1
9
9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 10.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 1562 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. Х., ЛНЧ …., германски гражданин, подадена чрез пълномощниците му адвокати Д. Ф. и В. Р., против решение № 1417 от 27. 07. 2018 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 426 от 6. 02. 2018 г. по гр. д. № 16630/2015 г. на РС – Варна, с което е уважен предявеният от Д. Д. Х. и С. Д. Л. Х., граждани на Великобритания, против К. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху апартамент № 189, находящ се в [населено място], к.к. „З.“, в сграда 2, хотелски комплекс „К. П.“, вход …., на шести етаж, в поземлен имот с идентификатор …., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], с площ от 78, 39 кв.м., състоящ се от антре, дневен тракт, две спални, баня с тоалетна и тераса. Твърди се недопустимост на решението, тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл по възражение за недействителност на първата прехвърлителна сделка по чл. 38, ал. 1 ЗЗД без да е предявен такъв иск, а защитата срещу недействителността на договора е следвало да се реализира по исков ред и чрез постановяване на изричен диспозитив. Излагат се съображения и за неправилност на обжалвания акт, поради постановяването му в нарушение на чл. 82,79 и 70 ЗС – приемане за недобросъвестно на упражняваното от Д. Р. владение, въпреки недействителността на договора за продажба да не е прогласена със сила на пресъдено нещо с влязло в сила съдебно решение. Твърди се и неправилно прилагане на чл. 38 ЗЗД. Сочат се и допуснати съществени процесуални нарушения – на чл. 148 и чл. 235, ал. 2 ГПК (допускане до приемане, но липса на изричен диспозитив за приемане като писмено доказателство на пълномощното, с което ищците са упълномощили Д. Р. да се разпорежда с имота им) и на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (постановяване на решение, въпреки данните за образувано досъдебно производство срещу пълномощника Д. Р.). Иска се обезсилване решението и прекратяване на производството по делото, а при условията на евентуалност – отмяната му като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съдържа се и позоваване на чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК – недопустимост и очевидна неправилност на решението.
Ответниците по касационната жалба Д. Д. Х. и С. Д. Л. Х., чрез адв. Д. К., САК, изразяват становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендират присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение и уважи предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, съставът на окръжния съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците са съпрузи от 15. 12. 1990 г. На 25. 05. 2006 г., с н.а. № …. г., придобили чрез покупко-продажба процесния имот. На 19. 02. 2009 г. упълномощили адвокат Д. Р. да се разпореди чрез дарение, продажба или замяна с имота, като прехвърли същия на лица и при цена каквито намери за добре, както и да придобие от името и за сметка на упълномощителите, по възмезден или безвъзмезден начин, чрез дарение, продажба, замяна друг недвижим имот – апартамент № …. от 54, 10 кв.м. и офис с площ от 19, 40 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена в имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], находящ се на [улица]. Д. Р. била упълномощена изрично с право да преупълномощава и други лица, по нейна преценка, но не и да договаря сама със себе си. На 24. 06. 2009 г. Д. Р. преупълномощила И. М. Б. с правата по пълномощното от 19. 02. 2009 г. и на 21. 12. 2009 г., с н.а. № …. г., Д. и С. Х., чрез И. Б., преупълномощена от пълномощника Д. Р., продават на Д. Р. процесния апартамент за сумата 42000 лева. Д. Р. представила на ищците неистински нотариален акт № …. г., с който като пълномощник на Д. и С. Х., купува описания по-горе апартамент № …. от търговско дружество за сумата 38000 евро. На 8. 06. 2011 г, с н.а. № …. г., Д. Р. продава процесния имот на Х. К. Х., а на 21. 06. 2013 г., с н.а. № ….г., Г. и Х. Х. дарили същия на сина си К. Х., ответник по иска по чл. 108 ЗС. Процесният имот бил владян от Д. Р. в периода 21. 12. 2009 г. – 8. 06. 2011 г., от Х. и Г. Х. в периода 8. 06. 2011 г. – 21. 06. 2013 г. и от ответника К. Х. от 21. 06. 2013 г. до предявяване на иска на 28. 12. 2015 г.
От правна страна съдът е приел, че ищците Д. и С. Х. са собственици на процесния жилищен имот на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г.
За неоснователно е прието възражението на ответника К. Х. за придобиване правото на собственост върху апартамента на основание договор за дарение, сключен с н.а. № …. г. В тази връзка съдът е приел за основателен доводът на ищците за недействителност на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., с който Д. и С. Х., чрез И. Б., преупълномощена от пълномощника им Д. Р., продават на Д. Р., праводател на праводателите на ответника, процесния апартамент, поради сключването му в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Прието е, че преупълномощаването има за последица учредяване на още една представителна власт, наред със съществуващата, поради което преупълномощаването на И. Б. от Д. Р. няма за последица изгубване качеството на пълномощник на Д. Р.. Прието е, че след като Д. Р. придобива имота от упълномощителите си Д. и С. Х., без изрично да е упълномощена за това, е нарушена забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Продажбата не е потвърдена от представляваните и не е породила прехвърлително действие. Х. и Г. Х. са придобили имота от несобственик, поради което и последващото дарение, извършено от тях в полза на дарителя, не е породило придобивно действие за приобретателя К. Х..
За неоснователно е прието и евентуалното възражение на К. Х. за придобиване на имота по давност, на осн. чл. 79, ал. 2, вр. чл. 82 ЗС, чрез упражнявано от същия добросъвестно владение от 21. 06. 2013 г. до 28. 12. 2015 г. (предявяване на иска) и присъединени към това владение владения на дарителите Х. и Г. Х. – от 8. 06. 2011 г. – 21. 06. 2013 г. и на тяхната праводателка Д. Р. – от 21. 12. 2009 г. до 8. 06. 2011 г., тъй като владението на Д. Р. е било недобросъвестно и към предявяване на иска не е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен придобивен давностен срок.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на решението за проверка на допустимостта му, на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Твърди се, че обсъждането от съда в мотивите към решението на действителността на договора за продажба, сключен с н.а. № …. г., и преценка съответствието му с чл. 38, ал. 1 ЗЗД, без да е предявен иск за установяване недействителността на сделката, е недопустимо, както и че е недопустимо и отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС, без да е прогласена недействителността на договора за продажба с изричен диспозитив. Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо на посоченото основание. Несъответна на закона и на формираната трайна и непротиворечива практика на ВКС е тезата на касатора, според която е недопустимо ищецът по иск за собственост да въведе довод за нищожност или висяща недействителност на сделката, от която ответникът или праводател на ответника по иска черпи права. За разлика от унищожаемите сделки, които пораждат правни последици до унищожаването им и за защитата срещу последиците от които е необходимо предявяване на конститутивен иск (освен в хипотезата на чл. 32, ал. 3 ЗЗД), нищожните и недействителните договори по чл. 42 ЗЗД не пораждат никакви правни последици от сключването им и, за да се отрекат правните им последици, не е необходимо да бъде издадено съдебно решение, с което изрично да бъде обявена нищожността или недействителността на договора. Позоваването на нищожност или на недействителност по чл. 42 ЗЗД може да стане извънсъдебно, както и съдебно – чрез иск, чрез позоваване на нищожността от ищеца, при което същият въвежда в предмета на делото едно спорно преюдициално правоотношение, по което съдът следва да вземе становище в мотивите, при преценка на основателността на предявения иск, чрез правоизключващото възражение на ответника. В този смисъл, не е задължително нищожността да се релевира по исков ред и да бъде прогласена със съдебен акт, за да се отрекат правните последици на сделката.
Във връзка с позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази част изложението съдържа само оплаквания за неправилност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл. 281 ГПК (за необоснованост на фактическите изводи, за неправилно приложение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД и за допуснати съществени процесуални нарушения), както и за несъобразяване или превратно прилагане практиката на ВКС – ТР № 1/2001 г., т. 19, ТР № 5/2014 г., решение № 224/8. 01. 2013 г. по гр. д. № 264/2012 г. на ВКС, 2 г.о. и решение № 266 от 4. 08. 2010 г. по гр. д. № 625/2009 г. на ВКС. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглежда посоченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, точка 1, 2 или 3 ГПК.
Независимо от горното, за яснота следва да се посочи, че изводите на въззивния съд не противоречат на цитираната по-горе практика на ВКС. Точка 19 на ТР № 1/2001 г. не предвижда забрана в мотивите към решението да се разгледа и обсъди основателността на довод на ищеца или възражение на ответника за нищожност по чл. 26 ЗЗД или за недействителност по чл. 42 ЗЗД на сделка, от която някоя от страните черпи права. В ТР № 5/2016 г., т. 2, изрично е коментирана възможността позоваването на нищожност или на висяща недействителност на сделката да бъде направено извънсъдебно или пред съд – чрез иск или възражение. В решение № 224/8. 01. 2013 г. по гр. д. № 264/2012 г. на ВКС, 2 г.о. се приема, че договор, сключен от представител без представителна власт може да породи желаното правно действие, като бъде потвърден изрично или с конклудентни действия. В настоящия случай въззивният съд не е отрекъл възможността договор, сключен в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, който е в състояние на висяща недействителност (предвид възможността представляваният да изрази последващо съгласие със сключването й), да бъде потвърден от представлявания и да породи правно действие, но е приел, че в случая липсват доказателства ищците да са потвърдили договора, с който пълномощникът им Д. Р. придобива имота им, без да е била упълномощена изрично с такова право. В решение № 266 от 4. 08. 2010 г. по гр. д. № 625/2009 г. на ВКС се приема, че нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД създава забрана пълномощникът да договаря със себе си или с друго лице, което представлява, освен ако представляваният не е дал съгласие за това, както и че забраната е относителна, създадена в защита интересите на представлявания. Обжалваното въззивно решение не съдържа извод в обратния смисъл.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени и следните въпроси:
а/. нарушена ли е забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, ако пълномощникът придобие имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен между него и упълномощителите, които при сключването му са били представлявани от преупълномощено от пълномощника им лице, ако пълномощникът е бил овластен да преупълномощава трети лица, но не е бил овластен изрично да договаря сам със себе си;
б/. нарушена ли е забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, ако пълномощникът придобие имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен между него и упълномощителите, представлявани от преупълномощено от пълномощника им лице, ако пълномощникът е бил овластен не само с право да се разпорежда възмездно с имота, но и с право да го дарява на произволно избрано от него лице, както и да преупълномощава други лица с правата по пълномощното, но не е бил овластен изрично с права да договаря сам със себе си;
в/. добросъвестно ли е владението, основано на договор за покупко-продажба, сключен в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, ако упълномощителят в продължение на повече от пет години след узнаване на продажбата не се е противопоставил на сделката, тъй като е бил въведен в заблуждение от пълномощника, че с продажната цена на негово име е закупен друг имот.
Разглеждането на поставените въпроси не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД (нищожност на сделки поради сключването им при заобикаляне на закона), на чл. 38, ал. 1 и чл. 42 ЗЗД и на чл. чл. 79, 70 и 82 ЗС има формирана богата практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер. Относно въпроса по т. „в“ следва да се добави, че същият не е свързан с установените по настоящото дело факти, тъй като събраните доказателства не доказват упълномощителите-ищци да са потвърдили с писмена форма с нотариална заверка на подписите (съгласно изискването на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗЗД) или с конклудентни действия сключения между тях и пълномощника им Д. Р. договор за покупко-продажба, нито въззивното решение съдържа извод, според който владението, основаващо се на висящо недействителна сделка, потвърдена от упълномощителя на основание чл. 42 ЗЗД и породила правно действие, е недобросъвестно.
На следващо място, обсъждането на въпроса за вида недействителност на договора за покупко-продажба, сключен между упълномощителите-ищци и пълномощника им Д. Р., праводател на праводателите на ответника по иска – дали същият е недействителен на основание чл. 42, вр. чл. 38, ал. 1 ЗЗД (предвид възможността за последващото му саниране от упълномощителя и защото със сключването му пълномощникът придобива имот от упълномощителите, с каквито права не е бил овластен изрично) или нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД (тъй като забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е преодоляна чрез две валидни сделки: преупълномощителна, с която Д. Р., в съответствие с предоставените й права, преупълномощава друго лице да сключи разпоредителната сделка от името на упълномощителите, и договор за продажба, сключен между упълномощителя, чрез преупълномощеното лице, и пълномощника) не би повлияло на крайния извод на съда, че договорът за продажба, сключен с н.а. № 150/21. 12. 2009 г., между ищците и праводател на праводателите на ответника, както и последващите сделки не са породили вещно-прехвърлително действие, поради което нито ищците са прехвърлили правото си на собственост, нито ответникът К. Х. е придобил имота на основание договор за дарение.
Не би повлияло и на извода на съда, че ответникът К. Х. не е придобил имоти и на основание придобивна давност, чрез осъществявано от него добросъвестно владение и присъединени владяния на праводателите му Д. Р. и родителите му Х. и Г. Х. в продължение на пет години преди предявяване на иска. За да се окачестви едно владение като добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС е необходимо същото да е възникнало на правно основание, годно да направи владелеца собственик. Годно придобивно основание не може да бъде нито нищожен договор (включително и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД), нито недействителен договор по чл. 42 ЗЗД. След като и при двете хипотези договорът за покупко-продажба, сключен между ищците и пълномощника им Д. Р., не представлява годно придобивно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗЗД за приобретателката Д. Р. и не й придава качеството на добросъвестен владелец, то осъществяваното от нея владение от 21. 12. 2009 г. до 8. 06. 2011 г. е било недобросъвестно. Последващите приобретатели Х. и Г. Х. (придобили имота от Д. Р. на 8. 06. 2011 г.) и К. Х. (придобил имота от Х. и Г. Х. на 21. 06. 2013 г.) са упражнявали добросъвестно владение от 8. 06. 2011 г., но до 28. 12. 2015 г. (предявяване на иска) не е бил изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 2 ЗС петгодишен придобивен давностен срок. В случаите на присъединяване на владение по смисъла на чл. 82 ЗС, новият владелец може да придобие имота с кратката придобивна давност само ако и неговото владение, и присъединеното владение на праводателя му са добросъвестни. Когато присъединеното владение на праводателя е недобросъвестно, придобиване на собствеността може да настъпи само след изтичане на десетгодишния придобивен давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. От 21. 12. 2009 г. до 28. 12. 2015 г. (предявяване на иска) не е изтекла дългата придобивна давност, а предявяването на иска за собственост има за последица спиране на течението на придобивния давностен срок (чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС). Поради това е било невъзможно придобиване по давност на имота от последния приобретател К. Х. и чрез присъединено към неговото добросъвестно владение недобросъвестно владение на Д. Р. и добросъвестно на Х. и Г. Х..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК– очевидна неправилност на въззивното решение.
Поддържа се, че въззивното решение е очевидно неправилно, поради неправилно тълкуване и прилагане на чл.чл. 70, 79 и 82 ЗС, чл. 38 и чл. 42 ЗЗД, поради очевидна необоснованост на фактическите изводи на съда и поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – на чл. 148 ГПК (обсъждане като писмено доказателство на представен от страна документ, относно който е постановено определение за допускането му като доказателство, но не и за приемането му като доказателство по делото) и на чл. 229, т. 5 ГПК (разглеждане на делото, въпреки данните за образувано наказателно производство срещу пълномощника Д. Р., конституирана като трето лице помагач на ответника).
Степента на тежест на посочените пороци, дори и да съществуват, не е такава, че да обуслови очевидна неправилност на акта. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност и безпристрастен съд, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината.
Във връзка с оплакването за очевидна необоснованост на въззивното решение следва да се добави, че изводът на съда за липса на доказателства, установяващи потвърждаване от упълномощителите на сключения между тях и пълномощника Д. Р. договор за покупко продажба с н.а. № 150/21. 12. 2009 г. не е необо снован, а съответства на събраните по делото доказателства. Липсват доказателства за потвърждаване на сделката нито в предвидената в чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗЗД форма (писмена, с нотариална заверка на подпис и съдържание), нито с конклудентни действия. Не представлява такова потвърждаване поведението на ищците, изразяващо се в непротивопоставянето им на договора за покупка на друг имот – апартамент № 9 в жилищната сграда на [улица], обективиран с неистински нотариален акт № …. г., до 2015 г. (когато след справка с Службата по вписванията към АВ са установили неистинността на н.а. № …. г). Не е доказано и твърдението на ответника, че овластяването на Д. Р. да придобие от името на ищците апартамент № …. е при условие, че се разпореди с апартамент № …., като апартамент № …. е следвало да се придобие с парите от продажбата на апартамент № …. или на основание договор за замяна между двата апартамента, или чрез сключване на договори за дарения, с които да се разменят носителите на правото на собственост. Такава воля на упълномощителя не е обективирана в текста на пълномощното от 19. 02. 2009 г., нито наличието на подобна уговорка между упълномощителя и пълномощника е установена от останалите събрани по делото доказателства.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице и основания по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателят К. Х. ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касационната жалба Д. Д. Х. и С. Д. Л. Х. сумата 3112 лв. разноски за касационното производство, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1417 от 27. 07. 2018 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Х., ЛНЧ …., гражданин на Германия, с посочени съдебни адреси [населено място], [улица], ет. …., офис …., както и [населено място] [улица], ет. …., ап…., да заплати, на осн. чл. 78 и 81 ГПК, на Д. Д. Х. и С. Д. Л. Х. сумата 3112 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: