6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 24.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4458/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. И. К., чрез адв. С. А., срещу решение № 170 от 17. 05. 2018 г. по в. гр. д. № 1011/2018 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 100 от 8. 11. 2017 г. по гр. д. № 579/2017 г. на РС – Раднево, с което е уважен предявеният от С. И. К. срещу М. К. К. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, като е допуснато да бъде извършено изкупуване от ищеца на правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от жилище-апартамент с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], с площ от 73, 93 кв.м., находящо се в жилищна сграда с идентификатор …., с административен адрес [населено място], [улица], вх. В, ет. 5, ап. 48, ведно с избено помещение № 48 с площ от 3, 56 кв.м. и 1,55 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху държавна земя, продадени с договор за покупко-продажба, сключен между И. С. К. и М. К. К. с н.а. № …./…. г., т. 1, рег. № …., н.д. № …./…. г. на нотариус Р. Б., при условие, че в едномесечен срок от влизане в сила на решението ищецът С. И. К. заплати на ответника-първоначален купувач М. К. К. сумата 9900 лв. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 33, ал. 2 ЗС, изразяващо се в уважаване на иска, въпреки предявяването му след изтичане на двумесечния срок. Поддържа се и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неразглеждане, като преклудирано, на направено възражение за нищожност на договора за продажба, както и необоснованост на акта. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. И. К., чрез адв. Т. Й. Д., изразява становище за правилност на атакуваното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Предявеният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС е разгледан от РС – Раднево, поради отвод на съдиите от РС – Казанлък и определение по чл. 23, ал. 3 ГПК на Старозагорския окръжен съд. За да уважи иска по чл. 33, ал. 2 ЗС районният съд е съобразил, че към 21. 02. 2017 г. (сключване на договора за продажба, с който И. С. К. продава на М. К. К. 2/3 идеални части от процесното жилище-апартамент) апартаментът е бил съсобствен между И. С. К. – 2/3 (4/6) ид.ч. (1/2 ид.ч. придобита в режим на СИО – на основание обезщетяване със заповед № СД-59/10. 02. 1988 г. по чл. 100 ЗТСУ/отм./ за отчужден недвижим имот съпружеска имуществена общност, и прекратяване на общността със смъртта на съпругата П. С. К. и 1/6 по наследство от П. К.), П. и С. И. К. – всеки притежаващ по 1/6 ид.ч. по наследство от майка им П. К.. И. С. К. продал собствените си 2/3 идеални части на М. К., с която живеел на съпружески начала, без да спази изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС. Приел е, че двумесечният срок за предявяване на иска в случая тече от узнаването за сделката от ищеца, тъй като само при наличие на отправена покана началният момент на течението на срока е сключване на договора. Сред документите, описани като приложения към нотариалния акт за продажба, както и сред документите в приложеното нотариално дело не фигурира отправено предложение за изкупуване до останалите двама съсобственици, нито има представени писмени доказателства за отправяне на такова. Поради това срокът за предявяване на иска тече от узнаване на продажбата. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства (показанията на свидетелите И. М. и Р. Д., платежно нареждане от 24. 04. 2017 г. за внасяне на държавна такса по сметка на АВ, приходна квитанция от 24. 04. 2017 г. до МДТ – [община]) е прието за установено, че ищецът узнал за продажбата през 2017 г. след В. (т.е. след 16. 04. 2017 г.). Приятелка на сестра му уведомила бившата му съпруга (св. И. М.), че И. К. й споделил за упражняван над него натиск да продаде апартамента. По искане на свидетелката, с цел запазване интересите на общия им син, на 24. 04. 2017 г. двамата извършили справка в Агенция по вписванията и установили, че апартаментът е продаден. Ищецът споделил пред свидетеля Д., че на 24. 04. 2017 г. разбрал, че баща му прехвърлил апартамента на жената, с която живее. Не са кредитирани ангажираните от ответницата гласни доказателства, според които на 21. 02. 2017 г. И. К. споделил пред свидетеля Ю., че иска да даде апартамента на М. К., че помолил двама свои приятели от пенсионерски клуб да уведомят сина му за предстоящата продажба, че на 1. 03. 2017 г. приятелите от клуба му казали, че информирали сина му. Показанията на посочените свидетели не са кредитирани, тъй като се базират само и единствено на информация, получена от ответника по иска И. К., а не на лични възприятия за осъществилите се факти и не съответстват на останалите гласни и писмени доказателства, както и поради нелогичност на поведение, изразяващо се в уведомяване чрез трети лица за сделката, вместо чрез писмено изявление.
Ответницата по иска П. К. (конституирана на осн. чл. 227 ГПК) не е подала отговор на исковата молба. В първото открито съдебно заседание пред районния съд, по реда на чл. 176 ГПК, е заявила, че узнала за продажбата ден след погребението на баща й, когато пристигнала от Англия. Била изненадана, че вместо подпис в акта има отпечатък от десен палец. Баща й нямал намерение да прехвърля на М. апартамента. В хода на устните заседания пред районния съд П. К. е изразила становище за основателност на иска и уважаването му.
Във въззивната жалба П. К. е въвела твърдение за „ново обстоятелство, касаещо липсата на компетентност на нотариуса, удостоверил нотариално сделката“. В допълнителна въззивна жалба от 24. 01. 2018 г. е въвела и твърдения за нищожност на нотариалното удостоверяване, поради нарушение на чл. 579, ал. 2, вр. чл.189 ГПК – полагане на отпечатък от десния палец на продавача, без да е удостоверена причината за това /неграмотност или недъгавост/, както и твърдения за вероятност върху продавача да е упражнена физическа принуда. Въззивният съд е приел възраженията за преклудирани и не е уважил направени във връзка с тях доказателствени искания.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Възприел е фактическите и правни изводи на районния съд. Приел е за неоснователно оплакването за допуснато нарушение на чл. 164 и 165 ГПК. За неоснователно е прието възражението за нищожност на нотариалното удостоверяване, поради извършването му от лице без нотариална компетентност (нотариус Р. Б. е вписана под № 097, с район на действие този на РС – Казанлък, където се намира и процесният апартамент, и не е била лишена от право да осъществява нотариална дейност).
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:
„1/. Може ли да се приеме за оспорване на иска възражението на ответника, извършено преди хода по същество /по време на събиране на гласните и писмени доказателства/, след изслушването му по реда на чл. 176 ГПК, в случай, че не е депозирал отговор по чл. 131 ГПК.
2/. Може ли да се разгледа инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на нотариален акт, от който страните черпят права в процеса, въведен за пръв път при изслушването на страната по реда на чл. 176 ГПК, след отговорите на зададените му въпроси.
3/. Следва ли съдът, по повод на това възражение, преди даване ход на делото по същество, да даде възможност на страните да посочат своите доказателства във връзка с него.“
Въпросите се поставят във връзка с оплакването на жалбоподателката, че не е разгледано възражението й за нищожност на договора за продажба на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, поради сключването му при липса на съгласие. Твърди се, че обсъждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Така соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Въпросите нямат връзка с извършените в първоинстанционното и въззивно производство процесуални действия от страните (включително и от ответницата по иска П. К.) и от съда, поради което са неотносими и нямат значение за изхода на делото. Нито в разпита й по реда на чл. 176 ГПК, нито след това – до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, нито в хода на устните състезания пред районния съд П. К. е въвела твърдения за нищожност на договора, поради сключването му при липса на съгласие от страна на продавача И. К., нито е направила възражение по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД или предявила инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на сделката на посоченото основание. Възражение в този смисъл е направено за пръв път в „допълнение към въззивна жалба“ вх. № 1166/24. 01. 2018 г., в което въззивницата заявява, че продавачът е бил „докаран до състояние на принудително поставяне на този отпечатък“.
Поставен е и въпрос относно момента на настъпване на преклузията за въвеждане на възражение за нищожност на договор по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД – поради сключването му без съгласие на някоя от страните, както и за доказателствено искане за установяване нищожност на нотариално удостоверяване.
Твърди се разрешаването им в противоречие с решение № 290 от 15. 08. 2011 г. по гр. д. № 1211/2010 г. на ВКС и с ТР № 5/28. 11. 2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС.“
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
Няма противоречие между изводите на съда в мотивите към първоинстанционното решение и посочената от жалбоподателката практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер.
С ТР № 5/28. 11. 2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване или като преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване, както и че при установяване нищожността на дарението, останалите съсобственици ще могат да упражнят изкупуването по отношение на продажбата, последвала дарението. Мотивите към въззивното решение и извършените от въззивния съд процесуални действия не противоречат на този извод.
С решение № 429 от 21. 06. 2010 г. по гр. д. № 1211/2010 г. на ВКС се приема, че при неподаване на отговор от ответника в срока по чл. 131 ГПК той губи възможността да представя нови доказателства, да прави възражения, да оспори истинността на представени с исковата молба документи, но не губи възможност да изрази становище по иска и да обсъжда събраните по делото доказателства. Изводът на въззивния съд, според който възражението за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД следва да се направи с отговора на исковата молба не противоречи, а съответства на така изразеното становище в цитираната практика. Следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС, съдът е оправомощен служебно да провери действителността на договор само в случай, че нищожността следва от неспазване на предвидена в закона форма за действителност или от друг факт, осъществяването на който личи и се установява от съдържанието на самия договор и обективираните в него волеизявления. Възражението на ответника за нищожност на договор на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД следва да бъде направено в рамките на съответните преклузивни срокове пред първоинстанционното производство.
С оглед на горното настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателката П. И. К. ще следва да бъде осъдена да заплати на С. И. К. сумата 800 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 170 от 17. 05. 2018 г. по в. гр. д. № 1011/2018 г. на ОС – Стара Загора.
ОСЪЖДА П. И. К. да заплати на С. И. К. сумата 800 лв. разноски за касационната инстанция
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: