2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 10.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 364/2020 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. Р. Е., В. С. Е., Д. М. Е. и Р. Г. Е., против определение № 148 от 25. 10. 2019 г. по гр. д. № 1793/2019 г. на ВКС, 2 г.о., с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 66 от 24. 07. 2018 г. по гр. д. № 2109/2017 г. и ч. гр. д. № 2108/2017 г. на ВКС, 2 г.о. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на молбата за отмяна.
Ответникът по частната жалба И. И. З. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
С подадената молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се иска отмяна решение № 66 от 24. 07. 2018 г. по гр. д. № 2109/2017 г. на ВКС, 2 г.о., с което, след частична отмяна на въззивно решение № I-80 от 20. 10. 2016 г. по гр. д. № 1025/2012 г. на Бургаския окръжен съд, е постановено друго решение по чл. 292 ГПК /отм./ за извършване на делбата чрез разпределение на допуснатите до делба тавански и избени помещения, съставляващи принадлежност към самостоятелни жилищни обекти в двата жилищни етажа на сградата, които са индивидуална собственост на съделителите и не са предмет на делбеното производство.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, съставът на ВКС е приел, че същата е недопустима, тъй като приложените към нея писмени доказателства (писмо изх. № 94-00-1661/30. 11. 2018 г. на Министерство на културата, оферта за продажба на недвижим имот и н.а. № …/3. 02. 2017 г. за покупко-продажба на недвижим имот) не са новооткрити писмени доказателства по смисъла на процесуалния закон, а относно нотариалния акт е прието и неспазване на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. По-конкретно: относно писмото на Министерство на културата е прието, че същото съдържа не новооткрити факти, а изброяване на нормативните изисквания, които следва да бъдат спазени при извършването на делба на имот паметник на културата; относно офертата за продажба и нотариалния акт е прието, че същите не представляват новооткрити писмени доказателства, тъй като офертата е публикувана след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, а нотариалният акт бил представен с отговора на касационната жалба, по която е образувано гр. д. № 2109/2017 г. на ВКС. Прието е, също, че оплакванията на молителите представляват доводи за неправилност на решението на касационната инстанция, които не са релевантни в извънинстанционното производство по отмяна.
Изводите на съдебния състав за недопустимост на молбата за отмяна са правилни. Съобразени са с нормите на чл. чл. 303, ал. 1, т. 1, чл. 306 и чл. 281 ГПК, както и с указанията по приложението им, дадени с ТР № 7/2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, точка 10.
С тълкувателното решение е разяснено, че молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК.
В случая, с молбата за отмяна са развити оплаквания за постановяване на влязлото в сила решение в нарушение на материалния закон – на чл. 83, чл. 84, ал. 1 и ал. 2, и чл. 164, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство, както и при неспазване на предвидените в чл. 292 ГПК /отм./ условия за извършване на делбата чрез разпределяне на имотите между съделителите. Тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 ГПК, които не са сред предвидените в чл. 303 ГПК основания за отмяна на влезли в сила решения.
На следващо място, посоченото от молителите основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е подкрепено с твърдения за наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Като ново обстоятелство молителите сочат цитираното по-горе писмо на заместник министър на културата, което писмо не удостоверява новооткрит факт, а обективира правно становище по тълкуването и прилагането на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН. Сочат оферта и договор за покупко-продажба на разпределени в дял на И. З. обекти, които документи установяват нововъзникнали обстоятелства (разпоредителни сделки от един от съделителите със самостоятелен жилищен обект, ведно с прилежащите му таванските помещения), които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по чл. 292 ГПК /отм./, чиято отмяна се иска. Тези фактически твърдения не покриват никой от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК фактически състави, включително и този по точка 1.
Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 148 от 25. 10. 2019 г. по гр. д. № 1793/2019 г. на ВКС, 2 г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: