2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 24.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 136/2020 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Т. И. П., чрез адв. А. И. Л., касационна жалба против решение № 1947 от 30. 07. 2019 г. по гр. д. № 5299/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 с-в, с което е отменено решение № 1242 от 26. 02. 2018 г. по гр. д. № 4716/2016 г. на СГС, I ГО, 9 с-в и е отхвърлен предявеният от Т. И. П. срещу „Обединена българска банка“ АД иск с прано основание чл. 421, ал. 1 ТЗ, за присъждане на сумата 35842, 42 лв., съставляваща 1/3 част, съответна на наследствения й дял, от сумата 107527, 28 лв. по две банкови сметки (депозитна и спестовна) на И. Д. К., починал на 17. 06. 2015 г. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 179 ГПК – незачитане доказателствената стойност на удостоверения за наследници на И. К., К. К., Д. К., М. К., И. К., представляващи официални удостоверителни документи, издадени по надлежния ред, в регламентирана от ЗГР и от Наредба № РД-02-20-6 от 24. 04. 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението процедура. Поддържа се необоснованост на фактическите изводи и допуснато нарушение на материалния закон – чл.5-12 ЗН и чл. 421, ал. 1 ТЗ. Твърди се наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по три процесуалноправни въпроса. Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба „Обединена българска банка“ АД, чрез юрисконсулт В. П. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения иск по чл. 421, ал. 1 ТЗ, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че И. Д. К., роден на 29. 05. 1929 г. и починал на 17. 06. 2015 г., е притежавал две банкови сметки в „ОББ“ АД – дванадесетмесечен отворен депозит и привилегирована спестовна сметка, по които към предявяване на иска наличността на вложените средства е възлизала общо на 107527, 28 лв. Към смъртта си И. Д. К. не е оставил деца и други низходящи, съпруга (бил е разведен), родители и други възходящи, братя и сестри или техни низходящи (брат му Н. Д. К., роден 1921 г., е починал на 8. 11. 1997 г., неженен, без деца). Оставил е следните роднини по съребрена линия от майка си К. И. К., починала 1974 г.: ищцата Т. И. П. – роднина по съребрена линия от четвърта степен (първа братовчедка,дъщеря на И. И. К.), лицето Д. В. К. – роднина по съребрена линия от четвърта степен (първа братовчедка, дъщеря на В. И. К.), С. Т. К. – роднина по съребрена линия от четвърта степен (първи братовчед, син на Т. И. К.), Н. И. К. – роднина по съребрена линия от пета степен (внук на Т. И. К. от сина му И. Т. К.), П. Д. П. – роднина по съребрена линия от пета степен (внучка на П. И. С. – от починалия преди нея син Д. С.). В удостоверенията за наследниците на дядото и бабата на наследодателя по майчина линия – М. И. К. и И. Т. К. (родители на К. И. К.), издадени от Община – Лясковец, като тяхна дъщеря и сестра на К. И. К. е вписано и лицето С. И. К., родена 1901 г. в [населено място] и починала 1935 г. Ищцата твърди, че С. И. К. е починала неомъжена, без деца и не е оставила други наследници. Според писмо изх. № ГРАО-04-213/17. 01. 2017 г. от кмета на Община – Лясковец до СО, р-н „Изгрев“, в регистрите на населението на гр. Лясковец няма данни за лицето С. И. К.. Относно бащата на наследодателя Д. Й. К., роден 19. 07. 1893 г. и починал на 29. 11. 1961 г., в представените от ищцата удостоверения за наследници (удостоверение за наследниците на И. Д. К. № 0941/29. 07. 2015 г., издадено от район „Изгрев“, СО, удостоверение за наследниците на Д. Й. К. № ЕС УН-1505/16. 07. 2015 г., издадено от район „Оборище“, СО, удостоверение за наследниците на К. И. К. № ЕС УН-1504/16. 07. 2015 г., издадено от район „Оборище“, СО) е посочено, че в регистрите на населението в район „Оборище“, СО, в район „Изгрев“, СО и в Община – Лясковец няма данни за братя и сестри на Д. Й. К.. В представеното извлечение от семеен регистър от 1947 г., том 347/124, издадено от район „Оборище“, СО, се съдържа вписване, според което домакинството на Д. Й. К. се е състояло от Д. Й. К. – домакин, роден на 19. 07. 1893 г. и починал на 29. 11. 1961 г., К. Д. К. – негова съпруга, родена на 24. 10. 1899 г. и починала 1974 г., Н. Д. К. – син, роден на 29. 12. 1921 г., И. Д. К. – син, роден 29. 05. 1929 г. и А. И. К. – снаха, родена 23. 06. 1930 г. Извлечението от семейния регистър съдържа и вписване, според което същото домакинство е записано в стар регистър на р-н „Оборище“ от 1935 г., том 180, стр. 165 – наводнен и унищожен. Като лица, заемали едно след друго къщата преди това са вписани лицата М. И. К., В. И. К., И. И. К., П. Д. С., …/лично име не се чете/ К..
Тези изводи са направени въз основа на следните доказателства: удостоверение за наследниците на И. Д. К. № 0941/29. 07. 2015 г., издадено от район „Изгрев“, СО; удостоверение за наследниците на Д. Й. К. № ЕС УН-1505/16. 07. 2015 г., издадено от район „Оборище“, СО; удостоверение за наследниците на К. И. К. изх. № ЕС УН-1504/16. 07. 2015 г., издадено от район „Оборище“, СО; служебно издадено на 20. 12. 2016 г. от Община – Лясковец удостоверение за наследници на М. И. К., род. 1878 г. и поч.1959 г., баба на И. Д. К. по майчина линия (майка на майка му К. И. Д.); служебно издадено на 20. 12. 2016 г. от Община – Лясковец удостоверение за наследници на И. Т. К., род. 1859 г. и поч.1935 г., дядо на И. Д. К. по майчина линия (баща на майка му К. И. Д.); удостоверение за наследниците на Д. Д. С. изх. № 2242/22. 70. 2015 г.; извлечение от семеен регистър от 1947 г., том 347/124; писмо изх. № АУ01-2926/7. 12. 2015 г. на ГД „ГРАО“ към МРРБ,в което е посочено, че НБД „Население“, поддържан от ГД „ГРАО“, не се съдържат данни за починали лица без ЕГН, каквито номера са давани само на българските граждани живи до 31. 12. 1977 г., на основание Постановление № 15/11. 03. 1977 г. за внедряване на ЕСГРАОН и изменение и допълнение на НГС.; писмо от Община – Лясковец до р-н „Изгрев“, СО.
От правна страна съдът е приел, че искът е неоснователен. Правото на наследяване на И. Д. К. се поражда за наследниците от четвърти ред – роднини по съребрена линия от трета до шеста степен включително, тъй като наследодателят не е оставил деца и други низходящи, съпруга, родители и други възходящи, братя и сестри или техни низходящи. Ищцата е роднина на починалия по съребрена линия от четвърта степен – негова първа братовчедка. По делото няма данни за братята и сестрите на бащата на наследодателя Д. И. К., поч. 1961 г., както и за наследниците на лелята на наследодателя С. И. К. (сестра на майка му К. И. К.), поч 1935 г. Хипотетично, при жив чичо или леля на влогодателя по майчина или бащина линия, той/тя би бил единствен наследник по съребрена линия от трета степен, а първите братовчеди, като низходящи на роднина от същата трета степен, няма да наследят. Възможно е, също, лелята на наследодателя С. И. К., след смъртта си да е оставила наследници с право на наследяване. Данните в представените удостоверения за наследници не са пълни, а в тежест на ищцата е да докаже фактите, пораждащи претендираното право. Това води до невъзможност да се определят наследниците на И. Д. К., а в случай, че Т. П. е наследник – квотата й в наследството, респ. размерът на правото й на вземане към банката.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят три процесуалноправни въпроса, един от които е представлява ли удостоверението за наследници, издадено от компетентен орган, в упражняване на удостоверителната му функция, по установените форма и ред, официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда материална доказателствена сила. Твърди се разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на акта по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради допуснато нарушение на чл. 179 ГПК, изразяващо се в несъобразяване с необорена материалната доказателствена сила на удостоверение за наследници на И. Д. К. изх. № 0941/29. 07. 2015 г.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по посочения въпрос, тъй като същият е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по чл. 218а ГПК /отм./ и по чл. 290 ГПК, включително и служебно известни на настоящия състав – решение № 1368 от 7. 04. 2004 г. по гр. д. № 1137/2002 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 100 от 2. 03. 2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 234 от 18. 05. 2012 г. по гр. д. № 1108/2011 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 1105 от 7. 11. 2008 г. по гр. д. № 4398/2007 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 544 от 15. 06. 2009 г. по гр. д. № 2526/2008 г. на ВКС, 3 г.о. и др. В същите се приема, че удостоверението за наследници, издадено по регламентираната в нормативните актове процедура, от длъжностното лице по гражданското състояние, след справка в регистрите на населението, е официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените обстоятелства (вписванията в регистрите на населението), която може да бъде оборена и верността на съдържанието му да бъде проверена. До оборването й доказателствената му сила следва да бъде зачетена.
В случая, в представените удостоверения за наследници, издадени от длъжностни лица по гражданското състояние в район „Оборище“ и район „Изгрев“ към Столична община, както и от длъжностното лице по гражданското състояние в Община – Лясковец е посочено, че в регистрите на населението няма вписвания за братя и сестри на Д. Й. К. (баща на наследодателя И. Д. К.) – „не разполагат с данни за братя и сестри“, нито има вписани данни за други роднини на лицето С. И. К. (сестра на майката на наследодателя К. И. К.), освен братя, сестри и родители. Ищцата твърди, че посочените лица не са оставили други наследници, освен тези, за които се съдържат данни в регистрите на населението и които данни са възпроизведени в удостоверенията за наследници. Процесуалният представител на „ОББ“ АД не е оспорил истинността на удостоверението за наследници (верността на удостоверените с него вписвания в регистрите на населението), а е заявил, че липсата на вписвания в регистрите на населението не изключва възможността, хипотетично, бащата на наследодателя да е имал братя и сестри, съответно лелята С. К. да е имала и други наследници, които не са вписани в регистрите на населението. В тази връзка не са въведени конкретни твърдения – за конкретни лица или за информация, разколебаваща пълнотата на удостоверенията за наследници и на вписванията в регистрите на населението, нито събраните по делото доказателства съдържат индиция удостоверенията за наследници да са неистински или вписванията в регистрите на населението, въз основа на които са издадени, да са неточни или непълни. Липсват доказателства, опровергаващи съдържанието им. Въпреки това, материалната доказателствена сила на удостоверенията за наследници не е зачетена.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1947 от 30. 07. 2019 г. по гр. д. № 5299/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 с-в.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на Т. И. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 716, 84 лв., като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: