6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 24.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4612/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Видина Рот“ ЕООД, гр. Видин, чрез адв. Л. Д., САК, срещу решение № 1838 от 13. 07. 2018 г. по в. гр. д. № 547/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в, с което е потвърдено решение от 4. 12. 2017 г. по гр. д. № 123/2017 г. на Окръжен съд – Видин в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Видина Рот“ ЕООД срещу Л. С. В., П. С. С., Д. Н. Н., Н. П. М.-П. и М. А. М. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС – за изкупуване от „Видина Рот“ ЕООД на 5/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], продадени с договор сключен с н.а. № …., т…., рег. № …., дело № …. г. по описа на нотариус Т. А. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 33, ал. 2 ЗС, чл. 38 и чл. 40, ал. 1, изр. 1 ЗС, поради необоснованост и поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – липса на мотиви. Касационната жалба съдържа оплаквания за незаконосъобразност и на влязло в сила прекратително определение от 31. 05. 2018 г. по гр. д. № 547:18 г. на САС, ГО1 12 с-в, с което е прекратено производството по делото по евентуалния иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради оттеглянето му. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал.1, точки 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Л. С. В., Д. Н. Н. и Н. П. М. – П., чрез адв. В. Д., изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендират разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Пред настоящата инстанция делото е висящо в частта относно предявения от „Видина Рот“ ЕООД срещу Л. С. В., П. С. С., Д. Н. Н., Н. П. М.-П. и М. А. М. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС – за изкупуване от „Видина Рот“ ЕООД на 5/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], продаден с договор сключен с н.а. № …., т…., рег. № …., дело № …. г. по описа на нотариус Т. А.
По делото е установено, че към 19. 08. 2016 г. /сключване на договора за продажба/ в процесния имот е имало изградена триетажна масивна сграда и гараж. Собственик на самостоятелния обект на първия /партерен/ етаж (стара и пристроена част, обособени като в един самостоятелен обект на собственост) с площ от 159 кв.м., използван като офис, представляващ самостоятелен обект с идентификатор …. по КК одобрена 2008 г., изменена 2014 г. и на 1/3 (4/12) ид.ч. от поземления имот е ищецът „Видина Рот“ ЕООД. Придобил е същите на основание договор за продажба, сключен с н.а. № …./…. г., с прехвърлителите И. К. и В. Д., които са били собственици на основание договор за продажба, сключен с н.а. № …./…. г., отчуждаване по чл. 101 ЗС в полза на ГНС – В. и реституция по ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС с решение № 136/8. 05. 1992 г. на кмета на общината, както и на основание договор за продажба с „Хопромагс“ ЕООД, сключен с н.а. № …./…. г., чийто праводател е държавата. Собственици на жилището на втория /надпартерен/ етаж (стара и пристроена част, обособени в един самостоятелен обект на собственост) с площ от 183, 50 кв.м., обект с идентификатор …. и на 5/12 от поземления имот са били Н. М.-П. – 1/2 ид.ч. (договор за продажба, сключен с Цена Г., с н.а. № …./…. г.) и наследниците на М. С. – 1/2 ид.ч. (договор за продажба, сключен с Ц. Г. с н.а. № …./…. г.), а прехвърлителката Ц. Г. е била собственик по силата на договор за продажба, сключен с н.а. № …./…. г., отчуждаване по чл. 101 ЗС в полза на ГНС – Видн, реституция по ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и договор за продажба на общински имот от 24. 11. 1992 г. (за пристроената нова част към втория етаж). Собственик на жилището на третия етаж с площ от 31, 54 кв.м., обект с идентификатор …., гараж с площ 46 кв.м., нанесен като самостоятелен обект с идентификатор …. и 3/12 от поземления имот е била Н. М.-П. (договор за продажба, сключен с Ц. Г., с н.а. № …./…. г.), а прехвърлителката Ц. Г. е била собственик по силата договор за продажба на общински имот от 24. 11. 1992 г.
След сключване на атакуваната сделка, на 16. 09. 2016 г., Н. М.-П. и Д. Н. продават на „Стойка ренталс“ ЕООД самостоятелния обект – жилище на третия етаж с идентификатор …. и гараж с идентификатор …., ведно с 3/12 ид.ч. от дворното място.
При тези факти съставът на въззивния съд е приел, че към сключване на договора за продажба с н.а. № …., т…., рег. № …., дело № …./…. г., с който Н. М.-П. и наследниците на М. С. – ответниците Л. В., П. С. и Д. Н. продават на М. М. самостоятелен обект на собственост – втори /надпартерен/ етаж от триетажната масивна сграда, представляващ жилище-апартамент с идентификатор …., с площ от 183, 50 кв.м., ведно с 5/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор …., процесното дворно място е представлявало обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Всички собственици на индивидуални обекти в триетажната сграда, един от които е притежавал в изключителна собственост и гаража, са притежавали и право на собственост върху съответни идеални части от поземления имот. Прието е, че земята представлява обща част както при вертикална, така и при хоризонтална етажна собственост, каквато е налице в хипотеза, при която съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост отделни сгради в него. Прието е, че продадените идеални части от дворното място – обща част представляват припадащи се идеални части към продадения самостоятелен обект – жилище на втория етаж на триетажната жилищна сграда, разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС е неприложима и продавачът не е бил длъжен да отпраща покана по чл. 33, ал. 1 ЗС към останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата, ведно с припадащите се идеални части от дворното място, включително и към ищцовото дружество /собственик на първия етаж, ведно с 4/12 ид.ч. от дворното място/. Прието е, че при преценка основателността на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е без значение дали размерите на идеални части от дворното място, притежавани от собствениците на самостоятелни обекти, посочени в договора за продажба, съответстват на действителните, определени по реда на чл. 40 ЗС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните два въпроса:
„1/. Допустим ли е иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на идеална част от дворно място, в което е построена сграда, притежавана в режим на етажна собственост и друг самостоятелен обект на правото на собственост /например гараж/, притежаван в индивидуална собственост и на какъв режим на собственост се подчинява дворното място в тази хипотеза.
2/. Разпореждането с идеални части от дворно място в полза на трети за съсобствеността лица, извършено със съгласието на всички етажни собственици, води ли до загубване на обслужващия характер на дворното място по отношение на построената в него сграда и придобива ли същото изцяло или частично статут на самостоятелен обект на правото на собственост.“
По първия въпрос се твърди противоречие с решение № 124 от 20. 10. 2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ВКС, 2 г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а вторият се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения, че разглеждането му ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по първия въпрос, тъй като изводите на въззивния съд не противоречат на решение № 124 от 20. 10. 2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ВКС, 2 г.о.
На първо място, от формолировката на въпроса не би могло да се определи връзката му с настоящото дело и установените по него факти – не е ясно дали се задава в хипотеза, при която всички притежатели на самостоятелни обекти в жилищната сграда и на самостоятелния обект – гараж притежават идеални части от дворното място и е налице съвпадение между собствениците на самостоятелни обекти в дворното място и съсобствениците на дворното място или се задава в хипотеза, при която липсва съвпадение между собствениците на самостоятелни обекти и съсобствениците на земята.
На следващо място, обжалваното решение и цитираното от касатора са постановени при различна фактическа обстановка. В решение № 124 от 20. 10. 2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ВКС, 2 г.о. не е било налице съвпадение между етажните собственици и съсобствениците на дворното място – идеална част от правото на собственост върху дворното място са притежавали само част от етажните собственици; ищецът по това дело е бил суперфициарен собственик на самостоятелен обект – жилище в сграда в режим на етажна собственост, но не е притежавал идеални части от правото на собственост върху парцела. Касационното обжалване на въззивното решение е било допуснато по въпроса: „Представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС дворно място, което не принадлежи на всички етажни собственици, тъй като в мястото съществува и сграда, притежавана в режим на индивидуална собственост.“
В настоящия случай в процесното дворно място е изградена в режим на етажна собственост триетажна жилищна сграда и всички етажни собственици, притежаващи самостоятелни обекти в триетажната масивна жилищна сграда, са притежавали и идеални части от правото на собственост върху дворното място. В същото дворно място има и самостоятелен обект на собственост – гараж, чийто собственик също притежава идеални части от дворното място. При тези данни въззивният съд е приел, че изградените в процесното дворно място от съсобствениците на земята самостоятелни обекти на собственост са в режим на вертикална и хоризонтална етажна собственост, дворното място и в двата случая е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, обслужваща самостоятелните обекти на собственост. Припадащите се към самостоятелните обекти на собственост идеални части от дворното място се прехвърлят заедно със самостоятелните обекти и за идеалните части от дворното място разпоредбата на чл. 33 ЗС е неприложима.
Различните изводи досежно статута на дворното място, съдържащи се в обжалваното и в посоченото от касатора въззивни решения се дължат на различна фактическа обстановка, установена по двете дела, а не на принципни различия по един и същ правен въпрос.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория въпрос.
Въпросът не е обусловил решаващите изводи на съда и обсъждането му не би повлияло на изхода на спора. По делото нито е установено съсобствениците на дворното място да са постигнали общо съгласие за разпореждане с идеални части от същото в полза на трети за съсобствеността лица, нито мотивите към въззивното решение съдържат извод, свързан с промяна статута на дворното място от обща част в обикновена съсобственост при такова съгласие. Обект на прехвърлителната сделка, предмет на иска, както и на договорите за продажба, с които са придобити и идеални части от дворното място, са били самостоятелни обекти на собственост, ведно с припадащите се идеални части от дворното място, а не само идеални части от дворното място. Липсват и данни за постигнато съгласие между всички съсобственици на дворното място за разпределение на ползването му по чл. 32, ал. 2 ЗС, каквито твърдения има в изложението – такова споразумение има само между прехвърлителите на партерния етаж И. К. и В. Д. и купувача-ищец, съдържащо се в договора сключен с н.а. № 51/1994 г., в което обаче не участват останалите съсобственици на дворното място към 1994 г. – Н. М.-П., М. П. С..
Жалбоподателят се позовава и на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – очевидна неправилност на решението, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение – липса на мотиви, както и поради необоснованост на фактическите изводи. Така соченото основание не е налице. Очевидна необоснованост би била налице при грубо несъответствие на фактическите изводи с доказателствата, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината, а очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в немотивираност на акта, би била налице при липса на мотиви или тогава, когато мотивите са неясни и не позволяват да се разбере формираната в диспозитива воля на съда. Към въззивното решение са изложени мотиви, съответстващи по съдържание на изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК – посочени са исканията и възраженията на страните, преценени са доказателствата, направени са изводи от фактическа и правна страна, разгледани са въведени от страните доводи. Мотивите сочат на осъществена правораздавателна дейност по съществото на спора. Фактическите изводи съответстват на събраните доказателства.
С оглед на горното, не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателят „Видина Рот“ ЕООД ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касационната жалба Л. С. В., П. С. С., Д. Н. Н. и Н. П. М.-П. сумата 800 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1838 от 13. 07. 2018 г. по в. гр. д. № 547/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в.
ОСЪЖДА „Видина Рот“ ЕООД да заплати на Л. С. В., П. С. С., Д. Н. Н. и Н. П. М.-П. сумата 800 лв. разноски за касационната инстанция
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: