2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 05.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 3118/2019 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Ц. С., подадена чрез адв. С. И., против определение № 85 от 14. 05. 2019 г. по гр. д. № 1409/2019 г. на ВКС, 2 г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, точки 1 и 5 ГПК, на решение от 17. 11. 2010 г. по гр. д. № 23577/2009 г. на Софийския районен съд, ГО, 52 с-в. Поддържа се незаконосъобразност на определението, поради постановяването му при несъобразяване с обстоятелството, че молбата от 23. 03. 2017 г. уточнява подадената своевременно молба за отмяна вх. № 10441/28. 11. 2014 г. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на състава на ВКС за разглеждане по същество на молбата за отмяна.
Ответникът по частната жалба Г. Ц. С. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Съответна на процесуалния закон е преценката за недопустимост на молбата за отмяна в частта й, основаваща се на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради подаването й след изтичане на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. С всички писмени доказателства, на които молителят се позовава – пълна история на имот № 057077 към 08. 05. 2012 г., пълна история на имот № 037102 към 26. 04. 2012 г., пълна история на имот № 032012 към 8. 01. 2013 г., същият се е снабдил още през месец октомври 2014 г. Молбата за отмяна е подадена на 23. 03. 2017 г. (вх. № 5044295/23. 03. 2017 г.), след изтичане на преклузивния тримесечен срок. Неоснователен е доводът в частната жалба, че молбата за отмяна вх. № 5044295/23. 03. 2017 г. всъщност уточнява подадената своевременно молба за отмяна вх. № 10441/28. 11. 2014 г., озаглавена „Нова частна жалба“ (л. 157 от делото на СРС). В посочения документ не се съдържа позоваване на писмените доказателства, на които се основава молбата за отмяна от 2017 г. Дори да се приеме обратното, молбата за отмяна от 28. 11. 2014 г. е върната с разпореждане от 3. 11. 2015 г. на СРС, 2 ГО, 52 с-в, съобщено на молителя на 23. 11. 2015 г., влязло в сила като необжалвано. Връщането на молбата за отмяна по реда на чл. 306, ал. 2 ГПК има за последица прекратяване на възникналото с подаването й процесуално правоотношение, заличаване с обратна сила на последиците от подаването й и води до невъзможност за последващо поправяне на порока с обратно действие.
Съответна на процесуалния закон е преценката за недопустимост на молбата за отмяна в частта й, основаваща се на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради подаването й след изтичане на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. С влязло в сила определение № 201 от 29. 05. 2012 г. по гр. д. № 411/2012 г. на ВКС е била върната, като просрочена, предходна молба на М. С. за отмяна на същото решение, на същото основание – чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. По аналогични съображения недопустима се явява и подадената на 23. 03. 2017 г. молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК Молителят е узнал за въззивното решение, чиято отмяна се иска, на 14. 06. 2011 г. (получаването на поканата за доброволно изпълнение), а молбата за отмяна е подадена на 23. 03. 2017 г..
Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 85 от 14. 05. 2019 г. по гр. д. № 1409/2019 г. на ВКС, 2 г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: