1
6
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 07.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 780 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. С., подадена чрез пълномощника З. В. С., против решение № 448 от 30. 11. 2017 г. по възз. гр. д. № 525/2017 г. на ОС – Хасково, с което е потвърдено решение № 402 от 2. 12. 2016 г. и решение № 167 от 12. 06. 2017 г. по гр. д. № 988/2011 г. на Димитровградския районен съд, с които са оставени без уважение подадени от В. Д. С. молби по чл. 251 ГПК (молба вх. № 11958/4. 11. 2016 г., уточнена с молба вх. № 11965/4. 11. 2016 г., и молба вх. № 4037/18. 04. 2017 г.) за тълкуване на решение № 120 от 25. 04. 2012 г. по гр. д. № 988/2011 г. на РС-Димитровград, с което е допусната съдебна делба на сграда между 35 бр. физически лица.
Твърди се неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон (чл. 34, ал. 2 ЗС, чл. 26, ал. 2, вр. чл. 60, т. 1 ЗКИР, чл. 188, ал. 3 ЗУТ, чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/28. 04. 2005 г. на МРРБ и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15. 12. 2016 г. на МРРБ), при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – на чл. 213 ГПК, на чл. 235 ГПК (необсъждане на всички събрани по делото доказателства и въведените от страните доводи и възражения), неизлагане на собствени фактически и правни изводи по съществото на спора извършване на проверяваща, а не решаваща правораздавателна дейност) и поради необоснованост. Иска се отмяна на решението и уважаване на молбата по чл. 251 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и излага съображения за очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.
Останалите съделители, ответници по касационната жалба, не изразяват становище по същата.
С определение № 181 от 27. 07. 2018 г. по гр. д. № 780/2018 г. на ВКС, 1 г.о. производството по делото е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, до произнасяне на Конституционния съд на Република България по к.д. № 10/2018 г., образувано по искане за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК в частта:“…както и при очевидна неправилност“. С решение № 15 от 6. 11. 2018 г. по к.д. № 10/2018 г. е отхвърлено искането на тричленен състав на ВКС за обявяване противоконституционност на разпоредбата в посочената й част, поради което е налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството по делото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са оставени без уважение подадени от В. Д. С. молби по чл. 251 ГПК (молба вх. № 11958/4. 11. 2016 г., уточнена с молба вх. № 11965/4. 11. 2016 г., и молба вх. № 4037/18. 04. 2017 г.) за тълкуване на решение № 120 от 25. 04. 2012 г. по гр. д. № 988/2011 г. на РС-Димитровград по допускане на делбата, съставът на въззивния съд е приел, че диспозитивът на постановеното решение не се нуждае от тълкуване, тъй като има яснота относно допуснатата до делба сграда, въпреки непосочването на индивидуализацията й по одобрената кадастрална карта, а липсата на произнасяне по претенция за делба на право на строеж е резултат от незаявяването на такава.
Този извод е направен при следните данни:
С решение № 120 от 25. 04. 2012 г. по гр. д. № 988/2011 г. на РС-Димитровград е допусната делба между 35 бр. физически лица, при посочени в решението дялове, на масивна сграда от двуетажна и едноетажна част, със застроена площ 520 кв.м., находяща се в имоти пл. № № …. и …., за които е отреден парцел …., в кв. …. по КРП на [населено място] от 1983 г., а по одобрената кадастрална карта на града – находяща се в ПИ с идентификатор …. с площ от 1262 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица].
В мотивите към решението е прието, че с влезли в сила съдебни решения по искове по чл. 108 ЗС (решение № 122 от 3. 06. 1994 г. по гр. д. № 74/93 г. на ДРС, влязло в сила на 21. 12. 1994 г., и решение по гр. д. № 468/95 г., влязло в сила на 08. 07. 1998 г.) е установена съсобствеността върху описаната сграда между наследниците на Д. С. Д. (чийто единствен наследник е В. Д. С.) и Г. М. И. (чийто наследници са останалите съделители-физически лица), възникнала на основание одържавяване по ЗОЕГПНС /отм./, наследство и реституция по ЗВСОНИ. Прието е, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и скица № 11016/22. 08. 2008 г. на АГКК, че по одобрената със заповед № РД-18-39/5. 07. 2006 г. кадастрална карта на [населено място], сградата попада в ПИ ….. На кадастралната карта е била нанесена само част от сградата, въпреки на място да съществува изцяло в описания по-горе вид и площ. Прието е, че липсата на цялостно нанасяне на сградата в кадастралната карта не е основание за отхвърляне на иска за делба (т.е. няма за последица погасяване на съсобствеността).
Във втора фаза на делбеното производство са приети заключения на единична и тричленна съдебно-оценителни експертизи, изготвени след оглед на сградата, в които същата е описана обстоятелствено (и устно от вещото лице М. И. при изслушването й в проведеното на 19. 09. 2012 г. открито съдебно заседание) и определена пазарната й стойност. С решение № 497 от 7. 11. 2012 г. по гр. д. № 988/2011 г. на ДРС допуснатата до делба сграда е изнесена на публична продан. В решението същата е описана отново като масивна сграда от двуетажна и едноетажна част, със застроена площ 520 кв.м., находяща се в имоти пл. № № …. и …., за които е отреден парцел …., в кв. …. по КРП на [населено място] от 1983 г., а по одобрената кадастрална карта на града – находяща се в ПИ с идентификатор …. с площ от 1262 кв.м.
От писмо изх. № 5560/6. 12. 2016 г. и писмо изх. № 1955/24. 04. 207 г. на ДСИ при ДРС е видно, че въз основа на решението по извършване на делбата чрез изнасяне на сградата на публична продан е издаден изпълнителен лист от 11. 11. 2013 г. и образувано изпълнително дело № …. г. Насрочени за 24. 06. 2016 г., 15. 07. 2016 г., 28. 10. 2016 г., 15. 11. 2016 г. описи не са осъществили, поради нередовно призоваване на част от страните. Опис е извършен на 27. 01. 2017 г. и предстои насрочване на първа публична продан.
Във въззивното производство срещу първоинстанционните решения по чл. 251 ГПК е представена скица № 15-215170/25. 05. 2005 г. на АГКК, СГКК – [населено място], от която се установява, че след влизане в сила на решението по извършване на делбата сградата, предмет на съдебното решение, е нанесена в цялост върху кадастралната карта, в площта, обема и вида, в който съществува – като двуетажна сграда със смесено предназначение, със застроена площ 544 кв., представляваща самостоятелен обект с идентификатор …., с административен адрес [населено място], [улица]. От графичното изображение на обекта на скицата от 2015 г. е видно, че същият представлява продължение на сграда с идентификатор …. по скица № 11016/22. 08. 2008 г., съобразена при постановяване на решенията по допускане и извършване на делбата. В скицата от 2015 г. е посочено, че е издадена въз основа на решение № 497 от 7. 11. 2012 г. по гр. д. № 988/2011 г. на ДРС. Горното се установява и от писмо изх. № 20-3557/25. 01. 2017 г. от АГКК, писмо изх. № 20-64565/28. 10. 2016 г., призовка за опис и насрочване на публична продан по изп.д. № …. по описа на ДСК – Димитровград.
В изложението по 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставят редица въпроси, първият от които засяга проблема необходимо ли е диспозитивът на решението по допускане на делбата да съдържа индивидуализация на допуснатата до делба сграда съобразно актуалната и действаща за района одобрена кадастрална карта и допустимо ли е, при липса на такава, същата да се уточни чрез тълкуване на решението по реда на чл. 251 ГПК. Твърди се, че произнасянето по въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Така соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
На първо място, въпросът не кореспондира с данните по делото и касае хипотеза, различна от настоящата. Същият се отнася до случаи на непосочване в диспозитива на съдебното решение на идентификатор на допусната до делба сграда, въпреки същата да е била нанесена като самостоятелен обект на собственост в действалата към постановяване на решението кадастрална карта. Настоящата хипотеза не е такава. В решението по допускане на делбата сградата не е индивидуализирана с посочване на идентификатор по одобрената кадастрална карта, тъй като към постановяване на акта все още не е била нанесена като самостоятелен обект на собственост в съществуващия вид, площ, обем, очертания (нанесена е само част от сградата). Това е станало едва след влизане в сила на решенията по допускане и извършване на делбата и образуване на изпълнителното производство – сградата е нанесена като самостоятелен обект на собственост и й е даден идентификатор …., като от графичното й изображение на скицата от 2015 г. е видно, че новонанесеният обект включва и сградата с идентификатор …. по скицата № 11016/22. 08. 2008 г.
На следващо място, въпросът не е обусловил решаващите изводи на състава на въззивния съд, касаещи предпоставките на чл. 251 ГПК за тълкуване на решението. От значение при преценка основателността на молбата за тълкуване е дали обективираната в решението воля на съда е ясна и разбираема. Отнесено към конкретния случай, това означава да има яснота относно сградата, допусната до делба. Ако отразената в решението воля на съда е ясна и разбираема, то молбата по чл. 251 ГПК би била неоснователна, дори допуснатият до делба обект да не е индивидуализиран според идентификацията му по одобрената кадастрална карта. Неиндивидуализирането на недвижимия имот по действаща към постановяване на решението кадастрална карта само по себе си не поражда необходимост от тълкуване на съдебния акт. Още повече, че в случая има пълна яснота относно допуснатия до делба обект, който впоследствие е изнесен на публична продан и е започнало изпълнително производство по осъществяване на проданта.
Не на последно място следва да се отбележи, че по прилагането на чл. 251 ГПК има формирана богата практика на ВКС, приемаща, че на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежи само диспозитивът на влязлото в сила решение и то само ако е неясен, съдържа противоречие или двусмисленост и тази неяснота препятства да бъде изведена действителната воля на съда и да бъдат приложени правните последици на акта, а ако същият се ползва с изпълнителна сила – да бъде изпълнен (решение № 14 от 15. 01. 2014 г. по гр. д. № 3571/2013 г., 1 г.о., решение № 294 от 2. 12. 2014 г. по гр. д. № 179/2014 г., 4 г.о., определение № 80 от 16. 05. 2017 г. по гр. д. № 2862/2016 г., 2 г.о., решение № 8 от 22. 01. 2015 г. по гр. д. № 3921/2014 г., 2 г.о., решение № 215 от 12. 06. 2015 г. по гр. д. № 3368/2014 г., 4 г.о. и др.). Следва да се допълни, че е недопустимо в производството по чл. 251 ГПК да се обсъждат нови факти, възникнали след влизане в сила на решението, какъвто факт в случая представлява нанасянето на допуснатата до делба сграда и означението й с идентификатор, като самостоятелен обект на собственост, в съществуващия й вид като площ, обем и очертания, след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Поради изложеното, обсъждането на посочения по-горе въпрос не би допринесло за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Вторият поставен въпрос е свързан с приложението на чл. 213 ГПК и касае възможността за служебно съединяване за общо разглеждане на две въззивни жалби, подадени от едно и също лице срещу две първоинстанционни решения, постановени по чл. 251 ГПК по едно и също дело, но по две отделни искания за тълкуване на постановеното по това дело съдебно решение, както и длъжен ли е съдът да уведоми страните за съединяването на делата.
Твърди се разрешаването му в противоречие с постановени от КС на РБ решения (решение № 3/28. 05. 1994 г. по к.д. № 1/94 г., решение № 15/28. 09. 1993 г. по к.д. № 17/1993 г., решение № 5/18. 02. 1997 г. по к.д. № 25/97г., решение № 11/30. 04. 1998 г. по к.д. № 10/98 г., решение № 2/30. 03. 2000 г. по к.д. № 2/2000 г., решение № 10 по к.д. № 3/2016 г., решение № 4/16. 03. 2017 г. по к.д. № 16/2016 г.).
Соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) не е налице.
Въпросът не е от значение за изхода на спора по тълкуване, по реда на чл. 251 ГПК, на решението по допускане на делбата в частта му, касаеща допуснатата до делба сграда. Това е така, защото разпоредбата на чл. 213 ГПК цели процесуална икономия при разглеждането на делата, прилага се по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съединяването на делата при липса на връзка между тях не би могло да се отрази на валидността, допустимостта и правилността на решението, освен ако при това съединяване е допуснато нарушаване правилата на родовата подсъдност или на задължителната местна подсъдност по чл. 109 ЗС (решение № 831/14. 01. 2005 г. по гр. д. № 555/2004 г., 1 г.о., определение № 250 от 2. 06. 2005 г. по ч. т.д. № 62/2005 г., 2 т.о.). Съединяване на дела по чл. 123 ГПК е допустимо и пред въззивната инстанция, ако решенията са били обжалвани пред тази инстанция с оглед висящността им пред един и същи съд (ТР № 1/04. 01. 2001 г., т. 9)
Не е налице и противоречие с цитираните по-горе решения на КС на РБ по поставения въпрос.
Третият въпрос e: „Допустимо ли е произнасяне по чл. 17, ал. 2 ГПК от касационната инстанция по възражение насочено към изясняване на обуславящ въпрос, когато въззивният съд е пропуснал да го обсъди в решението си или своевременно заявеното възражение трябва да остане без разглеждане поради пропуск на въззивния съд.“
Въпросът, макар и да не е формулиран прецизно, засяга правомощията на касационната инстанция да обсъди заявено в срок възражение, касаещо правоотношение, преюдициално към правния спор. Не е изяснено в каква връзка се поставя този въпрос, доколкото целта на производството по чл. 251 ГПК е да се изясни действителната воля на съда въз основа на самото решение и мотивите към него, без да се нарушава забраната на чл. 246 ГПК. В производството по чл. 251 ГПК е недопустимо да се извършва преценка на правилността на влязлото в сила решение, чието тълкуване се иска (да се извършва нова преценка на събраните по делото доказателства, да се обсъждат нови доказателства, да се обсъжда законосъобразността на съдържащите се в мотивите правни изводи, обосноваността на акта т.н.). Както бе посочено по-горе, недопустимо е и да се обсъждат нови факти, възникнали след влизане в сила на решението, чието тълкуване се иска. Посочените проблеми са обсъждани многократно в практиката на ВКС, поради което не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по същите.
Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, предвид несъответствието между индивидуализацията на допуснатата до делба сграда в решението от 2012 г. и идентификацията на обекта по скица № 15-215170/25. 05. 2015 г. на СГКК – [населено място], на която сградата е нанесена във вид, площ, очертания, различни от тези в скица № 11016/22. 08. 2008 г., коментирана от съда в решението по допускане на делбата. По съображения изложени по-горе настоящият състав намира, че това несъответствие не сочи на очевидна неправилност на въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционни решения по чл. 251 ГПК и не покрива основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА, на осн. чл. 230, ал. 1 ГПК, производството по гр. д. № 780/2018 г. на ВКС, 1 г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 448 от 30. 11. 2017 г. по възз. гр. д. № 525/2017 г. на ОС – Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: