О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 07.08.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 759/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПк.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Д. М. срещу въззивно решение № 277 от 11.12.2018 г. на Окръжен съд – Добрич. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения от ответницата насрещен установителен иск за собственост, като го е уважил на непредявено основание. На следващо място се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
В отговор на касационната жалба ответницата по касация В. П. П. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 134 от 24.07.2018 г. по гр.д. № 474/2017 г. на Районен съд- Каварна, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от А. Д. М. против В. П. П. установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ втори етаж от сграда с идентификатор …. със застроена площ 61.50 кв.м, находящ се в западната част на сградата, и на сграда с идентификатор …. със застроена площ 15 кв.м, с предназначение друг вид сграда за обитаване, и е уважен предявеният от В. П. П. против А. Д. М. насрещен установителен иск за собственост, като е признато за установено по отношение на първоначалния ищец, че В. П. П. е собственик на описания втори етаж от сградата.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че вторият етаж не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като към момента на построяването му не е отговарял на изискванията на строителните правила и норми за жилище – липсвали са кухня и санитарен възел, а понастоящем не притежава складово помещение и е в отклонение от забраната за пространствено свързване на помещения.
По делото е установено, че жалбоподателят А. Д. М. е наследник по закон на Д. А. М., починал през 1997 г., и на С. Д. М., починала през 2001 г. Те са имали още едно дете- Д. Д. М., починала през 2015 г. Неин наследник по закон е ответницата по делото В. П. П..
Установено също, че през 1962 г. Д. А. М./ М. А. М./ е признат за собственик по реда на Закона за уреждане правата на лица, които са заели или получили държавни дворни места, на жилищна сграда на един етаж от две стаи и кухня, с обща застроена площ 40 кв.м, построена в държавно дворно място, съставляващо парцел …. в кв. …. по плана на [населено място], като на същия е признато и отстъпено и право на строеж върху дворното място. През 1967 г. на името на Д. М. е издадено строително разрешение за построяване на жилищна сграда от две спални, кухня и сервизни помещения.
С гласни доказателства по делото е установено, че строителството на втория етаж е осъществено в периода 1968-1975 г. от ищеца, който от изграждането му се е установил да живее в него. Достъпът до втория етаж се осъществява от самостоятелно външно стълбище.
През 1993 г. Д. М. и съпругата му С. М. прехвърлили на своята дъщеря Д. М. къща, състоящо се от две стаи и кухня, ведно с отстъпеното право на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ ….
По делото няма данни дали и къде в жилищната сграда е имало тоалетна, или същата е била разположена в двора.
При тези данни настоящият състав преценява като обуславящ изхода на делото вторият от поставените в изложението правни въпроси, доуточнен по следния начин: След като съдът преценява, че обектът, върху който се упражнява владение, не е годен за придобиване по давност, тъй като не отговаря на строителните правила и норми за жилище, следва ли да извърши преценка относно възможността владението върху реалната част да доведе до придобиване на идеална част, съответстваща на владяната реална част. В представените от касатора решение № 599 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 766/09 г. на ВКС, І г.о., и решение № 532 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 532/2010 г. на ВКС, І г.о., е даден положителен отговор на този въпрос. Тъй като в случая въззивният съд не е извършил преценка за възможността владението върху реална част, която не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, да се трансформира в собственост върху идеална част в рамките на обема на владяната реална част, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
При извършената служебна проверка на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения от В. П. насрещен установителен иск за собственост, настоящият състав не констатира произнасяне по непредявено основание. Поради това намира искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част поради вероятна недопустимост на същото за неоснователно.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 277 от 11.12.2018 г. на Окръжен съд – Добрич в неговата цялост.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 97 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъда върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: