11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 18.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2228/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Б. и М. С. Б., чрез адв. С. Н. К., против решение № 838 от 16. 02. 2018 г. по в. гр. д. № 1026/2017 г. на ОС – Благоевград, с което е потвърдено решение № 5866 от 11. 07. 2017 г. по гр. д. № 1726/2015 г. на РС – Благоевград, с което е прието за установено, по предявения от Е. М. Г., И. М. Г., З. П. П., П. П. П., Е. П. П. и С. Б. П. против К. Г. Б. и М. С. Б. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че К. Г. Б. и М. С. Б. не са собственици на идеална част за размера над 1/4 до 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на Б., с площ от 400 кв.м., находящ се на ул. „Д-р Х. Т.“ № 35 и е отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт по обстоятелствена проверка № …, том …., рег. № …., дело № …. г. на нотариус К. М., рег. № 415 НК за размера над 1/4 ид.ч. от описания в него имот. Излагат се съображения за недопустимост на решението, както и за неправилност на същото, поради постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила за преценка на доказателствата, поради необоснованост и поради постановяването му в нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на решението за проверка на допустимостта му. Сочат се и основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускането му до касационен контрол.
Ответниците по касационната жалба С. Б. П., З. П. П., П. П. П., Е. П. П., Е. М. Г. и И. М. Г., чрез адв. Д. П. П., изразяват становище за допустимост на въззивното решение, правилност на същото и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Производството има за предмет предявен С. Б. П., З. П. П., П. П. П., Е. П. П., Е. М. Г. и И. М. Г. против К. Г. Б. и М. С. Б. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено между страните по делото, че ищците не са собственици на идеална част за размера над 1/4 ид.ч. до 1/2 ид.ч. (т.е. за 1/4 ид.ч.) от поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на Б., с площ от 410 кв.м., находящ се на ул. „Д-р Х. Т.“ № 35. Правният интерес от иска обосновават с твърдението, че притежават общо 6/16 ид.ч. от правото на собственост, за 4/16 (1/4) ид.ч. от които ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка н.а. № …., том …., рег. № …., дело № …. г. на нотариус К. М., рег. № 415 НК.
Ответниците по иска са заявили, че са придобили спорната 1/4 идеална част от процесния имот по давност, чрез упражнявано от 2001 г. до предявяване на иска (27. 08. 2015 г.) владение на 1/2 идеална част от имота, каквито права е притежавал към смъртта си и К. Г. Б. към смъртта си през 1968 г., който е дядо на ответника. Оспорили са и заявения от ищците размер на дяловете им в съсобствеността с твърдения, че праводателят им А. С. Д. е бил собственик не на 3/4 идеални части, а на 1/2 идеална част от имота, поради което ищците по наследяване биха могли да придобият не повече от 2/8 (4/16) ид.ч.
За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна следното:
Процесният ПИ …. по КК на [населено място] от 2006 г., с площ от 410 кв.м., съответства на парцел …. – им. …., кв. …. по плана на [населено място] от 1922 г., а съседният на процесния имот – ПИ …. съответства на парцел …. – им. …., кв. …. по плана на [населено място] от 1922 г. По плана от 1955 г. парцели …. и …. били обединени в общ парцел …., а по плана от 1974 г. парцел …. и съседен парцел …. били обединени в един общ парцел …. „За жилищен комплекс“ – им. …., …., …., …., …., като процесният имот съставлявал имот пл. № ….
С н.а. № …. г. А. Д. и К. Б. купили от И. И. притежаваната от последния 1/2 ид. част от нива от 6 ара в м. „П.“, съставляваща парцел …., отреден за имот пл. № …., в кв. …. по плана на [населено място]. Всеки от купувачите придобил по 1/4 ид.ч. Купили при равни права и притежавания от И. И. парцел …. – им. …., кв. …. по плана на [населено място] от 1922 г., който по одобрената КК съставлява ПИ…. и не е предмет на иска.
Продавачът И. И. се е легитимирал като собственик с н.а. № …. г., с който придобива по силата на договор за продажба, заедно с К. О. и Т. Д., тримата при равни права, нива от 2 дка и 4 ара в м. „П.“, съставляваща имот пл. № …., в кв. …. по плана на [населено място], за който са отредени парцели № № …., …., …. …., в кв. …. С нотариално заверена на 10. 05. 1923 г. декларация К. О., Т. Д. и И. И. разделят съсобствените парцели, като постигат съгласие И. И. да придобие в дял парцел …. и 1/2 ид.ч. от парцел …., К. О. да придобие парцел …. и 1/2 ид.ч. от парцел …., Т. Д. да придобие парцел ….
На 28. 04. 1952 г. К. О. е декларирал, че по силата на договорни отношения между него и А. Д. още през 1926 г. му е продал и предал владението върху 1/2 ид.ч. от парцел …., в кв. …. по плана на града, както и че е съгласен А. Д. да застроява, огражда, засажда с каквото намери за добре имота. Декларацията е подписана и от свидетели, като подписът на А. Д. е заверен от околийски съдия при Благоевградски околийски съд. С н.а. № …. г. г. наследниците на А. Д. – децата му К., В., Г. и З. А. са признати за собственици по наследство и давност на тази 1/2 ид.ч. от процесния парцел.
С н.а. № …. г. А. Д. и К. Б. учредяват право на строеж на самостоятелни обекти в четириетажна жилищна сграда в полза на свои деца както следва: на Г. К. Б. (син на К.Б.) – право да построи жилище на първия етаж и 1/4 ид.ч. от мазето, тавана и общите части, а на Г. Ан. Д., К. Ан. Д. (синове на Ан. Д.) и П. Т. П. (съпруг на З. Ан. П. – дъщеря на Ан. Д.) – право да построят жилища на втори, четвърти и трети етаж, по 1/4 от мазето, тавана и общите части на сградата по одобрен архитектурен проект. Съдът е приел, че така учреденото право на строеж съответства на притежаваните от съсобствениците на терена идеални части (на сина на К. Б., собственик на 1/4 ид.ч., е учредено право на строеж на един жилищен етаж, ведно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата, а на децата на А. Д., като собственик на 3/4 ид.ч. – право на строеж на три жилищни етажа, ведно с общо 3/4 ид.ч. от общите части на сградата).
А. С. Д. починал на 3. 10. 1970 г. и оставил за наследници децата си К., В., Г. и З. А.. Ищците И. М. Г. и Е. М. Г. са наследници на дъщеря му В. А., а ищците З. П. П., П. П. П., Е. П. П. и С. Б. П. – наследници на П. П. П., син на З. А..
Ответникът К. Г. Б. е наследник на Г. К. Б. – син на К. Г. Б., починал на 25. 08. 1968 г.
С последващи сделки К. А. Д. и съпругата му М. Г. Д. са дарили на сина си А. К. Д. 4 етаж от сградата и 3/32 ид.ч. (от притежаваните от тях 3/16 ид.ч.) от парцела (н.а. № …. г.). З. А. П. прехвърля на сина си П. П. П. 3/16 ид.ч. от парцела срещу задължение за гледане и издръжка (н.а. № …. г.). В. Г. Д. и Х. Г. Д.-К. (наследници на Г. А. Д.) продават на В. Я. К. 3/16 ид.ч. от процесния имот (н.а. №…. г.).
С н.а. № …. г. ответникът К. Б., през време на брака си с М. Б., е признат за собственик по давност на 1/2 идеална част от процесния имот.
Въз основа на свидетелските показания е прието за установено, че имотът се ползвал от наследодателя на ищците А. Д. и наследодателя на ответниците К. Б. като съсобствен, но не в равностойни дялове, като А. Д. е имал по-голяма част и между посочените лица и наследниците им не е имало пререкания. Наследниците им и следващите правоприемници са използвали двора предимно за паркиране на коли, според нуждите си. Процесният ПИ …. е отделен с мрежа от съседния ПИ …., който не е предмет на предявения иск.
Въз основа на така установените факти съдът е достигнал до следните правни изводи:
Приел е за допустим отрицателния установителен иск. Приел е, че с постановеното определение № 330 от 5. 07. 2016 г. по ч. гр. д. № 2108/2016 г. на ВКС, 4 г.о., разрешавайки спора за допустимост на предявеният насрещен положителен установителен иск за 1/2 идеална част и приемайки, същият за недопустим, тъй като за 1/4 ид. ч. няма спор, а спорът за другата 1/4 ид.ч. ще се разгледа в рамките на предявения отрицателен установителен иск, съставът на ВКС е приел допустимост на предявения отрицателен установителен иск за 1/4 ид.ч. и съдът е длъжен да се съобрази с тази преценка. Независимо от горното, за пълнота на изложението съдът е посочил, че отрицателният установителен иск е допустим, тъй като заявените от ищците права се оспорват от ответниците.
Приел е, че искът е основателен, тъй като не е доказано ответниците К. и М. Б. да са придобили собствеността върху спорната 1/4 идеална част от процесния имот на твърдяното основание – придобивна давност, чрез осъществявано от 2001 г. до предявяване на иска на 27. 08. 2015 г. владение.
Имотът е бил съсобствен между наследодателите на страните А. Д., поч. 1970 г., притежавал 3/4 ид.ч. и К. Б., поч. 1968 г., притежавал 1/4 ид.ч. К. Б. е бил придобил 1/4 ид.ч. на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г. с И. И.. А. Д. е притежавал 3/4 ид.ч. – 1/4 на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г. с И. И. и 1/2 ид. ч. по давност, чрез осъществявано от 1926 г. (сключване на неформален договор за покупка на другата 1/2 ид. ч. от парцел …. – им. …., в кв. …. по плана на града със собственика на тази идеална част К. О.) до смъртта си през 1970 г. владение, за която 1/2 идеална част наследниците му К., В., Г. и З. А. са се снабдили с представения по делото нотариален акт по обстоятелствена проверка № …. г.
Притежаваните от А. Д. 3/4 идеални части са владени от наследниците му и техни универсални и частни правоприемници, а притежаваната от К. Б. 1/4 идеална част – от неговите правоприемници. Всички те, като съсобственици и съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС са ползвали общото дворно място според нуждите си, най-вече за паркиране на автомобили. Не е доказано нито наследодателят на ответниците К. Б., нито ответниците К. и М. Б. да са трансформирали във владение упражняваното от тях държане на чуждите 3/4 идеални части от съсобствения имот. Прието е, че промяната на държането във владение трябва да е явна, да се демонстрира открито и недвусмислено и да се обективира чрез конкретни действия, отричащи правата на останалите съсобственици – отказ на ползващия имота съсобственик да допуска останалите съсобственици в имота, доведено до знанието на останалите съсобственици намерение на владеещия да се разпореди с имота само в своя ползва, ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на съсобствениците върху реална част, превишаваща обема на правото му за идеалната част. Прието е, че фактическите действия по ползване на имота са в рамките на правомощията им по чл. 31 ЗС и не е установено ответниците да са упражнявали владение върху идеална или реална част, надхвърлящи по обем притежаваната от К. Б. и правоприемниците му.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му, с твърдения за липса на правен интерес за ищците да отрекат със сила на пресъдено нещо правата на ответниците върху 1/4 ид.ч. от собствеността. Поставят се и въпроси, касаещи допустимостта на предявен отрицателен установителен иск за собственост с позоваване както на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и твърдение за противоречивото им разрешаване с практиката на ВКС, така и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и твърдения, че разглеждането им ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав намира, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо на посоченото основание.
Въззивният съд се е съобразил с постановеното по делото определение № 330 от 5. 07. 2016 г. по ч. гр. д. № 2108/2016 г. на ВКС, 4 г.о. Становището, че предявеният от касаторите срещу ищците насрещен положителен установителен иск за собственост по давност на 1/2 идеална част от имота е недопустим, тъй като за 1/4 идеална част правата на ответниците не се оспорват, а спорът за другата 1/4 идеална част ще бъде разгледан и разрешен в рамките на предявения отрицателен установителен иск за собственост, подразбиращо се съдържа становище и по допустимостта на отрицателния установителен иск за 1/4 идеална част от имота.
На следващо място, ищците твърдят, че са собственици общо на 6/16 ид.ч. от имота, за 4/16 (1/4) от които ответниците са се снабдили с нотариален акт по давност, което поражда правен интерес да отрекат правата им със сила на пресъдено нещо. Наред с това, ответниците оспорват размера на заявената от ищците квота в съсобствеността с доводи, че праводателят им А. Д., от когото черпят права по наследяване, е бил собственик не на 3/4 ид.ч., а на 1/2 ид.ч. от имота, поради което същите не биха могли да придобият повече от 4/16 идеални части.
Относно допустимостта на отрицателния установителен иск между съсобственици има формирана практика на ВКС, според която правен интерес от отрицателен установителен иск е налице и когато спорът за собственост е между правни субекти легитимиращи се за съсобственици на един недвижим имот, тъй като ще се внесе яснота и безспорност в отношенията между страните и ще се определи режимът на собственост на вещта, в която всяка от страните по спора счита, че има определен дял. За съсобственика не е без значение и кой е сътитуляр на правото на собственост наред с него и какви са правата му с оглед решаването на въпроси по управлението на общата вещ при упражняване на собственическите правомощия. В този смисъл е решение № 213 от 3. 10. 2014 г. по гр. д. № 2881/14 г., 1 г.о., решение № 162 от 9. 07. 2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г., 2 г.о. Поради изложеното, не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
Изводите на въззивния съд за допустимост на предявения отрицателен установителен иск не противоречат на практиката на ВКС, поради което не е налице и соченото от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Те не противоречат нито на посочените по-горе решения, служебно известни на настоящия състав, нито на посоченото и представено от жалбоподателите решение № 221 от 5. 06. 2012 г. по гр. д. № 1190/2011 г. на ВКС, 1 г.о. В решението въобще не е обсъждан въпрос за допустимост на предявен от и срещу съсобственик отрицателен установителен иск за собственост. Обсъден е въпросът дали по искове за собственост върху идеална част от имот (установителни и осъдителни), предявени от един съсобственик срещу друг съсобственик, всички съсобственици на имота са необходими другари. Прието е, че по тези искове съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Даден е пример с предявен отрицателен установителен иск срещу няколко съсобственика, при който е възможно да се установи, че някои от съсобствениците-ответници имат права, които намаляват претендираните от ищеца-съсобственик и искът срещу този ответник-съсобственик да се отхвърли, а друг съсобственик-ответник да не притежава повече от твърдените от ищеца права и искът срещу този ответник-съсобственик да се уважи.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос следва ли при сключването на договор за доброволна делба да вземат участие всички съсобственици и допустимо ли е няколко съделители да получат общ дял в натура.
Въпросът е поставен във връзка с извода на въззивния съд, че с нотариално заверена на 10. 05. 1923 г. декларация, представляваща договор за доброволна делба между К. О., Т. Д. и И. И., тримата постигат съгласие И. И. да придобие в дял парцел …. и 1/2 ид.ч. от парцел …., К. О. да придобие парцел …. и 1/2 ид.ч. от парцел …., Т. Д. да придобие парцел …., както и с извода, че придобитата от И. И. 1/2 ид.ч. от парцел …. е продадена на А. Д. и К. Б. с н.а. № …. г., а другата 1/2 ид.ч. – продадена неформално от К. О. на А. Д. през 1926 г., откогато последният е установил владение върху същата.
Изводите на въззивния съд не противоречат на ППВС № 7/73 г., т. 7, нито на посоченото от жалбоподателя решение № 267 от 28. 11. 2011 г. по гр. д. № 225/2011 г. на ВКС, 2 г.о. При сключване на договора за доброволна делба са присъствали всички съсобственици – Т. Д., И. И. и К. О., като първите двама са подписали договора лично, а последният – като неграмотен и по негова лична молба и овластяване е подписан от И. Г.. Тези факти са удостоверени от нотариус при окръжния съд в [населено място]. Нито постановлението, нито цитираното решение съдържат становище, според което е недопустимо при делба на съсобствени имоти част от съделителите да получат общ дял в натура.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по въпроса: „Представлява ли снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка за идеална част от правото на собственост върху недвижим имот недвусмислено волеизявление, с което лицето признава, че се счита за собственик само на идеалните части, за които се снабдява с титул за собственост“.
Въпросът е поставен във връзка с извода на въззивния съд, според който снабдяването на К., В., Г. и З. А. (деца на А. Д.) с нотариален акт по обстоятелствена проверка за 1/2 ид.ч. от процесния имот – н.а. № …. г. (за която 1/2 идеална част ищците твърдят, че е била завладяна от А. Д. през 1926 г., на основание неформална продажба, сключена с К. О.) не изключва възможността К., В., Г. и З. А. да са придобили по наследство от А. Д., а последният да е придобил на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., друга 1/4 идеална част от същия имот.
Соченото от жалбоподателите решение № 191 от 27. 04. 2011 г. по гр. д. № 776/2010 г. на ВКС, 1 г.о. съдържа извод, че след като сънаследник, след обявяване на завещание се е снабдил с констативен нотариален акт само за 1/2 ид. ч. от имота, фактически е признал правата на сестра си върху останалата 1/2 идеална част. Не съдържа извод, според който снабдяването с нотариален акт за собственост върху идеална част от имот по давност съдържа признание или има за последица изгубване на собствеността върху друга идеална част, придобита на различно основания (прехвърлителна сделка и наследство).
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по въпросите:
1/. „Когато лицата са със съзнанието, че владеят идеални части от съсобствен недвижим имот, притежавани от наследодателя им, а наследници на друг съсобственик притежават титул за собственост върху идеални части, които не превишават правата на първите, следва ли първите да доведат до знанието на тези съсобственици намерението си за своене или е достатъчно същото да бъде доведено единствено и само до останалите наследници на техния наследодател.“
2/. „Следва ли да се считат оборени констатациите на нотариуса в нотариален акт по обстоятелствена проверка, ако е удостоверено право на собственост върху несъществуващ по действащия ЗРП самостоятелен парцел при действието на ЗТСУ“.
Първият въпрос е формулиран неясно. Поставен е във връзка с довода на касаторите К. и М. Б., че след като същите са упражнявали владение върху 1/2 идеална част от имота, каквото право са считали да е притежавал К. Г. Б. – наследодател на ответника К. Г. Б., а наследниците на другия съсобственик А. С. Д. притежават титул за собственост също върху 1/2 идеална част, то не е било необходимо К. и М. Б. да довеждат до знанието на съсобствениците с титула за собственост намерението си за своене.
Въпросът не кореспондира с фактите по делото. Наследниците на А. Д. са притежавали титул за собственост за 3/4 (1/4 по покупко-продажба и 1/2 по давност), а не за 1/2 ид. част от имота. Относно 1/4 ид.ч., придобита от наследодателя им на основание договор за покупко-продажба с И. И. са притежавали н.а. № …. г., а също и н.а. № …. г. и нотариално заверен договор от 10. 05. 23 г., с който И. И. е удостоверил правата си върху прехвърлената на А. Д. и К. Б. общо 1/2 ид.ч. За другата 1/2 ид.ч. – н.а. № ….г. удостоверяващ придобиване по наследяване от А. Д. и давност на 1/2 ид.ч., като изводът на нотариуса за придобиване по давност и наследство на 1/2ид.ч., съответства и на нотариално заверена декларация от 28. 04. 1952 г. от К. О., сочеща неформална продажба и начало на владение от 1926 г.
На следващо място, въпросът би бил от значение в случай, че по делото бе установено ответниците по иска М. и К. Б. да са упражнявали владение върху 1/2 ид.ч. от имота. Единственият извод, който следва от събраните гласни доказателства е, че същите са упражнявали правомощията си по чл. 31 ЗС да си служат с общата вещ съобразно нейното предназначение. В този смисъл, отговорът на въпроса не би могъл да повлияе на изхода на делото.
Вторият въпрос е поставен във връзка с обсъдения от въззивния съд н.а. № …. г., издаден по обстоятелствена проверка, с който К., В., Г. и З. А. (наследници на А. Д.) са признати за собственици по наследяване и давност на 1/2 ид.ч. от процесния имот, относно която ищците твърдят, че е била завладяна от А. Д. през 1926 г., на основание неформална продажба, сключена с К. О.. Твърди се, че в този нотариален акт имотът е описан по отменения КРП от 1955 г. – като парцел …., с площ от 410 кв.м., какъвто имот по плана не е съществувал, тъй като с влизане в сила на КРП от 1974 г. имот пл. № …., заедно с множество други имоти е бил включен в новообразуван парцел …. – За жилищен комплекс по КРП от 1974 г.
Разглеждането на въпроса не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В практиката на ВКС има множество решения, с които се приема, че при отреждане на терен за обществено жилищно строителство, който терен включва няколко имота, с факта на отреждането последните не губят своята юридическа самостоятелност и могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, делба и давност. Така в решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. № 843/2014 г., 1 г.о. се приема, че отреждането на терени, необходими за мероприятия на държавата, общините и юридическите лица, както и за обществено жилищно строителство, е предмет на застроителния и регулационен план за обществени мероприятия – чл. 22 ЗТСУ (отм.). Този план не попада в приложното поле на забраната по чл. 59, ал. 1 ЗТСУ (отм.). За разлика от дворищнорегулационния план, планът за обществените мероприятия няма пряко отчуждително и вещноправно действие. Собствениците на имоти, необходими за мероприятия на държавата и общините, запазват собствеността си върху тях в кадастралните им граници до влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.), за отчуждаване. При отреждане на терен за мероприятието, включващ няколко имота, с факта на отреждането последните не губят своята юридическа самостоятелност и правото на собственост върху тях не се трансформира в съсобственост върху общия парцел при условията на чл. 31 ЗТСУ (отм.). Цитираната разпоредба е приложима само за общи (съсобствени) парцели по дворищнорегулационен план, но не и за парцели за обществени мероприятия. До влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) тези имоти могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна давност. Същият проблем е обсъждан и в други решения на ВКС. Практиката е единна, непротиворечива, не се нуждае от промяна и повторното обсъждане на същия проблем не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Според касатора очевидно необоснован е изводът на въззивния съд, че с представената нотариално заверена декларация от 10. 05. 1923 г., представляваща споразумение между Т. Д., К. О. и И. И., е прекратена съсобствеността върху парцел …., тъй като от самото споразумение е видно, че този дял остава в съсобственост между К. О. и И. И., т.е. че съсобствеността е останала в идеални части. Въззивното решение не съдържа извод, според който парцел …. е станал изключителна собственост на някого от тримата съделителите. Напротив, приел е, че същият е получен в общ дял от К. О. и И. И., при равни права, като И. И. е продал придобитата 1/2 ид.ч. на А. Д. и К. Б. с нотариален акт, а К. О. е продал неформално и предал владението върху неговата 1/2 ид. ч.
Не е очевидно неправилен и противоречащ на материалния закон изводът, че декларация от 10. 05.- 1923 г. представлява договор за доброволна делба, сключен в изискуемата форма и с участието на всички съсобственици. Документът, макар и озаглавен декларация, представлява споразумение за делба на четири парцела. В същото са участвали всички съсобственици на имотите. Нотариусът е удостоверил явяването им и изразената от тях воля, както и че К. О., поради неграмотност, макар и присъствал при сключване на сделката, е упълномощил друго лице да го подпише.
По изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Този изход на делото поражда основателност на претенцията на ответниците по касационната жалба С. Б. П., З. П. П., П. П. П., Е. П. П. за присъждане на сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 838 от 16. 02. 2018 г. по в. гр. д. № 1026/2017 г. на ОС – Благоевград.
ОСЪЖДА К. Г. Б. и М. С. Б. да заплатят на С. Б. П., З. П. П., П. П. П., Е. П. П. общо сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:-