1
3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 27.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3667 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. В. В. и К. И. Г. против решение № 4001 от 4. 06. 2019 г. по гр. д. № 14408/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 359905 от 13. 03. 2018 г. по гр. д. № 19035/2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, с което е отхвърлен предявеният от Ц. В. В. и К. И. Г. против М. И. К. иск за делба на двуетажно жилище, находящо се в [населено място], район „К.“,[жк], ул. „….“ № …., представляващо самостоятелен жилищен обект с идентификатор …. по одобрената кадастрална карта на [населено място], с разгърната застроена площ от 215, 97 кв.м., състоящо се от: първи етаж на кота -1, 46 м., включващ складово помещение и работилница; втори етаж на кота + 1,00, включващ стълбищна клетка, коридор, спалня и лоджия; трети етаж на кота +3,11 м. и +3, 26 м., включващ стълбищна клетка, килер, лоджия, две спални, антре, баня, тоалетна, коридор, трапезария с кухненски бокс, дневна и тераса, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор …. с площ от 546 кв.м.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК (при необсъждане на всички събрани по делото доказателства – писмени, гласни и заключението на съдебно-техническата експертиза), в нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 1, чл. 148, ал. 4 и 157, ал. 4 ЗУТ (твърди се, че според тези норми одобреният инвестиционен проект за сграда, разрешението за строеж и откриването на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво са документите, които определят собствеността върху новопостроената сграда), поради необоснованост на фактическите изводи, при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 92 ЗС, при несъобразяване с чл. 21 и чл. 24, ал. 4 СК.
Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и допускане до делба на процесния жилищен обект, при квоти 4/6 ид.ч. за Ц. В. и по 1/6 ид.ч. за К. Г. и М. К..
Ответницата по касационната жалба М. И. К., чрез адв. А. С. и адв. С. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са наследници на И. Г. В., починал на 18. 07. 2011 г., като ищците Ц. В. и К. Г. са негови съпруга и син, а ответницата М. К. – дъщеря. На 27. 07. 1972 г., с н.а.№ …. г., И. Г. В. е придобил по дарение от баща си Г. В. П. процесния недвижим имот, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с мазе. На 22. 11. 2010 г., с н.а. № …. г., И. Г. В. продал на дъщеря си М. И. К. недвижимия имот, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с мазе и навес. Искът на Ц. В. и К. Г. срещу М. К. по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, за прогласяване нищожността на продажбата като привидна, прикриваща договор за дарение, е отхвърлен с решение от 17. 10. 2014 г. по гр. д. № 15646/2012 г. на СГС, I ГО, 16 с-в, влязло в сила на 09. 07. 2015 г.
Преди продажбата на имота, на 28. 07. 2010 г., на името на И. Г. В. е одобрен инвестиционен проект за пристрояване и надстрояване на съществуващата едноетажна жилищна сграда (пристройка на два етажа и надстройка на втори етаж), на 6. 08. 2010 г. е издадено на И. Г. В. разрешение за строеж № 68/6. 08. 2010 г. съгласно одобрения инвестиционен проект, на 8. 11. 2010 г. е издаден протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа на името на И. Г. В., на 8. 11. 2010 г. е заверена заповедна книга на името на И. Г. В..
След продажбата на имота, на името на М. И. К. са издадени следните строителни книжа: а/. 6 бр. актове-образец 7 за приемане на извършени СМР по нива и елементи на строителната конструкция – от 22. 11. 2010 г. (за кофраж и армировка на основите на сградата), от 23. 11. 2010 г. (за кофраж и армировка на вертикалите от ниво -1, 46 до ниво +1,00), от 25. 11. 2010 г. (за кофраж и армировка на плоча на кота +1,00), от 30. 11. 2010 г. (за кофраж и армировка на вертикалите от ниво +1,00 до ниво +3,26), от 10. 12. 2010 г. (за кофраж и армировка на плоча на кота +3,26), от 20. 12. 2010 г. (за направа на дървена покривна конструкция на кота +6, 10 до +7,80); б/. 2 бр. актове – образец 12 от 28. 12. 2010 г. за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване (скрити работи), удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта; в/. акт – образец 14 за приемане на носещата конструкция на строежа от 30. 12. 2010 г.; г/. констативен акт-образец 15 за установяване годността за приемане на строежа от 15. 01. 2011 г., с който е прието, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестационни проекти, съобразно изискванията на ЗУТ и наличната документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство; д/. 2 бр. протоколи – образец 17 за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия на строежа от 25. 01. 2011 г. до 28. 01. 2011 г.. Жилищната сграда е въведена в експлоатация на 14. 06. 2011 г., видно от удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 535/14. 06. 2011 г. С констативен нотариален акт № …. г. ответницата М. К. е била призната за собственик на двуетажно жилище с идентификатор …., с РЗП …., …. кв., придобито на основание пристройка на два етажа и надстройка на втори етаж към собствена едноетажна жилищна сграда в собствено дворно място.
Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Б. Т. вх. № 5076918/22. 05. 2017 г. и показанията на свидетелите Х. М. и Н. Г. е прието за установено, че процесният обект представлява двуетажно еднофамилно жилище с идентификатор …., изградено чрез пристрояване и надстрояване на съществуваща едноетажна жилищна сграда с мазе и навес. Преди 2010 г. в имота е съществувала едноетажна жилищна сграда с мазе и навес с РЗП на навеса 37, 40 кв.м., а на едноетажната къща – 78 кв.м. Строителството на пристройката и надстройката е започнало на 8. 11. 2010 г., от И. Г., но е довършено от М. К., след продажбата на имота (на 15. 01. 2011 г. подписан акт – образец 15, а на 14. 06. 2011 г. двуетажната еднофамилна жилищна сграда е въведена в експлоатация). Пристроената и надстроената част са функционално свързани и представляват един самостоятелен обект – жилище.
Не са кредитирани показанията на св. Г. в частта им, с която свидетелят заявява, че пристройката и надстройката са извършени през 1989 г. – 1990 г. от наследодателя И. Г. В. и съпругата му Ц. В., с помощта на сина му К. Г.., тъй като противоречат на всички писмени доказателства, на заключението на експертизата, както и на показанията на свидетеля Х. М..
От правна страна съставът на въззивния съд е приел, че предявеният иск по чл. 34, ал. 1 ЗС е неоснователен, тъй като изключителен собственик на жилищния обект, предмет на иска, е ответницата М. К.. Придобила е същия на основание чл. 92 ЗС, чрез пристрояване и надстрояване на собствената й едноетажна жилищна сграда с мазе и навес, находяща се в имот нейна изключителна собственост. Дворното място и съществуващата в него едноетажна жилищна сграда с мазе и навес са били лична собственост на наследодателя на страните И. Г. В., придобити през 1972 г., по дарение от баща му (не са били придобити от И. В. и съпругата му Ц. В. в режим на СИО). И. В. се е разпоредил с имота в полза на дъщеря си М. К. чрез договор за покупко-продажба, сключен на 22. 11. 2010 г. Към сключването на договора за продажба върху имота не са били учредени вещни права, в това число и на пристрояване и надстрояване, в полза на трети лица, нито прехвърлителят си е запазил вещното право на надстрояване и пристрояване. Пристрояването на съществуващата едноетажна жилищна сграда и навес е започнало на 8. 11. 2010 г., непосредствено преди сключване на договора за покупко-продажба на 22. 11. 2010 г., но е довършено след сключването му. През януари 2011 г. двуетажното жилище е било изградено в груб строеж, като самостоятелен жилищен обект, и е придобито от М. К..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите се позовават на чл.280, ал.1, т.1 – противоречие с ТР № 1/4. 01. 2001 г. на ОСГК на ВКС и с решение от 17. 07. 2015 г. по гр. д. № 674/2014 г. на ВКС, 2 т.о.
Във връзка с това основание не е формулиран никакъв правен въпрос (материален или процесуален). Изложението съдържа множество оплаквания за неправилност на въззивното решение: постановяването му в нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК (необсъждане на всички събрани по делото доказателства, неправилна преценка на обсъдените, необсъждане на всички доводи и възражения на страните); необоснованост на фактическите изводи; нарушение на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договора за продажба между наследодателя на ищците и ответницата М. К.; несъобразяване с чл. 21 СК, противоречие с чл. 92 ЗС. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281 ГПК, разглеждането на които в производството по чл. 288 ГПК, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е недопустимо.
Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглежда допълнително посоченото основание – в случая по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Независимо от горното, за яснота следва да се посочи, че въззивното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС. Съставът на градския съд, като въззивна инстанция, в пределите очертани с въззивната жалба и отговора, съобразявайки се с посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционното решение и с възраженията на въззиваемия, е разгледал всички възражения и доводи на страните и е обсъдил събраните по делото доказателства. Мотивите към въззивното решение съдържат собствени фактически и правни изводи и отразяват осъществена правораздавателна дейност на инстанция по съществото на спора
Жалбоподателите поставят два материалноправни въпроса в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
1. Възможно ли е собственикът на недвижим имот и на построена в имота жилищна сграда да надстрои и пристрои сградата и да прехвърли дворното място със старата жилищна сграда без пристроеното и надстроеното.
2. Ако през време на брака се извърши пристрояване и надстрояване на едноетажна жилищна сграда лична собственост на единия съпруг, находяща се в недвижим имот лична собственост на този съпруг, и пристроеното и надстроеното представляват самостоятелен обект на собственост, то този обект придобива ли се от съпрузите в режим на СИО или става лична собственост на съпруга – собственик на терена.
И двата въпроса са поставени във връзка с тезата на жалбоподателите-ищци, че към 22. 11. 2010 г. (продажбата на дворното място, старата едноетажна жилищна сграда и навеса от наследодателя И. В. на ответницата М. К.) вече e било извършено пристрояването и надстрояването на жилищната сграда, пристроеното и надстроеното са били придобити от съпрузите И. и Ц. В. в режим на СИО, не са били предмет на разпоредителната сделка и са останали в патримониума на наследодателя И. В. (1/2 ид.ч. от пристроеното и надстроеното), а другата 1/2 ид.ч. е била придобита от Ц. В. по силата на прекратена със смъртта на съпруга й съпружеска имуществена общност.
Въпросите нямат връзка с установените по делото факти и с изводите на въззивния съд, формирали решаващата му воля, не са обусловили изхода на спора, поради което не покриват критериите на общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1. Въззивното решение не съдържа извод, според който към 22. 11. 2010 г. (сключването на договора за продажба между И. В. и М. К.) върху процесното място са съществували два самостоятелни обекта на собственост – старата жилищна сграда, представляваща самостоятелен жилищен обект, и друг самостоятелен жилищен обект, изграден чрез пристрояване и надстрояване на старата жилищна сграда. Въззивният съд е приел, че към 22. 11. 2010 г. процесното дворно място е било застроено само с едноетажна жилищна сграда с мазе и навес към нея, които са били лична собственост на съпруга И. В.. Собствеността върху цялото дворно място и всички съществуващи към този момент обекти на собственост (жилищна сграда с навес) са продадени на ответницата К.. Пристрояването и надстрояването на жилищната сграда е започнало непосредствено преди сключването на договора за покупко-продажба (на 8. 11. 2010 г., когато са издадени разрешението за строеж и протоколът за откриване на строителна линия), но е довършено през януари 2011 г., с изграждане в груб строеж на пристройката и надстройката. За неоснователен е приет доводът на ищците, че одобреният инвестиционен проект и строителни книжа са тези, които определят собствеността върху бъдещата сграда, поради което в случая (тъй като одобреният инвестиционен проект, разрешението за строеж от 8. 11. 2010 г. и протоколът за откриване на строителна линия от 8. 11. 2010 г. са издадени на името на И. В.) следва да се приеме, че И. В. е собственик на пристроеното и пристроеното. Приел е, че към сключване на договора за продажба върху имота и сградата не е имало учредени вещни права на надстрояване/пристрояване в полза на трети лица, нито прехвърлителят е запазил за себе си правото на надстрои и пристрои прехвърлената едноетажна жилищна сграда.
На следващо място, по поставените с въпросите проблеми има формирана практика на ВКС в множество решения по чл. 290 ГПК, според които правото на собственост върху сграда, построена в чужд имот, съответно върху пристроен/надстроен обект не може да възникне преди сградата/пристроения или надстроения обект да е изграден в груб строеж по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ (с изпълнени ограждащи стени и покрив). Незавършеното строителство не е отделен обект на собственост и върху същото не възниква самостоятелно право на собственост. Въпросът е коментиран и в мотивите към ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Липсва необходимост от промяна на така формираната практика като неправилна или от осъвременяването й заради настъпили след формирането й промени в законодателството или обществените условия. Не е налице и неяснота или непълнота на правната уредба, налагаща произнасяне по поставените въпроси. Поради изложеното, обсъждането на въпросите не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Действията на въззивния съд напълно съответстват на така формираната практика, поради което не е налице и основание по 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по поставените в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси.
Не е налице и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Посочените в изложението пороци на съдебния акт, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност и безпристрастен съд, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината.
С оглед на горното, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба не претендират присъждане на разноски, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, нито има доказателства да са извършвали такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4001 от 4. 06. 2019 г. по гр. д. № 14408/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: