5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 26.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 2338/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Е. Н. К., чрез адв. Р. Б., против решение № 60 от 5. 03. 2019 г. по в. гр. д. № 472/2018 г. на ОС – гр. Кюстендил, с което е потвърдено решение № 679 от 10. 10. 2018 г. по гр. д. № 2426/2017 г. на РС – Кюстендил, с което е отхвърлен предявеният от Е. Н. К. против П. К. П. иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК, за определяне в на по-голям дял на Е. Н. К. в размер на 3/4 идеални части от придобитото по време на брака му с П. К. П., при условията на съпружеска имуществена общност, имущество. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради необоснованост на фактическите изводи, поради постановяването му в нарушение на чл. 29, ал. 3 СК и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – неправилна преценка на събраните доказателства, необсъждане на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, непосочване в мотивите кои свидетелски показания са кредитирани, кои са приети за недостоверни и по какви причини,. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба П. К. П. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 29, ал. 3 ГПК, съставът на окръжния съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са били съпрузи в периода 27. 06. 1999 г. – 9. 06. 2017 г., като бракът им е прекратен с развод, по взаимно съгласие. През време на брака си са придобили, при условията на съпружеска имуществена общност, поземлен имот с идентификатор …., с площ от 244 кв.м., и построената в него жилищна сграда с идентификатор …., със застроена площ 98 кв.м., както и два леки автомобила – марка „М.“, модел …., с ДК № АТ …. и марка „О.“, модел „….“, с ДК [рег.номер на МПС] . През време на брака съпругът е получил доходи от трудови възнаграждения в размер общо на 60710, 76 лв., а съпругата – в размер общо на 46448, 71 лв. Страните имат общо дете, родено на 26. 05. 1999 г., което на шестмесечна възраст било диагностицирано с астма, често боледувало, не посещавало детска градина и било отглеждано вкъщи от съпругата. До 4. 09. 2007 г., когато съпругата започнала работа, ищецът е издържал семейството, включващо и двете деца на съпругата. През време на брака съпругата е полагала ежедневен труд в домакинството, грижила се е за отглеждането и възпитанието на общото на страните дете, както и за останалите членове на семейството. От правна страна съдът е приел, че съпругата е изпълнявала добросъвестно задълженията си по чл. 17 СК, грижила се е за отглеждането, възпитанието, образованието на роденото от брака дете, според възможностите си е осигурявала благополучието на семейството и е допринасяла за издръжката му. Приел е, че съвместният принос в придобиване на имущество може да се изрази не само във влагането на средства, но и в грижи за децата и работа в домакинството, като нито един от посочените начини на принос на съпрузите няма най-голямо или преимуществено значение. Приносът, изразяващ се във влагане на средства, не е по-значим от този, изразяващ се в личен труд или в грижи за децата и работа в домакинството. Възприет е изводът на районния съд, според който простата разлика в доходите сама по себе си не може да се възприеме като основание за определяне на по-голям принос на съпруга, реализирал по-големите доходи, както и че приносът на съпруга, който не се изразява във влагането на пари, не може да бъде игнориран.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани два въпроса, първият от които е дали значително по-високият доход на съпруга, влагал парични средства при закупуването на имущество през време на брака, е основание за определяне на по-голям принос за придобиването на общото имущество, ако и двамата съпрузи в еднаква степен са полагали личен труд в домакинството, грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на общото дете и на децата на единия съпруг. Твърди се разрешаването му в противоречие с определение № 184 от 21. 03. 2016 г. по гр. д. № 607/2016 г., 1 г.о.
Въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Мотивите към решението не съдържат извод, според който приносът на двамата съпрузи, изразяващ се в полагане на личен труд, работа в домакинството, грижи за отглеждане на роденото от брака дете е еднакъв. Обратното, приема се, че приносът на ищеца в придобиване на общото имущество е бил преимуществено финансов, а приносът на ответницата се е изразявал предимно в полагане на личен труд, работа в домакинството, грижи за отглеждането и възпитанието на роденото от брака дете.
Въпросът няма връзка и с установените по настоящото дело факти, които не сочат на еднакъв нематериален принос по чл. 21, ал. 2 СК и на двамата съпрузи.
Посоченото от касатора определение на ВКС е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не дава отговор на поставения въпрос, а със същото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 по подобен въпрос. По делото е постановено решение № 136 от 11. 07. 2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на ВКС, 1 г.о., приемащо, че при еднакъв нематериален принос по чл. 21, ал. 2 СК и с оглед особеностите на всеки конкретен случай многократно по-големите доходи на единия от съпрузите биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл. 29, ал. 3 СК. Фактическата обстановка по настоящото дело е различна и липсва противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС.
Вторият въпрос е допустимо ли е съдебното решение да бъде постановено въз основа на писмено доказателство, чиято истинност е оспорена, поради липса на подпис и данни за автора на материализираното изявление. Въпросът се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и във връзка с оплакването на касатора за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в обсъждане на приложен към отговора на исковата молба документ за платено трудово възнаграждение /бруто и нето/ на П. К. К. от „АВ продукт“ ДОО, С., за периода юни 2015 г. – октомври 2017 г., представен на словенски език и в превод на български език.
По приложението на чл.чл. 179, 180, 181, 193, 194 ГПК има създадена богата съдебна практика със задължителен и незадължителен характер, поради което поредното обсъждане на поставения въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На следващо място, в срока по чл. 193 ГПК (в случая до края на първото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд) ищцата, чрез пълномощника си адв. Б., не е оспорила истинността на посочения документ, приложен към отговора на исковата молба, а само относимостта му към спора, като касаещ доходи в период, през който страните са били във фактическа раздяла. Истинността е оспорена едва с въззивната жалба, след изтичане на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. Независимо от горното и за яснота следва да се посочи, че изводът на съда за размера на получени от ищцата доходи за периода юни 2015 г. – октомври 2017 г. се основава и на други доказателства – извлечения от банковата сметка на ищцата в „П.“ АД, трудов договор рег. № 3710874 от 17. 08. 2015 г., сключен между „АБ.“ ДОО, С., и П. К., представен на словенски език и в превод на български, заключенията на основната и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи.
Въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, касаещи основателността на претенцията. Съставът на окръжния съд е приел за установена тезата на ищеца, че финансовият принос в придобиване на общото имущество е на съпруга Е. К., но е отхвърлил претенцията, като е зачел и приносът на ответницата, изразяващ се преимуществено в работа в домакинството, грижи по отглеждане и възпитание на роденото от брака дете.
В останалите си части изложението съдържа позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, цитати от мотиви към постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, касационни оплаквания за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, но не и правен въпрос, във връзка с който се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на насрещната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК.
В касационната жалба се твърди и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради необоснованост фактическите изводи за доходите на съпругата, поради допуснати процесуални нарушения – кредитиране на оспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено въз основа на оспорен частен свидетелстващ документ, поради нарушение нормата на чл. 29, ал. 3 СК. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице. Неправилното тълкуване и прилагане на материалноправни норми представлява порок, чиято степен на тежест не е такава, че да обуслови очевидна неправилност на акта – не се касае нито за прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито за прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Очевидна необоснованост би била налице при грубо несъответствие на фактическите изводи с доказателствата, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината. Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила – в случай на нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, на безпристрастен съд, при нарушаване изискването за равнопоставеност и за мотивираност на актовете (при липса на мотиви или неяснота на мотивите до степен на невъзможност да се разбере формираната в диспозитива воля на съда). Атакуваният съдебен акт не страда от пороци от посочения вид и степен на тежест.
В обобщение, не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Ответницата не претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 от 5. 03. 2019 г. по в. гр. д. № 472/2018 г. на ОС – гр. Кюстендил.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: