1
3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 09.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3204 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от М. В. А., чрез адв. Н. А., с която се иска изменение на определение № 566 от 12. 12. 2012 г. по гр. д. № 3204/2019 г. в частта, с която молителката М. В. А. е осъдена да заплати на Т. В. Г. сумата 1200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, като така присъдените разноски бъдат намалени до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответницата по молбата Т. В. Г., чрез адв. М. Г., изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа, че платеното от доверителката й адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на съделителката М. В. А. е преклудирано и не следва да се разглежда.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, а разгледана по същество – частично основателна.
Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба, подадена от М. В. А., чрез адвокат Н. А., срещу решение № 556 от 30.04.2019г. по гр.д.№ 409/2019г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 3995 от 22.11.2018г. по гр.д.№ 1781/2018г. на Районен съд-Пловдив и е отхвърлен предявеният от М. В. А. срещу Т. В. Г. иск за делба на недвижим имот – апартамент № 20, находящ се в [населено място], ж. к. Т. № …, вх…., ет…., с площ от 56, 61 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, баня- клозет, антре, ведно с прилежащите му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор …., нанесен като самостоятелен жилищен обект с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място].
Към отговора на касационната жалба е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05. 07. 2019 г., от който е видно, че Т. В. Г. е заплатила на адв. М. Г. Г. сумата 1200 лв., представляваща договорено адвокатско възнаграждение за процесуалното й представителство в производството по чл. 288 ГПК.
С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и жалбоподателката е осъдена да заплати на ответницата по касационната жалба и по иска сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
Доколкото за администриращия касационната жалба съд и за касационната инстанция не съществува задължение за изпращане на подадения отговор на касационната жалба и приложенията към него на жалбоподателя и предвид обстоятелството, че пред касационната инстанция не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено след обявяване на определението по чл. 288 ГПК, от което жалбоподателят е узнал за размера на договореното и платено от ответника по жалба адвокатско възнаграждение, е заявено в рамките на преклузивния едномесечен срок за подаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Размерът на уговореното и платеното от ответната страна по касационната жалба възнаграждение е прекомерен. Делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Същото има за предмет предявен иск за допускане съдебна делба на наследствено жилище-апартамент, между М. В. А. и Т. В. Г., при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от тях, придобит по наследство от майка им М. Т. К.. Ответницата по иска е направила възражение за неоснователност на иска, поради придобиване по давност на наследствената 1/2 ид.ч. на ищцата. Ангажираните от страните и събрани по делото доказателства не са многобройни или обемни. Спорът не се отличава с правна сложност. Защитата правата на съделителката Т. Г. пред касационната инстанция не е била свързана с извършване на трудоемки и сложни от правна страна дейности на процесуалния й представител. Същият е следвало да изготви отговор на касационна жалба, в която се съдържат три въпроса в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и формално позоваване на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Преценявайки описаните по-горе обстоятелства и съобразявайки разпоредбите на чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според които в случая минималният размер за процесуално представителство на съделителката Т. Г. в производството по чл. 288 ГПК възлиза на 876 лв., настоящият състав намира, че от платеното от ответницата по касационната жалба Т. Г. адвокатско възнаграждение от 1200 лв. следва да се присъди, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1000 лв.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248 ГПК, определение № 566 от 12. 12. 2019 г. по гр. д. № 3204/2019 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като намалява от 1200 лв. на 1000 лв. сумата на разноските за касационната инстанция, която М. В. А. е осъдена, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Т. В. Г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: