О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 21.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2831 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. П. против решение № 440 от 29.12.2017 г. по гр.д.№ 814/2016 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 160 от 03.08.2016 г. по гр.д.№ 890 /2014 г. на РС-Костинброд и вместо това допуснатият до делба при равни квоти между него и Б. К. Г. недвижим имот, находящ се в К. съставляващ УПИ …. с площ 776,27 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 79,30 кв.м. е изнесена на публична продан.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 69, ал.2 ЗН, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно избран способ за извършване на делбата, при което не е отчетено, че имота реално е построен и се ползва като две жилища и за необоснованост на извода, че имота е неподеляем.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, като се твърди противоречие на обжалваното решение със задължителната и казуална съдебна практика по въпросите касаещи приложението на чл. 69, ал.2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал.2 ЗС относно преценката кога делбения имот е поделяем и как следва да се извърши разделянето и кога необходимите преустройства за да се направи делбеният имот поделяем са незначителни. По тези въпроси се представя съдебна практика на ВС и на ВКС.
Ответницата по касация оспорва жалбата и допускането до касация, защото процесния имот не е поделяем и не може да стане такъв чрез преустройства, които да са незначителни.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влязло в сила решение на РС-Костинброд, процесния имот, находящ се в К. съставляващ УПИ …. с площ 776,27 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 79,30 кв.м. е допуснат до делба при равни квоти между касатора В. П. и племенницата му Б. Г.. Първата СТЕ, изготвена от в.л. Н. е дала заключение, че имота, макар да е обособен фактически на две жилища е неподеляем, тъй като източното жилище има само тоалетна с височина, на която е значително по-малка от нормативно установеното и няма баня. Заключението е оспорено и е допусната тройна СТЕ от РС. Според приетата тройна СТЕ, подписана с особеното мнение на в.л. Н., поддържащ изводите си, изложени в единичната експертиза, едноетажната сграда със застроена площ 97,50 кв.м. се състои от две жилища. Западното жилище е с площ 44,80 кв.м. и се състои от дневна, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и се ползва от касатора В. П.. Източното жилище е с площ 52,70 кв.м. и се състои от входно антре, дневна, спалня, тоалетна под стълбите, кухня / бивша тераса/ и баня със светла височина 1,82 км. и складово помещение – мазе с площ 19,3 кв.м. Всяко от жилищата е със самостоятелен вход, но достъпът до подпокривното пространство се осигурява само от източното жилище. Двете вещи лица от тройната СТЕ са приели, че сградата е поделяема, защото реално е обособена на две удобни и ползващи се като самостоятелни жилища и не е необходимо преустройство. Те са приели, че дворното место е поделяемо. Вещо лице Н. е подържал мнение за неподеляемост на жилището, поради това, че банята в източното жилище не е функционално свързана с него и е с по-малка височина от необходимата по строителните норми и на дворното место. Община Костинброд е дала становище за неподеляемост на дворното място, а сградата е приета за делима с два обекта в нея.
РС е приел, че процесния имот е реално поделяем на два дяла и ги е разпределил между двамата съделители, като на В. П. е предоставил западното жилище, което той реално ползва, а на Б. Г. е предоставил източното жилище, което тя ползва, като е уравнил неравенството в стойността на дяловете в пари.
Б. Г. е обжалвала решението на РС. В хода на въззивното производство е представено удостоверение от Община Костинброд, ме сградата е търпим строеж. Инвестиционен проект, който по същество представлява заснемане на съществуващото положение, при което реално къщата е строена и се ползва от построяването й като две отделни жилища, с отделни входове, разделени със стена. Заснемането, явно като инвестиционен проект, е одобрено от кмета на общината на 06.04.2017 г., а в обяснителната записка е посочено, че се прави на основание чл. 203 ЗУТ. Назначената СТЕ от въззивната инстанция е установила, че сградата е строена по одобрен през 1968 г. типов проект, но в отклонение от него, като вместо двуетажна, е изградена на един етаж, с по-голяма площ и с две обособени жилища. Представеният инвестиционен проект е предложение за разделяне на сградата, одобрен от главния архитект на общината, който отразява действителното положение, но според вещото лице, за реално разделяне е необходимо да се изготви същински проект за разделяне, в който да се отрази как ще се приведе в изпълнение разделянето и конкретно как източното жилище ще се преустрой в пълноценно жилище с баня и тоалетна в него. Според вещото лице източното жилище не е такова, тъй като тоалетната е под стълбището, няма достатъчно височина, поради което не може да служи и за баня. Може обаче да се оформи кухненски бокс в дневната, а кухнята да се преустрои в баня с тоалетна. Западната част представлява самостоятелно жилище, тъй като складовото помещение може да бъде и извън жилището. Установено е, че до мазето и тавана има достъп само през източното жилище, но до сградата е изградена ламаринена барака, която се ползва за складово помещение към това жилище. Относно стойността на преустройството, за сепариране на двата дяла не са необходими средства, тъй като те са обособени още при изграждането на сградата. За обособяване на санитарен възел в източното жилище съществуват различни проектни възможности. След изготвяне на избраната възможност могат да се остойностят строително-монтажните работи.
Въззивният съд е приел, че жилищната сграда е неподеляема защото всяко от обособените жилища не отговаря на изискванията на чл. 40 ЗУТ – източното няма санитарен възел, а западното – складово помещение. Представеният проект е само заснемане и не съставлява проект за разделяне. Затова делбата е извършена чрез изнасяне на имотите на публична продан.
За да се обособи един обект на правото на собственост в два самостоятелни, нормата на чл. 203 ЗУТ изисква да бъде одобрен инвестиционен проект, който да отразява начина на обособяване на двата обекта. Нормата на чл. 62, ал.2 ЗТСУ /отм/ бе в същия смисъл. При действието на тези норми, Относно поделяемостта на сгради, в които още при изграждането им са изградени отделни обекти в ПП-7-73, т. 5 се приема, че когато обособяването на жилищата не е свързано с изменение на утвърдените архитектурни проекти, не е необходимо да се изисква одобрен архитектурен проект. Тази задължителна съдебна практика е актуарна и сега. В Р № 368 от 17.01.2011г. по гр.д.№ 851/2009 г. ІІ гр.о., представено от касатора се приема, че ако обектите са обособени като самостоятелни още при изграждане на сградата не е необходимо представянето на одобрен инвестиционен проект със всичките му части.
Относно способите за извършване на делбата, ГПК предвижда различни възможности, като избирането на подходящия спасоб е въпрос на законосъобразност. Съдебната практика приема, че способът, който е избрал въззивия съд в обжалваното решение – публичната продан е способ за извършване на делбата, който е приложим само ако допуснатия до делба имот е неподеляем /Р № 234/18.08.2010 г. на ВКС, ІV гр.о./ С решение № 841/14.01.2002г. по гр.д.№ 177/2001 г. І гр.о. на ВКС е прието, че „За съда съществува задължение да преценява всички обстоятелства, относими към способа, който следва да се приложи, за да се извърши делбата, като след приемането на конкретните обстоятелства – обуславящи определен способ, да изложи мотивираните си съображения – защо и с оглед на кои факти се правят правните изводи достатъчно ясно и точно, като не е без значение да се отчете обстоятелството, че приложението на чл. 288, ал. 1 от ГПК е най-неблагоприятният способ за ликвидирането на съсобствеността и самата разпоредба предвижда конкретните обстоятелства, които следва да са налице.
В Р № 210/13.09.2011г. по гр.д.№ 1770/2009г. І гр.о. на ВКС е посочено, че за да се извърши съдебна делба на жилищна сграда, жилище или друг обект законът изисква съответните дялове да могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Тези понятия са дефинирани в съдебната практика / ПП-7-73/. Законът обаче не установява количествен критерий за това кога преустройството следва да се определи като значително и в кои случаи свързаните с него неудобства могат да се окачествят като по- големи от обикновените. Това са фактически въпроси, които се решават от делбения съд конкретно във всеки отделен случай. Възможни са различни хипотези. В съдебната практика трайно се приема, че за да се направи извод дали преустройствата са значителни, следва да се съпоставят състоянието и стойността на жилището преди преустройството с обема и стойността на необходимите строително – монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него.
Въззивната инстанция не е обсъдила това, че двете жилища са реално обособени /сепарирани/ и са се ползвали като такива от построяване на сградата през 1968 г. И сега ползващата източното жилище не ползва санитарния възел, който е в западното жилище. Всяко от жилищата е с отделен вход и няма достъп през едното за другото. Не е съобразено, че според вещото лице, изготвило последната СТЕ, изграждането на санитарен възел в едното от тях е възможно в различни варианти. Решението е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика, което налага допускането му до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 440 от 29.12.2017 г. по гр.д.№ 814/2016 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. С. П..
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 829 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: