите към посочените от касатора решения на ВКС и на ВС, но и на задължителната практика на ВКС по въпросите относно непосредственото отчуждително действие на дворищната регулация при действието на благоустройствените закони до 1. 01. 2001 г. (влизане в сила на ЗУТ), относно условията и предпоставките, при които дворищнорегулационният план следва да се приеме за приложен и относно приложението на пар. 6, ал. 2 и пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ (ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, ТР № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г., ОСГК).
За пълнота следва да се разясни, че когато по силата на дворищнорегулационния план за един имот се отреждат два или повече парцела, регулацията се счита приложена от влизане в сила на дворищнорегулационния план, тъй като в посочената хипотеза към отредените парцели няма придаваеми части от имоти на други лица, различни от лицата – собственици на имота и отредените за него парцели. В случая, имотите на ищеца и ответниците са урегулирани за пръв път през 1920 г., при действието на Закона за благоустройството на населените места в Княжество България от 1905 г. /отм./, като парцелите са отредени за един имот с пл. № …., в кв. …., и не включват части от имоти, които са принадлежали на други лица, различни от собствениците на имот пл. № …. Затова, с влизане в сила на РП от 1920 г. планът следва да се приеме за приложен и общата регулационна линия между парцели …. – им. …. и…. – им. …. (придобити по-късно, през 1972 г., от наследодателите на ищеца), от една страна, и парцели ….-за им. …. и ….- за им. …., в кв. …. (придобити по-късно, през 1976 г., от ответниците и техни наследодатели), от друга, се е трансформирала в имотна. Този извод следва от разпоредбите на чл. 5, чл. 9-чл. 12, чл. 20, чл. 34, чл. 35 от действалия към 1920 г. ЗБНМКБ от 1905 г. /отм./. В следващия КРП от 1976 г., одобрен при действието на ЗТСУ /отм./, общата парцелна граница по РП от 1920 г. е следвало да бъде нанесена като имотна (чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ). Вместо това, КРП от 1976 г. е одобрен при грешна кадастрална основа – имотната граница между двата имота не съвпада с регулационната линия по РП от 1920 г., а е изместена на изток, навлиза в имота на ищеца и по същата е нанесена и регулационната граница между парцелите. Това създава привидност, че реални части от имота на ищеца не са придадени по регулация към парцелите на ответниците, а такова придаване е имало. Дворищнорегулационният план от 1976 г. не е бил приложен, общата регулационна линия между парцелите на ищеца и ответниците по този план не е трансформирана в имотна граница, поради което при одобряването на следващия КРП от 1992 г., действащ и понастоящем, имотната граница между имотите на ищеца и ответниците е следвало да бъде нанесена така, че да съвпада с регулационната линия между парцелите им по РП от 1920 г. Вместо това, същата отново е изместена на изток, навлиза в имота на ищеца и приобщава погрешно около 500 кв.м. от имота му (спорната реална част) към имота и парцела на ответниците. По имотната граница е нанесена и общата парцелна граница. Тоест, и КРП от 1992 г. е одобрен при грешна кадастрална основа, създаваща привидност, че не се придават реални части от имота на ищеца към парцелите на ответниците, а фактически над 500 кв.м. от имота на ищеца са придадени към парцелите на ответниците. По делото нито се твърди, нито има данни за уреждане на сметките по регулация по РП от 1976 г. и от 1992 г., нито за владение на придадените по регулация части в продължение на десет години. Съществуващата на място ограда съвпада с регулационната линия по РП от 1920 г. и всяка от страните владее имота си в граници според РП от 1920 г. Създадените с опорочената регулация от 1976 г. и от 1992 г. (при грешна кадастрална основа) парцелни граници не са трансформирани в имоти и ответниците не са придобили собствеността върху спорната реална част с площ надхвърляща 500 кв.м. Регулационният план от 1992 г. не е приложен в срока по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ, поради което и съгласно пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ, отчуждителното му действие е прекратено. По кадастралния план от 1992 г. общата имотна граница между имотите на ищеца и на ответниците следва да съвпада с регулационната линия между парцелите на ищеца и на ответниците по регулационния план от 1920 г. Горните изводи (относно приложението на РП от 1920 г. с влизането му в сила и неприлагането на РП от 1976 г. и РП от 1992 г.) се основават на събраните по делото доказателства – заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Ч. вх. № 5010/27. 04. 2018 г. и скици към него, представените от страните нотариални актове за сключени придобивни сделки, документите към приложената преписка за съставяне на акт за непълноти и грешки в кадастралния план, одобрен със заповед № 292/1992 г.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателите въпроси.
Ответникът по касационната жалба не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция и няма данни такива да са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 от 22. 04. 2019 г. по гр. д. № 874/2018 г. на ОС – Велико Търново в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 370 от 24. 10. 2018 г. по гр. д. № 20/2017 г. на РС – Горна Оряховица, с което е уважен предявеният от В. Д. А. против С. Й. С. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: