3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 24.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 2899/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от А. А. Б., Д. А. М., Х. А. А., А. Ю. А., М. Ю. А. и Ю. Ю. А., всички чрез адв. И. И. П., АК – Пазарджик, частна жалба против определение № 340 от 28. 06. 2018 г. по в. ч. гр. д. № 406/2018 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено определение от 23. 05. 2018 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Велинград, с което е отказано вписване на искова молба за делба на недвижими имоти вх. № 1540/26. 03. 2018 г. по описа на РС – Велинград. Излагат се съображения за неправилност на определението и се иска отмяната му. Поддържа се наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.
Налице е соченото от жалбоподателите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси засягат проблеми, свързани с предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ и по-конкретно – с правомощията му да проверява редовността на акт, чието вписване е разпоредено от съда. Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с приетото в ТР № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, т. 6.
Така твърдяното противоречие е налице.
В точка 6 на посоченото тълкувателно решение е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва по чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. В мотивите към решението е разяснено, че може да бъде отказано вписване на искови молби, ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните или имота, установено в чл. 6 от Правилника за вписванията, с изключение на случаите, в които съдът е разпоредил вписването – тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка.
В случая, заявлението за вписване на исковата молба е подадено въз основа на разпореждане № 622 от 27. 03. 2018 г. по гр. д. № 428/2018 г. на Велинградския районен съд, постановено след осъществена по реда на чл. 129 ГПК проверка на редовността й, включително и относно индивидуализацията на недвижимите имоти, предмет на предявения иск за делба. Независимо от това, съставът на окръжния съд е приел, че съдията по вписванията е бил оправомощен да извърши проверка за съответствие на съдържанието на представената за вписване искова молба вх. № 1540/26. 03. 2018 г. и уточняваща молба вх. № № 2584/23. 05. 2018 г., в частта им досежно индивидуализацията на делбените имоти, на изискванията на чл. 6, ал. 1, б.“в“ ПВ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Вярно е, че разпоредбите на чл. 32а, ал. 1, чл. 12 и чл. 6 от Правилника за вписванията оправомощават съдията по вписванията да извършва проверка за съответствие на съдържанието на акта с изискванията на закона, както и че в случаите, при които подлежащият на вписване акт се отнася до конкретен имот, трябва да съдържа описание на имота с посочване на вид, местонахождение, номер, граници /чл. 6, б. „в“ ПВ/. Когато, обаче, заявлението за вписване на исковата молба е подадено въз основа на разпореждане на съд, съдията по вписванията не може да проверява редовността на исковата молба, включително и относно индивидуализацията на недвижимите имоти, тъй като тази проверка е осъществена от съда разпоредил вписването, а съдията по вписванията не е компетентен да проверява и контролира съдебни актове.
Като е приел обратното, в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, съставът на окръжния съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а преписката върната на съдията по вписванията за извършване на вписване на исковата молба.
За яснота следва да се допълни, че имотите, предмет на предявения иск за делба, са индивидуализирани с посочване на вид /земеделски имоти – ливади/, местонахождение /землището на [населено място], общ. Велинград, местността „Ю.“/, номера на имотите по картата на възстановената собственост /001074, 001075, 001076, 001077, 001078, 001079, 001080 и 001081/ и пълна индивидуализация на двата земеделски имота, от които са образувани, а към исковата и уточняващи молби, както и към подаденото до съдията по вписванията заявление са приложени скици на всички имоти, издадени от ОСЗ – Велинград.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 340 от 28. 06. 2018 г. по в. ч. гр. д. № 406/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОТМЕНЯ определение № 340 от 28. 06. 2018 г. по в. ч. гр. д. № 406/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик и потвърденото с него определение от 23. 05. 2018 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Велинград и ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при РС – Велинград за извършване на вписване на искова молба за делба на недвижими имоти вх. № 1540/26. 03. 2018 г., уточнена с молба вх. № 2584/23. 05. 2018 г., по която е образувано гр. д. № 428/2018 г. по описа на Велинградския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: