5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 02.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 3403/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от държавата, чрез юрисконсулт А. Р., представител на областния управител на област Варна, упълномощен от министъра на финансите на РБългария, частна жалба против определение № 2180 от 27. 08. 2018 г. по ч. гр. д. № 1651/2018 г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено определение № 6788 от 14. 06. 2018г. по ч. гр. д. № 8994/2018 г. на Районен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане подадената от държавата молба вх. № 38668 от 07. 06. 2018 г. по чл. 61, вр. чл. 11 ЗН, за приемане по опис на наследството на Е. П. С., ЕГН [ЕГН], починал на 23. 09. 2015 г. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението, поради постановяването му в нарушение на чл.чл. 11, 49, 61 и 60 ЗН, както и на разпоредби от ГПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт. Поддържат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
И двете инстанции са приели за установено от фактическа страна, че Е. П. С., починал на 26.09.2015 г., е оставил в наследство следните движими вещи и парични суми: мобилен телефон м.“iPhone“, модел А 132, EMC 308, FCC ID BCG E 2308; мобилен телефон м. „iPhone, модел А 132, EMC 380 A,FCC ID BCG E 230A; лаптоп м. „APPLE MacBook Pro“, модел IA1286, сериен № C17FCCK7DF8V; сумата 42413.83 лв. На 30. 04. 2015 г. срещу Е. С. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело с взискател Б. Р. Д. и длъжник Е. П. С.. Всички наследници по закон на Е. С. са се отказали, последователно, от останалото от същия наследство, като отказите им са били вписани в специалната книга на РС – Варна. Отказът на майката С. С. К.-С. е вписан на 17. 12. 2015 г., а отказите на бабата на починалия Р. Г. Р. (наследник от трети ред наследници) и на чичото на починалия Н. С. К. (наследник от следващия четвърти ред) са вписани на 7. 08. 2017 г. С постановление от 14. 08. 2017 г. по изп.дело № 217/2017г. по описа на ЧСИ Л. С., рег.№ 895, КЧСИ, е определен срок от три месеца, в който държавата, чрез министъра на финансите, да приеме по опис наследството на длъжника Е. П. С., на основание чл. 429, ал.2 ГПК, вр. чл. 11, чл. 51, чл. 61, ал. 1 и ал. 2 ЗН. На 28. 09. 2017 г. министърът на финансите е изпратил до областния управител на област Варна писмо изх. № 92-00-157/28. 09. 2017 г., в което е изразил становище, че приемането на наследството по опис следва да се извърши след произнасяне, по реда на чл.чл. 112 и 113 НПК, на съда по НОХД № 199/2015 г., относно отнемане в полза на държавата на вещи, представляващи веществени доказателства и включени в наследството на С.. С решение № 283/21. 11. 2017 г. по ч.н.д. № 460/2017 г. на АС – Варна производството по чл. 112 НПК е приключило и на областния управител е указано да предприеме необходимите действия за приемане наследството на Е. С. по опис. В специалната книга при ВРС е вписано решение № 514/ 12.02.2018г. по гр.д.№ 3898/2017 г. на ВРС за приемане по опис от Община – Варна на наследството на Е. П. С., на осн. чл. 61, вр. чл. 49 ЗН (молбата от общината е била подадена на 24. 03. 2017 г.). С молба вх. № 38668/06. 07. 2018 г. на областния управител на област Варна, упълномощен от министъра на финансите като представител на държавата, на основание чл. 32, т.4, вр. чл.31,ал.1 ГПК, е поискано приемане по опис от държавата на наследството на Е. П. С..
Районният съд е приел молбата на държавата по чл. 61 ЗН за недопустима, тъй като в специалната книга при ВРС вече има вписано приемане по опис на наследството на Е. С. от Община – Варна. Прието е, че след като съдът е установил и описал имуществото от наследството на С., за държавата липсва интерес да установява несъществуването на друго имущество.
Окръжният съд е преценил за законосъобразно прекратителното първоинстанционно определение. Прието е, че след като в специалната книга на РС – Варна е извършено вписване на приемане по опис на наследството на С. от общината, то следва да се приеме, че правоприемник на наследството и включеното в него имущество е Община – Варна. При наличието на това вписване всяко трето лице със засегнати от вписването права би могло да се защити чрез иск по чл. 537, ал. 2 ГПК. Държавата също разполага с възможността за искова защита и едва след като установи по исков ред, че е универсален правоприемник на останалото след смъртта на С. имущество, би могла да впише приемане по опис на наследството му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:
1/ дали в хипотезата на чл. 11 ЗН, когато починалото лице не е оставило наследници или всички наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат, държавата става универсален правоприемник на починало лице и дали в този случай за държавата е налице правен интерес да инициира производство по чл. 61 ЗН;
2/ в случай, че в хипотезата на чл. 11 ЗН починалото лице е оставило в наследство и имущество, което става собственост на общината по силата на тази норма, допустима ли би била молбата на държавата по чл. 61 ЗН за приемане по опис на наследството на починалото лице, ако преди подаването й в специалната книга при районния съд е вписано приемане по опис на наследството на същото лице от общината.
По първия въпрос се твърди противоречие с определение № 458 от 30. 09. 2016 г. по ч. т. д. № 1303/2016 г. на ІІ т.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По втория се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Нелице са основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението по поставените въпроси.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:
Отговор на първия въпрос е даден с цитираното от касатора определение № 458 от 30. 09. 2016 г. по ч. т. д. № 1303/2016 г. на ІІ т.о., според което в хипотезата на чл. 11 ЗН държавата става общ правоприемник на имуществото на починалото лице и отговаря за задълженията му ограничено – до размера на полученото от нея имущество, тъй като приема наследството винаги по опис съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН.
При отговора на втория въпрос следва да се съобразят, от една страна, характерът и особеностите на съдебното производството по приемане на наследството по опис по чл. 61 ЗН. То е охранително, едностранно и безспорно. С него не се дава защита на накърнено гражданско право, а се оказва съдебно съдействие при упражняване на граждански права. Развива се с участието на молителя и съда, като не е допустимо участие, а оттам и възражения, на трети лица (мотивите към т. 5 на ТР № 3/13 г. на ОСГК на ВКС). Издадените в това производство актове не се ползват със сила на пресъдено нещо, включително и по въпросите дали молителят има право на наследяване и какви права и задължения са били включени в имуществото на наследодателя към смъртта му. Това производство се регламентира както от общите правила за охранителните производства по чл. 530 – 541 ГПК, така и от специалните правила за описа на имущество, останало след смъртта на едно лице по чл. 553-559 ГПК, към които препраща чл. 63 ЗН. Специалните основания за недопустимост на охранителните производства и за прекратяването им са уредени в чл. 539, ал. 1, точки 1 и 2 ГПК и в чл. 536, ал. 2 ГПК (оттегляне на молбата, ненамиране на молителя на посочения от него адрес, непредявяване на иска за разрешаване на възникналия по молбата за издаване на акта гражданскоправен спор в предоставения от съда едномесечен срок). Не са предвидени като прекратителни основания нито наличието на гражданскоправен спор между молителя и трето лице, противопоставило се на молбата, нито съществуваща опасност от евентуално засягане на права на трети лица в случай на издаване на охранителния акт.
На следващо място трябва да се съобрази, че както държавата приема наследство само по опис – чл. 61, ал. 2 ЗН, така й общината приема само по опис дарения и завещания (общи и частни)- чл. 35, ал. 3 ЗОС, вр. чл. 61, ал. 2 ЗН. Затова, в хипотезата на чл. 11 ЗН би било възможно както държавата да инициира производство по чл. 61 ЗН (като универсален правоприемник на имуществото на починалото лице), така и общината да инициира производство по чл. 61 ЗН (като частен правоприемник на изброените в чл. 11 ЗН недвижими имоти и на движимите вещи на починалото лице).
Съобразявайки изложеното по-горе, на поставения втори въпрос следва да се отговори, че в хипотезата на чл. 11 ЗН, ако починалото лице е оставило в наследство и имущество, което става собственост на общината по силата на цитираната норма, молбата на държавата по чл. 61 ЗН, за приемане по опис на наследството на починалото лице, би била допустима, дори ако преди подаването й в специалната книга при районния съд е вписано приемане по опис на наследството на същото лице от общината.
По основателността на частната жалба.
С оглед отговора на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на атакуваното определение, изводът за недопустимост на производството по чл. 61 ЗН, образувано по подадена от областния управител на област Варна, упълномощен от министъра на финансите, като представител на държавата, на основание чл. 32, т.4, вр. чл.31,ал.1 ГПК, молбата вх. № 38668/06. 07. 2018 г. по чл. 61, вр. чл. 11 ЗН, за приемане по опис на наследството на Е. П. С., е незаконосъобразен. Наличието на вписано преди подаване на молбата от държавата приемане по опис на наследството на същото лице от общината нито лишава държавата от правен интерес да приеме наследството по опис (какъвто извод е направен от районния съд, възприет и от въззивната инстанция), нито поражда недопустимост на охранителното производство по чл. 61 ЗН на някое от специалните основания по чл.чл. 539, ал. 1 и 536, ал. 2 ГПК.
Като незаконосъобразно, обжалваното определение на окръжния съд и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от държавата молба вх. № 38668/06. 07. 2018 г. по чл. 61 ЗН за приемане по опис на наследството на Е. П. С..
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2180 от 27. 08. 2018 г. по ч. гр. д. № 1651/2018 г. на Окръжен съд Варна.
ОТМЕНЯ определение № 2180 от 27. 08. 2018 г. по ч. гр. д. № 1651/2018 г. на Окръжен съд – Варна и потвърденото с него определение № 6788 от 14. 06. 2018г. по ч. гр. д. № 8994/2018 г. на Районен съд – Варна И ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за разглеждане и извършване на следващите се съдопроизводствени действия по подадената от държавата, чрез областния управител на област Варна, упълномощен от министъра на финансите, молба вх. № 38668/07. 06. 2018 г. по чл. 61, вр. чл. 11 ЗН, за приемане по опис на наследството на Е. П. С., ЕГН [ЕГН], починал на 23. 09. 2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: