1
4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 25.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3613 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. М., П. М. М. и Д. М. М., чрез адв. Р. К., против решение № 263 от 9. 07. 2019 г. по в. гр. д. № 386/2019 г. на ОС – гр. Пазарджик в частта, с която, след частична отмяна на решение № 211 от 13. 03. 2019 г. по гр. д. № 1183/2018 г. на РС – Пещера, е уважен предявеният от Д. Г. Г. против С. П. М., П. М. М. и Д. М. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено между страните по делото, че Д. Г. Г. е собственик на реална част от 4, 15 кв.м. от имот с идентификатор …., в кв. …. по плана на [населено място], нанесена със син цвят на скица от 8. 01. 2019 г. към заключението на техническата експертиза на вещото лице Б. Г., приподписана от районния съдия на 16. 01. 2019 г., която реална част е заградена и приобщена към имот с идентификатор …., собственост на ответниците С. П. М., П. М. М. и Д. М. М., и последните са осъдени да предадат на ищеца Д. Г. Г. владението върху описаната по-горе спорна реална част.
Излагат се следните съображения за неправилност на решението: необоснованост на извода на съда, че ответниците не са владели спорната реална част (това обстоятелство било установено от показанията на разпитаните свидетели, както и от писмените доказателства – влязло в сила решение по гр. д. № 475/2002 г. на РС – Пещера, постановено по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, и протокол за въвод във владение от 22. 10. 2003 г.); противоречие с чл. 79 ЗС (досежно извода на съда, че спорната реална част не е била придобита от касаторите по давност); противоречие с чл. 2 ЗКИР, според която норма кадастралната карта има декларативно, но не и правопораждащо действие. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск по чл. 108 ЗС. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. Г., чрез адв. В. И., изразява становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските, направени в производството пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Производството по делото има за предмет предявен от Д. Г. Г. против С. П. М., П. М. М. и Д. М. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху реална част от 4, 15 кв.м. от имот с идентификатор …. кадастралната карта на [населено място], нанесена със син цвят на скица от 8. 01. 2019 г. към заключението на вещото лице Б. Г. към съдебно-техническата експертиза, приподписана от районния съдия на 16. 01. 2019 г., която реална част е заградена и приобщена към имот с идентификатор …., собственост на ответниците С. П. М., П. М. М. и Д. М. М..
За да постанови частична отмяна на първоинстанционното решение и уважи иска по чл. 108 ЗС досежно спорната реална част от 4, 15 кв.м., съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт за дарение № …. г. ищецът Д. Г. придобива имот пл. № …., с площ от 300 кв.м., включен в парцел …. – им. …. и им. …., в кв. …. по РП на [населено място] от 1985 г., целият с площ от 620 кв. м., ведно с построената в имот пл. № …. жилищна сграда. Регулационният план на града от 1985 г. е обезсилен и по одобрената през 2013 г. кадастрална карта на [населено място] имот пл. № …. е нанесен като поземлен имот с идентификатор …., в границите на който попадат спорните 4, 15 кв.м. Прието е, че с н.а. № …. г. наследодателят на ответниците М. С. М. купува 1/2 идеална част от парцел …. – им. …., …., в кв. …. по плана на [населено място]. Този имот по плана от 1985 г. е съставлявал имот пл. № …., с площ от 303 кв.м., включен в парцел …. – им. …. и им. …., в кв. …. по РП на [населено място] от 1985 г., който е обезсилен. Имот пл. № …. е застроен с жилищна сграда на ответниците. По одобрената през 2013 г. кадастрална карта придобитият от ответниците имот е нанесен като поземлен имот с идентификатор …. Спорната реална част от 4, 15 кв.м. от имота на ищците е оградена и приобщена към дворното място на ответниците. Ограждането и приобщаването й към дворното място на ответниците е станало 2004 г., въз основа на решение № 107 от 14. 07. 2003 г. по гр. д. № 475/2002 г. на РС – Пещера, влязло в сила на 29. 07. 2003 г. С това решение е разпределено, на осн. чл. 32, ал. 2 ЗС, между ищеца и ответниците, като съсобственици на парцел …. – им. …. и им. …., в кв. …. по КРП на [населено място] от 1985 г., ползването на незастроената част от парцела, като спорните 4, 14 кв.м. са били включени в площта от имота, разпределена за ползване от ответниците М.. След влизане в сила на решението ответниците са били въведени във владение в разпределената им за ползване незастроена реална част от парцела, заградили са същата към дворното си място с ограда от метална мрежа, закрепена за метални колове.
От правна страна съдът е приел, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта от 2013 г., включително и на спорните 4,15 кв.м., съставляващи част от този имот. Ответниците упражняват фактическа власт върху реална част от 4,15 кв.м. от имота на ищеца без основание. Решението по чл. 32, ал. 2 ЗС е постановено при действието на РП от 1985 г., по силата на който ищецът и ответниците са били съсобственици с равни дялове на парцел …., отреден за имот пл. № …. на ищеца (от 300 кв.м.) и имот пл. № …. на ответниците (от 311 кв.м.), в кв. …., с площ на парцела от 620 кв.м. След обезсилването на дворищнорегулационния план от 1985 г., действието на дворищната регулация е отпаднало, страните вече не са съсобственици на общ парцел, а са индивидуални собственици на двата имота, от които е бил образуван парцелът – ищеца на имота, съставлявал имот пл. № …. по обезсиления КРП от 1985 г., а по одобрената КК – имот с идентификатор …., ведно с построената в него жилищна сграда; ответниците – на имота, съставлявал имот пл. …. по обезсиления КРП от 1985 г., а по одобрената КК – имот …., ведно с построената в него жилищна сграда. С отпадането на съсобствеността върху отредения за двата равностойни имота общ парцел е отпаднало и основанието ответниците да ползват процесните 4, 15 кв.м., разпределени им по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. За неоснователно е прието възражението им за придобиване на спорните 4, 15 кв.м. по давност – фактическата власт на ответниците върху същите е основана на решението по чл. 32, ал. 2 ЗС, което поражда само право на ползване на реална част от съсобствен парцел и изключва намерение за своене.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не поставя нито един правен въпрос (процесуален или материален). Изложението съдържа единствено оплаквания за неправилност на въззивното решение в следния смисъл: твърди се, че съдът е нарушил чл. 108 ЗС, защото е достигнал до неправилен извод, че спорните 4, 15 кв.м. са собственост на ищеца Г.; твърди се, че изводът за възникнало в полза на ищеца право на собственост върху спорните 4, 15 кв.м. се базира само на твърденията на ищеца, но не и на събраните по делото доказателства; твърди се, че при постановяване на решението окръжният съд е дал приоритет на заключението на вещото лице и не е съобразил, че отразяването на имота в кадастралната карта и вписване на собствениците в кадастралните регистри няма правопораждащо действие; твърди се, че изводът, че ищецът е собственик на спорната реална част от имота се разколебава от установеното по делото обстоятелство, че ответниците са владели тази реална част повече от десет години преди предявяване на иска.
Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК.
Поради изложеното, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касационната жалба сумата 800 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 от 9. 07. 2019 г. по в. гр. д. № 386/2019 г. на ОС – гр. Пазарджик в частта, с която, след частична отмяна на решение № 211 от 13. 03. 2019 г. по гр. д. № 1183/2018 г. на РС – Пещера, е уважен предявеният от Д. Г. Г. против С. П. М., П. М. М. и Д. М. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на ответниците С. П. М., П. М. М. и Д. М. М., че Д. Г. Г. е собственик на реална част от 4, 15 кв.м. от имот с идентификатор …. по кадастрална карта на [населено място], одобрена 2013 г., която реална част е изобразена със син цвят на скица от 8. 01. 2019 г. към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Б. Г., приподписана от районния съдия на 16. 01. 2019 г., и ответниците С. П. М., П. М. М. и Д. М. М. са осъдени да предадат на ищеца Д. Г. Г. владението върху описаната реална част от имота.
ОСЪЖДА С. П. М., П. М. М. и Д. М. М. да заплатят на Д. Г. Г. общо сумата 800 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: