1
4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 24.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 4394 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Д. Т. Д. касационна жалба, приподписана от адв. Т. А.-В., АК – В., против решение № 838 от 11. 05. 2018 г. по в. гр. д. № 516/2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено решение № 18 от 4. 01. 2018 г. по гр. д. № 3108/2017 г. на Варненския районен съд в частта, с която предявеният от Д. Т. Д. против Д. И. И. иск с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната му част – за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Т. Д. против Д. И. И. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответницата да премахне находящите се в описаното дворно място движими вещи: зелена мрежа, 5 бр. гуми, хладилник, зелени пластмасови столове и маса, кучешка колиба, канализационна тръба, метална стълба, 2 бр. кучета порода „кокер шпаньол“. Твърди се неправилност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, точки 1-3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Д. И. И., чрез адв. Д. П., изразява становище за правилност на атакувания съдебен акт и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Делото има за предмет предявени от Д. Т. Д. против Д. И. И. искове с правни основания чл. чл. 108 и 109 ЗС. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в установителната част по иска по чл. 108 ЗС, с която е прието за установено, че страните са съсобственици с равни права на процесното дворно място.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната му част, а искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен изцяло, съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна, че на 11. 11. 2014 страните са подписали споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № 6587 от 11. 11. 2014 г., с което страните са постигнали съгласие целият незастроен двор и плочата над банята на Д. Т. Д. да се ползват само от Д. И. И., а последната е дала своето съгласие Д. Д. да изгради със собствени средства временна конструкция от сглобяеми елементи и покрив над собствената й второстепенна постройка в двора – склад и е поела следните задължения: да изгради със собствени средства подходяща тента над банята, за да не прониква влага през плочата, да направи със собствени средства ремонт на покрива на основната сграда. Д. Д. се е задължил да направи със собствени средства хидроизолация на темелите на основната сграда. И двамата заедно са поели задължения да поставят водомери, да изнесат ел. таблата извън имота, да подменят канализацията и да направят подходяща вертикална планировка на двора, така че да не се събира вода при проливен дъжд. Посочено е, че всички права и задължения в споразумението са взаимно свързани. Установено е по делото, че Д. И. е изпълнила поетите с договора задължения – със собствени средства е извършила ремонт на покрива на основната сграда, изградила е тента над банята, изцяло със собствени средства е извършила и подмяна на канализация и водопроводни тръби, направила „мръсен канал“, извършила бетониране и измазване на двора, както и извеждане на водата към шахтата чрез отводнителен канал. Ищецът не е изпълнил задължението със собствени средства да хидроизолира основите от подпочвените води. Към придобиване на имота от ответницата, преди това и понастоящем, ищецът влизал в собствения си етаж /ползван като магазин/ от улицата, а от терасата на офиса се виждал дворът, но зелена тента ограничавала видимостта. Ответницата е отдала под наем имота с договор от 24. 10. 2016 г. и понастоящем притежаваното от нея жилище, стопанска постройка, както и цялото дворно място се ползват от наематели. В двора има масичка и два стола на ответницата, както и фризер и четири автомобилни гуми на наемателите.
При тези данни въззивният съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС е неоснователен в осъдителната част, тъй като ответницата ползва цялото незастроено дворно място на основание писмено споразумение с ищеца. За неоснователно е прието възражението на ответника за разваляне на споразумението по реда на чл. 87 ГПК. В исковата молба не се съдържа дори и твърдение за постигнато между страните споразумение и неизпълнение на поети от ответницата със същото задължения. Установено по делото, че ответницата е изпълнила всички задължения, поети със споразумението. След като ответницата упражнява фактическа власт върху незастроената част от дворното място на годно основание, което е противопоставимо на ищеца, то искът по чл. 108 ЗС, за предаване владението върху 1/2 ид.ч. от незастроената част от дворното място е неоснователен. По иска по чл. 109 ЗС е прието, че след като ответницата ползва цялото дворно място на противопоставимо на ищеца правно основание, тя има право да държи там свои движими вещи, както и че не е доказано тези движими вещи да пречат на ищеца да упражнява собствеността си върху притежавания от него самостоятелен обект в намиращата се в имота сграда.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. То съдържа множество оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му при допуснати процесуални нарушения – на чл. 143 и 146 ГПК, в нарушение на материалния закон – чл. 87 ЗЗД и при несъобразяване с практиката на ВКС, приемаща възможността за извънсъдебно едностранно разваляне на договор чрез предявяване на искова молба, с която се претендират последици от развален договор. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281 ГПК, идентични с развитите и в касационната жалба.
Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК, ако такива са посочени.
На следващо място, обсъждането на проблема за наличието или липсата на възможност за едностранно разваляне на договор с искова молба, съдържаща изявление за разваляне или с която се претендират последици от развален договор, не би повлияло на изхода на настоящото дело, тъй като е установено, че ответницата е изправна страна и е изпълнила всички произтичащи от споразумението задължения.
С оглед изхода на делото, Д. Т. Д. следва да бъде осъден да заплати на Д. И. И. сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи извършени разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 838 от 11. 05. 2018 г. по в. гр. д. № 516/2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО.
ОСЪЖДА Д. Т. Д. да заплати на Д. И. И. сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: