1
5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 08.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2448 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Община – Варна, чрез главен юрисконсулт С. С. Ц., против решение № 304 от 11. 03. 2019 г. по гр. д. № 2769/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4163 от 19. 10. 2018 г. по гр. д. № 14385/2017 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Община – Варна, че Н. Ч. Ц., Н. Ц. И., М. Ц. Я., М. Д. Н., Г. Е. К., Д. Г. Ц., Х. Х. Н. са собственици на 98/588 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], кв. Г.. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му в нарушение на чл. 59 ЗТСУ /отм./, чл. 200 ЗУТ, чл. 79 и 69 ЗС, чл. 86 ЗС, пар. 1 ЗД ЗС, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 29 ЗСГ, пар. 42 ПЗР ЗОС. Сочи се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба Н. Ч. Ц., Н. Ц. И., М. Ц. Я., М. Д. Н., Г. Е. К., Д. Г. Ц. и Х. Х. Н., чрез адв. Н. Д. Т., изразяват становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд, споделяйки изводите на първоинстанционния съд, на осн. чл. 272 ГПК, и излагайки и собствени такива, е приел за установено от фактическа страна, че с договор за продажба, сключен с н.а. № 20/20. 02. 1920 г., Е. Н. Е. купува дворно място с площ от 1000 кв.м. в [населено място], м. „К.“, при граници и съседи: А. В., С. П., А. Н. и път. По КП от 1960 г. процесният имот е нанесен като им. пл. № …. с площ от 1269 кв.м., а в разписния лист към плана като собственик на имота е вписан Е. Н. Е.. По РП от 1962 г., изменен 1966 г., за имот пл. № …. са отредени два парцела: парцел ….-им. …., с площ от 608 кв.м. (процесния имот) и парцел …. – им. …., в кв. …. В процесния парцел ….-им. …., с площ от 608 кв.м., са включени 488 кв.м. от им. пл. № …. и по регулация са придадени 85 кв.м. от им. пл. № …. и 35 кв.м. от имот пл. № …. При действието на този план, на 26. 04. 1971 г., е одобрена съдебна спогодба по гр. д. № 155/71 г. на ВРС, по силата на която парцел ….-им. …. е предоставен в общ дял на Г. Е. Н. (1/2 ид.ч. от парцела, ведно с втори етаж от жилищната сграда) и на А. Г. Г. и М. Г. Б. (1/2 ид.ч. от парцела, ведно с първия етаж от жилищната сграда), а в дял на И. Е. С. – парцел ….-им. …., в кв. …. Дворищнорегулационните сметки за придадените към парцел ….-им. …. части от съседни имоти пл. № № …. и …. (общо 120 кв.м.) не са уредени (в тази връзка следва да се уточни, че придадените по този дворищнорегулационен план от 120 кв.м. са извън процесния имот с идентификатор …. и не са предмет на иска). Със заповед от 12. 09. 1971 г. е одобрен РП от 1971 г., по силата на който за пет поземлени имота, сред които и процесния, се отрежда парцел …. – за им. …., им. …., им. …., им. …., целият с площ от 2987 кв.м., предвиден за сключено блоково застрояване. В парцела имот пл. № …. участва с площ от 1221 кв.м. (цялата площ на имот пл. № …. е 1269 кв.м.). В разписния лист към плана имот пл. № …. е записан като собствен на Е. Н. Е.. Имот пл. № …. е нанесен в границите си според КП от 1960 г., който е послужил като кадастрална основа за изработване на РП от 1971 г. При действието на този план е сключен договор за покупко-продажба с н.а. № …. г., с който А. Г. Г. и М. Г. Б. продават на Н. Ч. Ц. и Ц. П. Ц. (чийто наследници са ищците Н. Ч. Ц., Н. Ц. И. и М. Ц. И.) 1/2 ид.ч. от дворно място от 595 кв.м., съставляващо част от имот пл. № …., в кв. …. по плана на кв. Г., ведно с първия етаж от жилищната сграда. Отреждането по РП от 1971 г. не е реализирано – няма отчуждение на имотите, включени в парцел I, не са разрушени съществуващите сгради, няма извършено блоково застрояване. По КП от 1987 г. процесният имот е нанесен като имот пл. № …. с площ от 579 кв.м., а другата реална част от бившия имот пл. № …. е нанесена като имот пл. № …., в кв. …. По имотните граници има обозначение за ограда, видно от представената от общината скица. В разписния лист е записан на наследници на Е. Н. Е.. По РП от 1991 г. за имот пл. № …. е отреден процесният парцел ….-им. …., с площ от 579 кв.м., а за имот пл. № …. е отреден парцел № ….-…., в кв. …. Няма данни и не се твърди да има придаваеми части от имот пл. № …. към парцел № ….-…., нито за придаваеми части от имот пл. № …. към парцел ….-им. ….. Регулационните линии съвпадат с имотните граници по кадастралния план от 1987 г. По одобрената КК от 2008 г. процесният имот е нанесен като поземлен имот с идентификатор …., с площ от 588 кв.м. Границите на имота съвпадат с границите на парцела по РП от 1991 г. и с границите на имота по КП от 1987 г., като разликата от 9 кв.м. в площите е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 от Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър. По делото е установено, от показанията на св. Л. И. Н., че Е. Н. Е., дядо на свидетеля (свидетелят е син на И. Е. Н.) още приживе е разделил имота си на две равни части, като дарил половината на И. Е. Н., а другата половина – на Г. Е. Н.. Разделените приживе имоти били оградени, поставената ограда била подменена с по-нова през 1978 г. и съществува и понастоящем. Оградата е обозначена на представената от общината скица по кадастралния план от 1987 г. Установено е по делото, че ищците са подали заявление вх. № 48278/6. 11. 2008 г. за прекратяване на собствеността върху 93 кв.м. ид.ч. от ПИ …., като същите са подали и заявление 48278/4. 06. 2009 г. за прекратяване на преписката. Преписката е прекратена със заповеди от 12. 03. 2010 г.
От правна страна въззивният съд е приел, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място],[жк], включително и на спорните 93/588 кв.м. идеални части от правото на собственост. Ищците М. Д. Н., Г. Е. К., Д. Г. Ц. и Х. Х. Н. са придобили 1/2 идеална част от целия имот по наследство от Г. Е. Н., съдебна спогодба от 26. 04. 1971 г. по гр. д. № 155/71 г. на ВРС, договор за покупко-продажба № …. г., сключен от Е. Н. Е.. Ищците Н. Ч. Ц., Н. Ц. И. и М. Ц. Я. са придобили общо 1/2 ид.ч. на основание наследяване на Ц. П. Ц. и договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., с А. Г. Г. и М. Г. Б., а продавачите са били собственици на основание съдебна спогодба от 26. 04. 1971 г. по гр. д. № 155/71 г. на ВРС, договор за покупко-продажба № …. г., сключен от Е. Н. Е.. По КК от 2008 г. имотните граници на поземлен имот с идентификатор …. съвпадат с регулационните линии по РП от 1991 г. и с имотните граници по КП от 1987 г. Няма придаваеми по регулация части от съседни имоти към процесния парцел по регулационния план от 1991 г. В тези граници процесният имот е ограден и владян от 1971 г. до сега от ищците и праводателите им. Възприет е изводът на първоинстанционния съд, че площта е част от основните кадастрални данни за поземлените имоти, но не е основен индивидуализиращ белег на правото на собственост, а е функция на границите му, поради което неточното отразяване на площта в документите за собственост не се отразява на обема придобити права. Чрез препращането към мотивите на първоинстанционния съд е възприет и изводът, според който претенции за неприложена регулация могат да имат собствениците на съседни имоти, от които се придават реални части към парцела, но не и трети лица. В случая няма данни за придадени по регулация реални части от съседни имоти по регулационния план от 1991 г., нито въведени от ищците или общината твърдения в този смисъл. Не се установява идеална част от имота да е придобивана от държавата или от Община – Варна на някакво основание. Предвижданията по РП от 1971 г., по който процесният имот е бил включен в парцел …. – за им. …., им. …., им. …., им. …., целият с площ от 2987 кв.м., предвиден за сключено блоково застрояване, не са реализирани. Липсват проведени отчуждителни производства и реализирано блоково застрояване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с което поставя следния въпрос: „Ако се позоваваме на презумпцията на чл. 69 ЗС, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго и че ищците са владели идеална част с площ от 93 кв.м. от ПИ с идентификатор …. с площ от 588 кв.м., с анимус че са неин собственик, защо са инициирали процедура по изкупуването й, чрез подаване в общинската администрация на нарочно искане за това?“.
Въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и разглеждането му не би повлияло на изхода на делото. Съдът е приел, че ищците са придобили собствеността върху имота на заявените главни основания – наследствено правоприемство, съдебна спогодба по делбено дело, разпоредителна сделка от част от наследниците и придобивна сделка от общия наследодател. Не е разгледано евентуалното придобивно основание – давност, започнала да тече от отмяна на ЗСГ през 1992 г. и изтекла през 2002 г..
На следващо място, въпросът е поставен по повод установените по делото обстоятелства, че ищците са подали заявление вх. № 48278/6. 11. 2008 г. за прекратяване на собствеността върху 93 кв.м. ид.ч. от ПИ …., оттеглено със заявление 48278/4. 06. 2009 г., съдържащо искане за прекратяване на преписката, и прекратяване на преписката със заповеди от 12. 03. 2010 г. Това са факти, възникнали след 2002 г., към който момент ищците твърдят, че се е осъществило придобивното основание давност, и тези факти не биха могли да доведат до изгубване на собствеността, ако е придобита на оригинерно основание през 2002 г. В този смисъл, отговорът на въпроса, дори да се приеме за относим, не би повлиял на изхода на делото.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил решаващите изводи на съда. Посочването на въпроса е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото Община – Варна ще следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ответниците по касационната жалба сумата 300 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 304 от 11. 03. 2019 г. по гр. д. № 2769/2018 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Община – Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Н. Ч. Ц., Н. Ц. И., М. Ц. Я., М. Д. Н., Г. Е. К., Д. Г. Ц. и Х. Х. Н. сумата 300 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: