6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 17.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3367/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от А. М. Ю., чрез адв. М. Т. П., против решение № 585 от 26. 04. 2018 г. по гр. д. № 507/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, 9 с-в в частта, с която квотите на съделителите А. М. Ю. и К. К. Д. в допуснатата до делба едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м., нанесена като самостоятелен обект с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място] 4000, [улица], са определени с размери 1/4 ид.ч. за А. М. Ю. и 3/4 ид.ч. за К. К. Д.. Поддържа се неправилност на решението, поради необоснованост на същото, с твърдения, че изводът на съда за построяване на процесната сграда през време на брака на съделителя К. и Е. Д. не съответства на събраните по делото доказателства, от които се установява извършването на основен ремонт на съществуващ жилищен обект. Сочи се и необоснованост на извода, че сградата е построена със семейни средства, а не с лични средства на съпругата. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и определяне на квотите на съделителите в допуснатата до делба сграда по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. К. Д., чрез адв. Й. Д., изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която квотите на съделителите в допуснатата до делба жилищна сграда са определени с размери по 1/2 ид.ч. за всеки от тях и определи същите с размери 1/4 ид.ч. за съделителя А. М. Ю. и 3/4 ид.ч. за К. К. Д., съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна, че А. М. Ю. и К. К. Д. са единствени законни наследници (баща и съпруг) на Е. А. Д., като бракът между Е. и К. Д. е сключен на 23. 03. 2007 г. и е продължил по-малко от десет години преди смъртта на съпругата, настъпила на 6. 12. 2013 г. Преди сключване на брака двамата живели на семейни начала от 1996 г. – 1997 г. Преди сключването на гражданския брак Е. Д. е придобила собствеността върху процесното дворно място, което е било застроено с еднофамилна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м. Прието е, въз основа на свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице А. З., че съществуващата сграда била в много лошо състояние – покривът бил пропаднал, имало пукнатини по стените, течове, с кирпичени стени, не ставала за живеене и била опасна за обитаване, не подлежала на ремонт, а на събаряне. През 2008 г. къщата била съборена изцяло. Останали само основите и каменна стена на избата. Била излята нова армирана бетонова плоча над избата и извършено завишаване и укрепване на основите. Били изградени нови носещи стени, направен дървен гредоред на етажа, нов покрив, отляти били подпорни колони и пояс. Голямата денивелация на терена наложило изграждане на две железобетонни подпорни стени (старите били изпълнени от суха каменна зидария). Около една година – от 2008 г. до 2009 г. приключил грубият строеж на къщата. През 2010 г. се направили довършителните работи – външна и вътрешна изолация, направа на бани с тоалетни, настилки, поставяне на дограма и т.н. Подходът към поземления имот и теренът са наложили ръчно пренасяне на всички материали, необходими за извършване на строителни дейности, което съществено е оскъпило строителството. Според заключението на вещото лице З., процесната сграда представлява ново строителство, а не се касае за основен ремонт на съществуваща сграда. Прието е, че констатациите на вещото лице З. съвпадат и с констатациите на вещото лице арх. Б. К.-Х. в частта им касаеща останалото от старата къща преди започване на новото строителство (основи и каменна стена на избата под спалнята), както и относно построеното след събарянето, поради което не са противоречиви. От правна страна е прието, че сградата, построена по време на брака върху имот лична собственост на единия съпруг, се придобива от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. Прието е за недоказано възражението на съделителя А. Ю. по чл. 23 СК за пълна трансформация на лични средства на Е. Д., дарени й от баща й, в процесната жилищна сграда. Дори да се приеме за установено твърдението на ищеца, че е дарил на дъщеря си 50000 лв. в евро през 2006 г. (в какъвто смисъл са показанията на сина му И. Ю. и св. Е. С.), то не е доказано тези средства да са били вложени при изграждане на обекта през 2008 – 2009 г., нито е установена стойността на грубия строеж към приключването му през 2009 г. А и от събраните по делото доказателства се установява, че съпрузите имали семеен бизнес, от който получавали доходи (отглеждане и продажба на цветя), че ответникът е плащал на майсторите и работниците за извършените строителни дейности и е закупувал материали. Въз основа на изложеното е прието, че след смъртта на Е. Д., К. Д. е придобил на основание прекратена СИО собствеността върху 1/2 ид.ч. от обекта и 1/4 по наследство от съпругата си, а А. Ю. е придобил по наследство 1/4 ид.ч. от собствеността по наследство от дъщеря си.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят множество въпроси (18 бр.), първата група от които са следните:
1/. Реконструкция на сграда означава ли ново строителство.
2/. Подобряване на сграда на единия съпруг поражда ли вещни права.
3/. Ремонтирането и подобряването на съществуваща сграда с цел възстановяване на експлоатационната й годност и увеличаване носимоспособността, устойчивостта и трайността й води ли до възникване на нова сграда като нов предмет на вещни права.
4/. На кого принадлежи правото на собственост в хипотезата на съществуваща в дворното място стара сграда, която е била само ремонтирана и преустроена.
5/. От какви критерии трябва да изхожда съдът, за да даде отговор на въпроса има ли нова сграда.
Твърди се разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС – решение № 801 от 23. 11. 2004 г. по гр. д. № 528/2004 г., 1 г.о., решение № 645 от 8. 07. 2009 г. по гр. д. № 1051/2008 г., 4 г.о., определение № 344 от 26. 04. 2010 г. по гр. д. № 1771/2009 г., 1 г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по поставените въпроси.
Не е налице противоречиво разрешаване на въпросите с цитираната практика на ВКС. В посочените решения се приема, че ако в дворно място, което е лична собственост на единия съпруг, по време на брака е построена самостоятелна сграда с общи средства на двамата съпрузи и същата представлява различен и нов обект от съществуващата преди това в същото дворно място стара сграда, правото на собственост върху новопостроеното принадлежи общо на двамата съпрузи в режим на СИО, в какъвто смисъл са указанията дадени с ППВС № 5/1972 г. От съществено значение за обстоятелството кому принадлежи правото на собственост е дали сградата е била разрушена с цел построяване на нов обект или е била само ремонтирана и преустроена. Прието е, че извършването само на ремонт и преустройство в старата сграда, съотв. реставрация на сградата не променя характера й на лично имущество. В съответствие с тази практика, във въззивното решение е прието, че съществуващата в процесното дворно място, лична собственост на наследодателката, стара сграда е съборена изцяло (останали са само основи и каменна стена в мазето) и на нейно място е изградена процесната жилищна сграда – излята нова армирана бетонова плоча над избата, извършено завишаване и укрепване на основите, изградени нови носещи стени, направен дървен гредоред на етажа, нов покрив, отляти подпорни колони и пояс, изградени били и две железобетонни подпорни стени. Прието е, че се касае за новопостроен през време на брака обект, върху който е възникнала съпружеска имуществена общност.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставените въпроси има формирана практика на ВКС, поради което обсъждането им не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Втората група въпроси са следните:
6. За пълното и главно доказване.
7. Как съдът формира категоричен извод за време и период на груб строеж и може ли да формира такъв при липса на официални документи и строителни книжа и при противоречиви гласни и писмени доказателства.
8. Има ли доказателствена стойност частен документ, каква е тежестта на доказване и с какви доказателствени средства се установява неговата автентичност, вярност, съдържание и достоверна дата, ако документът не носи подписа на оспорващата го страна.
9. Следва ли да се цени частен документ и да се приемат за доказани датата на съставянето му и фактите посочени в него, ако е разпитан като свидетел авторът на документа, но документът не му е представен, за да потвърди подписа си.
Твърди се основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Така соченото основание не е налице. Въпросите са обсъждани в множество решения на ВКС, постановени по отменения и действащия Граждански процесуален кодекс, по тях е формирана богата практика със задължителен и незадължителен характер, която не се нуждае от промяна като неправилна, несъответна на променени икономически и обществени условия или по друга причина.
Наред с изложеното следва да се отбележи, че първият въпрос от втората група въпроси е твърде общ и неконкретен. Въпросите, касаещи представените по делото разписки за получени възнаграждения от строители с оспорена автентичност и дата не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, доколкото твърдението за извършвани плащания от съделителя К. Д. на майстори и работници на обекта е прието за доказано въз основа на свидетелските показания на лицата, работили на обекта и само е констатирано съответствие на показанията им с представените разписки. А преценката на съда, според която е допустимо със свидетелски показания да се установява момента на довършване изграждането на сграда до етап груб строеж (ограждащи стени и покрив) не противоречи на процесуалния закон и на формираната по приложението му съдебна практика.
Следващата група въпроси също са процесуалноправни и поставят следните проблеми:
10. Следва ли съдът да стига до категоричен извод, че е построена нова сграда, качествено и конструктивно различна от старата сграда – лична собственост на съпруга, без да има категорични и безспорни данни по делото какво представлява тази сграда преди ремонта и какво е било състоянието й, при липса на строителни книжа по делото, при оспорени частни документи и при противоречиви гласни доказателства и как това ще се отрази на крайния извод на съда.
11. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и на кои противоречиви доказателства дава вяра.
12. Може ли съдът да обоснове изводите си на свои предположения.
13. Как съдът цени експертизата.
14. Следва ли съдът да достига до категоричен извод за ново строителство при две противоречиви заключения на технически експертизи.
Сочи се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Въпроси № № 10 и 14 не поставят за разглеждане даден правен проблем, нито изискват принципно становище по правен въпрос, а по съществото си съдържат оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждане и преценка на доказателствата, както и за необоснованост на фактическите изводи. Тези оплаквания представляват основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, разглеждането на каквито в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо в хипотезата на чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК.
Въпроси № 11, 12 и 13 не са решени в противоречие със сочената от касатора практика – решение № 338 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 19755/10 г., 4 г.о., решение № 217 от 9. 06. 2018 г. по гр.. д. № 761/10 г., 4 г.о., ППВС № 1/53 г., ТР № 1/4. 01. 2001 г., т. 19, определение № 296 от 7. 06. 2018 г. по т. д. № 2781/2017 г., определение № 42 от 8. 01. 2016 г. по гр. д. № 5961/15 г., 3 г.о. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, разгледал е всички доводи и възражения на страните, посочил е върху кои доказателства основава фактическите си изводи, обосновал е защо кредитира заключението на техническата експертиза, изготвена от вещото лице З., достигнал е до извод за липса на противоречие между констатациите на вещите лица, касаещи състоянието на обекта след събаряне на старата сграда и преди започване на строителството (основи и каменна стена на избата) и след построяването му до покрив включително. Мотивите съдържат правни и фактически изводи и отразяват осъществена правораздавателна дейност на инстанция по съществото на спора.
Последната група въпроси са следните:
15. Следва ли да се прилага презумпцията за съвместен принос и става ли СИО сграда индивидуална собственост на единия съпруг, която е придобита от него преди брака, но е ремонтирана по време на брака.
16. Ако вещното право е придобито преди брака (чл. 22, ал. 1 СК), приложима ли е презумпцията за принос по чл. 21, ал. 3 СК.
17. Има ли правно значение факта на отсъствие на предпоставките за съвместен принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК – влагане на средства, труд, грижи за децата (семейството) и работа в домакинството и кога.
18. Има ли значение направено възражение по чл. 23 СК и в кои случаи.
По тези въпроси се сочат основания по чл. 280, ал. 1, точки 1. и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице разрешаване на въпроси № № 15 и 16 в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените от жалбоподателя решения на ВКС – решение № 801 от 23. 11. 2004 г. по гр. д. № 528/2004 г., 1 г.о., определение но 344 от 26. 04. 2010 г. по гр. д. № 1771/2009 г., 1 г.о., коментирани и по-горе. Обжалваното въззивното решение не съдържа извод, според който извършването на основен ремонт на сграда индивидуална собственост на единия съпруг е обстоятелство, пораждащо право на собственост в полза и на другия съпруг в режим на съпружеска имуществена общност. Не съдържа и извод, според който презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК се прилага и за лично имущество на единия съпруг, придобито преди брака. Обратното, прието е, че през време на брака на съпрузите в дворно място индивидуална собственост на единия съпруг е съборена съществуваща жилищна сграда (също индивидуална собственост на този съпруг) и на нейно място е построена друга жилищна сграда, през време на брака, която е придобита и от двамата съпрузи в режим на СИО и относно собствеността върху която е приложима презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по тези два въпроса. По тези въпроси и по приложението на цитираните правни норми, съотв. аналогичните разпоредби от отменения СК, е формирана константна и непротиворечива практика на ВКС, с която са дадени указания по тълкуването и прилагането им.
Последните два въпроса (17 и 18) са формулирани общо, хипотетично, без да се изяснява връзка с конкретното дело. А и постановеното по същото решение не съдържа извод, според който процесната сграда е придобита от починалата съпруга преди сключването на гражданския брак, което изключва наличие на съвместен принос.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, на което жалбоподателят се позовава в допълнение към касационната жалба – очевидна неправилност, поради явна необоснованост. Не е налице грубо несъответствие на фактическите изводи с доказателствата, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото А. М. Ю. следва да бъде осъден да заплати на К. К. Д. сумата 600 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 585 от 26. 04. 2018 г. по гр. д. № 507/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, 9 с-в в частта, с която квотите на съделителите А. М. Ю. и К. К. Д. в допуснатата до делба едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м., нанесена като самостоятелен обект с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място] 4000, [улица], са определени с размери 1/4 ид.ч. за А. М. Ю. и 3/4 ид.ч. за К. К. Д..
ОСЪЖДА А. М. Ю. да заплати на К. К. Д. сумата 600 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: