О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 31.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2087 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Я. Г., Т. Я. Б., А. Я. У., К. Е. Г., А. Я. К., Ю. Ш. Х., Я. Ю. Х. против решение № 6469 от 21.12.2017 г. по гр.д. № 283/2017 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 447 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 1103/2015 г. на РС-Гоце Делчев и вместо това са отхвърлени, предявените от тях искове: 1. по чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на Община Сатовча, че касаторите са собственици на 473 кв.м.от имот пл. № …. в кв. …. по плана на [населено място], които по плана от 1959 г. са включени в парцел …. от кв. …. и на 51 кв.м., които по същия план са отредени за улица на север от парцел …. и за осъждане на общината да предаде владението на тези части от имот пл. № ….; 2. искът, квалифициран по чл. 54, ал.2 ЗКИР да се признае за установено по отношение на Община Сатовча, че касаторите са собственици на 473 кв.м.от имот пл. № …. в кв…. по плана на [населено място], които по плана от 1959 г. са включени в парцел …. от кв. …. и на 51 кв.м., които по същия план са отредени за улица на север от парцел …. 3. искът да се признае за установено, че ищците са собственици на 473 кв.м.от имот пл. № …. в кв. …., които при влизане в сила на плана на [населено място], община Сатовча от 1959 г. са попадали в парцел …. от кв. …. и на 51 кв.м. от имот …. в кв. …., които при влизане в сила на плана на [населено място] от 1959 г. са попадали в не реализирана улица, находяща се на север от УПЕ …., такива каквито са били по плана на [населено място] от 1959 г., както и ищците да бъдат нанесени като собственици на този имот в разписния лист към този план.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 39 ЗПИНМ / отм./, чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ и на правилата за придобивна давност, неправилно приложение с обратно действие на чл. 7, ал.4 ЗОС за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се неправилна преценка на доказателства, и за необоснованост на извода, че имот пл. № …. не е придобит по давност.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните правни въпроси: 1. при отреждане с регулационен план при действието на втората редакция на чл. 39 ЗПИНМ на недвижим имот за обществено мероприятие, до влизане в сила на плана ли тече давност, или до отчуждаването му, или фактическото му отнемане, 2. Общественият характер на сградата, построена в един поземлен имот определя ли статута на поземления имот като публична общинска, респективно публична държавна собственост, включително и за частта от имота, върху която не е разположена сградата. 3. възстановена ли е собствеността на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ на ищците и възможно ли е при преценка за предпоставките за възстановяване да се съобразяват ограничения, въведени 12 г. след това, към кой момент съдът следва да преценява предпоставките за реституция по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ – към момента на влизане в сила на тази норма, или към момента на предявяване на иска. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, но при условията на евентуалност се навежда и основанието по ал.2 на този текст, като се твърди очевидна неправилност.
Ответникът по касация Община Сатовча не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищците са наследници на Я. М. Х., починал на 15.07.1972 г. В разписната книга към плана на [населено място] от 1959 г. на негово име е записан имот …., като в последствие имота е записан като здравна служба. Ищците твърдят, че той е купил този имот без писмен договор от Г. К.. Свидетелите разказват за този факт. През 1959 г. е одобрен първия кадастрален план на [населено място], община Сатовча. Според СТЕ, изготвени от в.л. К., имот …. е нанесен в кадастралния план към регулационния план от 1959 г. с площ 1168 кв.м., от които в парцел …. от кв. …. попадат 561 кв.м., а целия парцел …. включва площ и от други имоти се състои от 1982 кв.м. В улица на север от парцел …. попадат 84 кв.м. от имот пл. № …. Част от имот пл. № …. с площ 131 кв.м. попада и в парцел …. от кв. …., която не е предмет на спора. Тази част е приобщена от парцел …. към парцел …. на основание чл. 15, ал.5 ЗУТ след съгласие на първия ищец и решение на общинския съвет на Община Сатовча от 16.05.2011г. и сключен договор от 24.08.2012 г. между общината и първия ищец М. Я.. Той е собственик на останалата част от парцел ХІV, след като общият наследодател Я. Х. е признат за собственик на парцел ХІV, отреден за имот 456 от кв. 21 с н.а. № …., т…. г. и му е прехвърлил този парцел с площ 320 кв.м. с н.а. № …., т…. от …. г. Частта от имот …., която се включва в парцел …. общо 470 кв.м. / 320 кв.м., прехвърлена от общия наследодател и купената от общината площ от 150 кв.м. / не е предмет на иска. Предмет на предявените искове са частите от имот …., които попадат в парцел …., отреден за здравна служба и за улица на север от този парцел.
По делото е установено, че по плана от 1959 г. парцел …. от кв. …., целия с площ 1168 кв.м. е отреден за здравна служба, изградена в периода 1970-1972 г. на площ 160 кв.м. и четири гаража с обща застроена площ 68 кв.м. Първият акт за държавна собственост /АДС/ № …. е съставен на …. г., в който е описана сградата и дворното место. Предвид предназначението му, за имота е съставен акт за публична общинска собственост /АПОС/ № …. г. след заповед на областния управител № ….г., че имота не е държавен, а общински. С АПОС са актувани дворно место от 1175 кв.м., сградата на здравната служба с площ 160 кв.м. четири гаража с площ 68 кв.м., построени 1972 г. На аерофотоснимките от 1969 г. не е видно да са реализирани здравна служба и улицата. Здравната служба е реализирана, като за изграждането й, имота е завзет от държавата около 1969 г. според свидетелските показания, а до този момент бил овощна градина, за която се грижел и ползвал общия наследодател. Улицата се вижда реализирана на аерофотоснимките след 2001 г. Според вещото лице, от бивш имот …. в парцел …. остава незастроена площ от около 411 кв.м., изчислена като от общата площ, попадаща от имот …. в този парцел …. кв.м. са извадени продадените от общината 150 кв.м.
РС е уважил всички искове на ищците така както са формулирани в петитума на исковата молба.
Въззивната инстанция е приела, че наследодателят на ищците не е могъл да придобие по давност имот пл. № …. с владение от 1949 г. до влизане в сила на плана от 1959 г., като се е позовал и на пар.4 от ПЗР на ЗС. Приел е, че владението е прекъснато с влизане в сила на плана от 1959 г., а не с фактическото отнемане на имота, тъй като е безспорно, че Общината не е провела отчуждителна процедура. Затова е формиран извод, че не са налице предпоставките за реституция по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, като е допълнено и че имота не е във вида, в който е отнет, тъй като е застроен със сграда – здравна служба. Като пречка за реституцията е посочено и това, че имота е публична общинска собственост предвид предназначението си да обслужва населението на общината. Съдът се е позовал на нормата на чл. 7, ал.4 ЗОС, според която имотите, които са публична общинска собственост не подлежат на реституция, като е прието, че тази норма е само пояснителна, а имота става публична държавна собственост с факта на това си предназначение по силата на Конституцията и ЗОС, в сила от 01.01.1996 г., който разграничава двата вида общинска собственост.
Според ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, с уважаване на ревандикационния иск, съдът установява правото на собственост, а ищецът ще може да ревандикира имота си и да реализира правата си за правилно отразяване на имота в кадастралната карта без да изчаква административната процедура по подпълване на кадастралната карта. Затова не е налице преюдициалност на иска по чл. 53, ал.3 първоначална редакция, респективно чл. 54, ал.2 ЗКИР по отношение на спора за собственост, а двата иска са идентични, защото и при непълнота и грешка в кадастралната карта се установява правото на собственост към момента на предявяване на иска, съгласно чл. 51 ЗКИР и пар.16 от него, а не към минал момент. След влизане в сила на ЗУТ отпадна отчуждителното действие на регулационния план и изменението н кадастралния план, респективно установяването на грешка или непълнота в него /ако още не е изготвена кадастрална карта/ е основание за изменение и на ПУП, съгласно чл. 134, ал.2 т.2 ЗУТ. В случая съдът се е произнесъл както по иска по чл. 108 ЗС, така и по другите два иска за установяване правото на собственост и непълнота в кадастралния план и за записване на имота на ищците в разписния лист. В тази част решението следва да бъде допуснато до касация за проверка на допустимостта му.
В частта, с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 108 ЗС, решението е допустимо.
По първият поставен въпрос – при отреждане с регулационен план при действието на втората редакция на чл. 39 ЗПИНМ на недвижим имот за обществено мероприятие, до влизане в сила на плана ли тече давност, или до отчуждаването му, или фактическото му отнемане, съдебната практика по приложението на чл. 39 ЗПИНМ приема следното: С първоначалната редакция на този текст се предвижда отчуждително действие на плана за улична регулация, с който се предвиждат обществените мероприятия, но тази редакция действа до 06.07.1956 г. Към 1959 г., когато е одобрен първия регулационен план, предвиждащ изграждане на здравна служба, е действала следващата редакция на текста, според която само за предвижданията на дворищната регулация, планът има отчуждително действие. Планът за улична регулация няма вещно отчуждително действие. За предвидените с него обществени мероприятия, каквото е здравната служба следва да има отчуждителна процедура и завземане на имота след обезщетяване. За процесния имот обаче не е проведено отчуждаване. Така имота не е завзет и владението му не е преустановено до фактическото му отнемане около 1969 г.. Свидетелите по делото обясняват, че наследодателя е ползвал имота докато е започнало строителството на здравната служба. Като е приел, че владението е продължило само до 1959 г., съдът не се е съобразил с тази съдебна практика, но от разрешаването на този въпрос не зависи изхода от спора.
Имотът е застроен към момента на влизане в сила на нормата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ – 22.11.1997 г. със сграда, която се ползва за обществени потребности от общинско значение. С конституцията от 1991г. е предвидено обособяването на публичната общинска и публичната държавна собственост от частната държавна и частната общинска собственост. Конкретната уредба е развита със ЗДС и ЗОС и двата от 01.06.1996 г., т.е. преди настъпване на реституционния ефект по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ за имотите, за които е налице това основание. Нормата на чл.7, ал.4 ЗОС внася яснота, като изрично урежда характеристиката на имота като публична държавна собственост като пречка за реституция. Съдът се е съобразил с Решение № 19 от 21.XII.1993 г. на КС на РБ по конст. д. № 11/93 г. в този смисъл, а не е придал обратно действие на чл.7, ал.4 ЗОС, поради което няма основание за допускане до касация по третия посочен по-горе въпрос. В тази част решението е в съответствие със съдебната практика, като например Решение № 184 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2010 г., I г. о., ГК, според което с приемането на разпоредбите на чл. 7, ал. 4 ЗОС /аналогична е разпоредбата и на чл. 7, ал. 4 ЗДС / е даден изричен законодателен израз на извличаното дотогава по тълкувателен път разрешение на въпроса подлежат ли на възстановяване имоти, които са станали публична собственост на държавата или на общините. Целта на законодателя е с приемането й да изключи всички други тълкувания и спорове по този въпрос.
Относно наличието на незастроена част от парцел ХІХ, следва да се отбележи следното: С ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВКС по приложението на ЗВСОНИ се прие, че реституционния ефект настъпва по силата на закона ако са налице предпоставките за реституция, между които е и съществуването на имота във вида, в който е отчужден. Ако имотът, който е отчужден, а това се отнася и за по-късно приетото основание за реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, е изцяло празен, той се реституира изцяло, Ако е застроен с изцяло нови сгради, той не подлежи на реституция, защото има обслужващо сградата предназначение. Такъв е настоящия случай. Само ако съществуват във вида, в който са отчуждени /отнети/ стари сгради и наред с тях е извършено и ново строителство се реституира по силата на закона на основание ЗВСОНИ съществуващата запазена сграда и терена, а новопостроената сграда остава суперфициарна собственост. Настоящия случай не е такъв, защото е отнет незастроен терен / овощна градина/ , а в него след отнемането са изградени сгради – здравна служба и гаражи. Поради което терена има обслужващо ги предназначение изцяло и от него не се отделя незастроената площ. Вещото лице математически е пресметнало, че останалата площ е 411 кв.м., но този извод не почина на техническо или нормативно правило за нормативно прилежащата земя към сгради с подобно предназначение, а и няма основание да се намалява отредения терен, който в момента също е публична общинска собственост, тъй като има обслужващо сградите – публична общинска собственост предназначение за частична реституция на част от него. Тъй като липсва посочената предпоставка за реституция – имота да съществува във вида, в който е отчужден / отнет/, решението е съобразено с ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВКС, което не е изменено и е актуално.
По третия въпрос – възстановена ли е собствеността на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ на ищците и възможно ли е при преценка за предпоставките за възстановяване да се съобразяват ограничения, въведени 12 г. след това, към кой момент съдът следва да преценява предпоставките за реституция по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ – към момента на влизане в сила на тази норма, или към момента на предявяване на иска вече се изложиха съображения. Предпоставките за реституция и конкретно това, че имота е застроен е факт, който съществува и към момента на влизане в сила на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ – 22.07.1997г., към който без противоречия съдебната практика приема, че се преценяват предпоставките за реституция на основание този текст. а за приложението на чл.7, ал.4 ЗОС вече се изложиха мотиви.
Тъй като отговорът по първият въпрос не е определящ за изхода от спора, а изводите на възивния съд по следващите съответства на задължителната съдебна практика и на тълкуването, направено в решение на Конституционния съд, не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК
Не е налице и наведеното при условията на евентуалност основанието по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Съгласно чл. 281, т.3 ГПК, решението е неправилно, когато е постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За да е очевидна неправилността на решението, тя трябва да е в една или повече от една от тези форми на неправилност, но в по-тежка степен. Такава е когато не се спазени изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита. Възивното решение не е постановено при такива пороци.
Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. Въззивният съд се е съобразил с императивните норми на ЗВСОНИ и ЗОС, за да отхвърли иска за собственост.Решението не е постановено в противоречие с такава норма.
Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. По първите основания няма твърдения от касаторите. Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Обжалваното решение има пространни мотиви, които е анализирал пълномощника на касаторите.
Решението е неправилно поради очевидна необоснованост, когато фактическите констатации на съда са в грубо несъответствие с доказателствата, правилата на логиката и науката и нарушават конституционното изискване за установяване на истината. Касаторите не твърдят фактите да са различни от установените от съда. Спорът е за правните изводи от тях, а те не са формирани при противоречие на правилата на логиката.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл. 108 ЗС.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6469 от 21.12.2017 г. по гр.д. № 283/2017 г. на Окръжен съд-Благоевград по касационна жалба, подадена от М. Я. Г., Т. Я. Б., А. Я. У., К. Е. Г., А. Я. К., Ю. Ш. Х., Я. Ю. Х. в частта, с която е отменено решение № 447 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 1103/2015 г. на РС-Гоце Делчев, в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС и вместо това е отхвърлен този иск да бъде признато за установено по отношение на Община Сатовча, че касаторите са собственици на 473 кв.м.от имот пл. № …. в кв. … по плана на [населено място], които по плана от 1959 г. са включени в парцел …. от кв. …. и на …. кв.м., които по същия план са отредени за улица на север от парцел …. и за осъждане на общината да предаде владението на тези части от имот пл. № ….
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6469 от 21.12.2017 г. по гр.д. № 283/2017 г. на Окръжен съд-Благоевград по касационна жалба, подадена от М. Я. Г., Т. Я. Б., А. Я. У., К. Е. Г., А. Я. К., Ю. Ш. Х., Я. Ю. Х. в частта, с която е отменено решение № 447 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 1103/2015 г. на РС-Гоце Делчев, в частта с която 1. е признато за установено по отношение на Община Сатовча, че касаторите са собственици на 473 кв.м.от имот пл. № …. в кв. …. по плана на [населено място], които по плана от 1959 г. са включени в парцел …. от кв. …. и на 51 кв.м., които по същия план са отредени за улица на север от парцел …. 2. е признато за установено, че касаторите са собственици на 473 кв.м.от имот пл. № …. в кв. …. по плана на [населено място], които по плана от 1959 г. са попадали в парцел …. от кв. …. и на 51 кв.м. от имот …. в кв. …., които при влизане в сила на плана на [населено място] от 1959 г. са попадали в не реализирана улица, находяща се на север от УПЕ …., такива каквито са били по плана на [населено място] от 1959 г., както и ищците да бъдат нанесени като собственици на този имот в разписния лист към този план И ВМЕСТО ТОВА тези искове са ОТХВЪРЛЕНИ .
Указва на касаторите М. Я. Г., Т. Я. Б., А. Я. У., К. Е. Г., А. Я. К., Ю. Ш. Х., Я. Ю. Х. да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 75 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: