4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 07.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4691/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Л. Ч., чрез адвокат Й. Г., срещу решение № 237 от 28.06.2019г. по в.гр.д. № 311/2019г. на Окръжен съд – Перник, с което е обезсилено решение № 20 от 28.02.2019г. по гр.д.№ 340/2018г. на РС-Радомир по чл. 34 ЗС, с което е допусната делба на двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., построена в дворно място съставляващо УПИ …. – им. …., в кв. …. по регулационния план на [населено място], общ. Р., с площ от 1480 кв.м., между Д. Л. Ч. и В. В. Д., при квоти: 16,2 % ид.ч. за Д. Л. Ч. и 83, 8 % ид.ч. за В. В. Д., и делото е върнато на РС – Радомир за ново разглеждане от друг състав, с указания за предоставяне възможност на ищеца да насочи иска за делба и срещу лицата В. В. Д., В. Н. Д., К. Н. Д., Ч.. Е. Д., и Р. Д. Д.. Излагат се съображения за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основания по чл.280, ал.2 предл.2 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба В. В. Д. не взема становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите в жалбата и прецени данните по делото, прие следното:
Делото има за предмет предявен от Д. Л. Ч. срещу В. В. Д. иск за делба на двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., построена в дворно място съставляващо УПИ …. – им. …., в кв. …. по регулационния план на [населено място], общ. Р., с площ от 1480 кв.м. Ищецът твърди, че ответницата е притежавала в лична собственост идеална част от правото на собственост върху процесната сграда. През време на брака на страните ответницата е сключила договор за доброволна делба № …. г. с останалите съсобственици, по силата на който къщата с дворното място били възложени в неин дял. Сумите за уравнение дяловете на останалите съделители били заплатени през време на брака, със семейни средства. Иска делбата на сградата да бъде допусната при равни дялове.
Въззивният съд е приел, че на 21.11.2005г., между В. В. Ч., В. В. Д., Р. Д. Д., Ч. Е. Д., В. Н. Д., К. Н. Д., като собственици по наследство, присъединено давностно владение и дарение, е сключен договор за делба на УПИ …. – им. …., в кв. …. по регулационния план на [населено място], общ. Р., с площ от 1480 кв., ведно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв. м. (предмет на настоящия иска за делба) и едноетажна стопанска сграда със застроена площ 50 кв. м. Съделителите са постигнали съгласие В. В. Ч. да получи в дял 1/2 ид.ч. от дворното място, ведно с построените в него двуетажната полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв. м. и едноетажна стопанска сграда със застроена площ 50 кв. м., а В. В. Д., В. Н. Д. и К. Н. Д. да получат в дял 1/2 ид.ч. от дворното място, ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв. м. и едноетажна стопанска сграда със застроена площ 50 кв. м. В. В. Ч. се задължила да заплати на съсобствениците Р. Д. Д. и Ч. Е. Д. сумата 294, 45 лв. за уравнение на дяловете им. Въз основа на договора В. Ч. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост № ….г. Приел е, че договорът за доброволна делба е нищожен, тъй като един и същ имот е придобит в общ дял от няколко съделители. Не е посочено правно основание за нищожност. Прието е, че след като въведеното от ищеца придобивно основание (договор за доброволна делба, сключен от бившата съпруга през време на брака на страните) не се е осъществило (e нищожно), то договорът не е породил действие, делба не е извършена, т.е. идеалните части на останалите съсобственици не са придобити през време на брака на бившите съпрузи на възмездно основание (следва да се допълни, че в тази хипотеза ищецът Д. Ч. не би могъл да придобие при условията на СИО, прекратена с развод, идеалните части на останалите съсобственици). Направен е извод, че след като сградата е останала съсобствена между бившата съпруга на ищеца (ответницата по иска за делба В. Д.) и останалите съсобственици (страни по договора за доброволна делба), то исковата молба за делба, предявена от бившия съпруг Д. Ч., следва да бъде оставена без движение, с указания да насочи иска за делба и срещу всички лица, участвали при сключване на договора за доброволна делба. Изложени са и съображения, че издаденият в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост не поражда права, а само констатира наличието на такива.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на решението за проверка на допустимостта му, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, с твърдения че съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Поставят се и следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1. Нищожен ли е договор за доброволна делба, с който съделителите са постигнали съгласие един имот да бъде придобит в общ дял от част от съделителите.
Въпросът е поставен във връзка с оплакването на касатора за незаконосъобразност на извода на въззивния съд за нищожност на договора за доброволна делба, поради предоставяне на процесната сграда в общ дял на бившата съпруга на ищеца В. Д. и още три лица.
2. Допустимо ли е съдът, в нарушение на принципа на диспозитивното начало, да се произнесе по обстоятелства, на които страните не са се позовали и да даде защита извън предметната рамка на спора.
Въпросът е поставен във връзка с оплакването на касатора, че въззивният съд е приел нищожност на договора за доброволна делба без някоя от страните да е въвела довод или възражение за недействителността му и при положение, че и двамата съделители са посочили договора за доброволна делба като правопораждащ факт, довел до придобиване идеалните части на другите съсобственици, като спорно е било единствено обстоятелството платени ли са сумите за уравнение на дяловете от В. Д. на останалите съделители.
Поставен е и във връзка с оплакването на касатора, че с предявения от него срещу бившата му съпруга иск по чл. 34 ЗС се иска делба на имот, придобит през време на брака на възмездно основание (договор за доброволна делба на съсобствен имот между съпругата и други лица, сключен от съпругата, при заплащане суми за уравнение на дяловете през време на брака), а съдът е приел, че се иска делба на имот, който е съсобствен между бившата съпруга на ищеца и лицата, които са били съсобственици на имота, наред с нея, преди сключване на договора за доброволна делба.
Във връзка с първия въпрос не се сочи практика на ВКС, поради което не би могло да се приеме, че по този въпрос е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Във връзка с втория се твърди разрешаването му в противоречие с решение № 127 от 10. 01. 2018 г. по гр. д. № 679/2017 г. на ВКС, 2 г.о.
В цитираното решение се приема, че предметът на делото е спорното материално субективно право, а това е претендираното или отричано от ищеца материално право, както и че съдът следва да се произнесе по предмета, с който е бил сезиран.
В случая делото има за предмет иск по чл. 34 ЗС, за делба на сграда, придобита в режим на СИО, на основание договор за доброволна делба, сключен между бившата съпруга и други лица, и изплащане на суми за уравнение на дяловете от съпругата на останалите съделители. Спорът е съсобственици ли са бившите съпрузи на процесната сграда на твърдяното основание – договор за доброволна делба, сключен от съпругата през време на брака и плащане на суми за уравнение на дяловете на останалите съделители, респ. съсобственици ли са бившите съпрузи, заедно със съделителите придобили в общ дял с бившата съпруга процесната сграда. Въззивният съд, за да достигне до извод за недопустимост на първоинстанционното решение, поради неучастие на задължителни необходими другари, е обсъждал въпроса налице ли е съсобственост между бившата съпруга на ищеца-ответница по предявения от него иск по чл. 34 ЗС, и всички лицата, сключили приетия за нищожен договор за доброволна делба.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237 от 28.06.2019г. по в.гр.д.№ 311/2019г. на Окръжен съд-Перник.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Д. Л. Ч. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 50 лв. и да представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: