О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 15.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 840 /2018 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. М. против решение № 433 от 31.10.2017 г. по гр.д.№ 546/2017 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 712/27.04.2017 г. по гр..№ 8383/2016 г. на Плевенски районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.108 от ЗС против Г. М. Г., Л. М. Г. и М. Г. Г. Г. за признаване, че касаторът е собственик на 1/2 ид. част от таван, находящ с в сграда с адрес [населено място], [улица], с идентификатор 56722.661.375.1.1, в ПИ идендификатор 56722.661.375, парцел ХХ, пл. № 8659, стр. кв.28 по плана на [населено място], и за осъждане на ответниците да предадат владението на М. В. М.. върху 1/2 ид. част в северозападната част от същия таван.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, поради това, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, а е коментирал в мотивите единствено частта от тавана, заета от стая и кабинет за творческа дейност, а предмет на иска е 1/2 ид.ч. от целия таван, предверието в двора и стълбището до него. При условията на евентуалност се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата се иска допускане до касационно обжалване поради това, че решението е недопустимо, защото навсякъде в мотивите съдът е преценявал само стаята-кабинет, а не е обсъдил доказателствата, за останалата част от тавана и за противоречие с материалния закон и съдебната практика, което го прави и очевидно неправилно. Формулирани са пет въпроса
Ответниците по касация считат решението правилно, съобразено със задължителната съдебна практика и молят да не се допуска до касация.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск е установено следното: На Г. К. М. е учредено на 18.08.1958 г. право на строеж върху държавно дворно место, съставляващо сега ПИ с идентификатор 56722.661.375. През 1976 г. той отстъпва на дъщеря си и зет си на основание чл. 15в / отм/ от ЗС във формата на чл. 56, ал.1 т.2 ЗТСУ /отм/ право на строеж за втори етаж. С разрешение за строеж от 17.02.1978 г. по одобрен архитектурен проект от същата година те изграждат втори етаж. За всеки от двата етажа се влиза от отделен вход и стълбище към него. Сградата има и избен етаж, в който се влиза от входа за първия етаж. С одобреният проект е предвидено в тавана да се изгради кабинет – стая, тоалетна и складови помещения. На 23.06.1993 г. е издадено разрешение за преустройство на тавана по одобрен проект от 04.06.1993 г. с присъединяване на таванска стая към съществуваща кубатура. На 29.06.1993г. Г. М. и съпругата му И. М. даряват на сина си В. М. първия етаж, мазе, състоящо се от предверие и едно помещение и 1/2 ид.ч. от тавана. С н.а. № 123/22.06.2016 г. той продава същия недвижим имот на сина си М. М. – ищецът по делото. На 05.07.2006 г. почива Г. К. М. и оставя за свои наследници преживяла съпруга И. М., син В. М. и дъщеря М. Г. / ответницата по делото/. С н.а. № 68, т.8 от 23.12.2006г. М. и съпругът и М. Г. даряват синовете си Г. и Л. с втори етаж и таван-полуетаж, като дарителите си запазват правото на ползване върху целия даряван имот. М. Г. умира на 13.05.2009г.
Според СТЕ, от единия вход се влиза за първия етаж и сутерена, а от другия – за втория етаж и тавана. Таванът сега е обитаем, една от стаите е с височина 2,20 м. Според проекта от 1978г. до тавана се стига от стълбището за втория етаж, а той се състои от пет помещения: две с равен таван и три със скосен таван, като е имало капандура от югоизток. Проектът за преустройство от 1993г. е предвиждал направа на още една капандура /табакера/ от северозапад, чиято цел е да има отвор за санитарния възел и присъединяване на едно складово помещение от скосената част на покрива към друго и оформянето му като кухненско. Така има частично преустройство на тавана. В архитектурния проект за преустройството има корекции и допълнения, касаещи обособяване на стая-кабинет. Сега таванът съответства на одобрените проекти от 1978 г. и от 1993 г. и се състои от общо пет помещения, от които две са складови, едно е санитарен възел и две са обитаеми и съставляват кабинет и за домашни нужди. Към СТЕ няма чертеж с отразяване на фактическото положение сега.
От показанията на св. В. М., И. М. и И. Е. се установява, че до таванския етаж В. М. имал достъп до преди една-две години и отглеждане на куче предизвикало скандал и заключване на входа за втория етаж и тавана. До този момент праводателят на ищеца ползвал помещение в тавана в ляво, където имало работилница, ползвана общо, а там си държал и зимнината, защото в мазето имало парно. Св. Македонска не е чувала някаква част от тавана да се е ползвала от бащата на ищеца. Показанията на св. Б. са в същия смисъл.
В исковата молба, ищецът твърди, че е собственик на основание покупко-продажба на 1/2 ид.ч. от северозападния таван, а е формулирал искане към съда по чл. 108 ЗС за 1/2 ид.ч. от целия таван, ведно с частта му от общите части от стълбището и предверието, водещи към втория етаж и тавана.
РС е уважил иска в установителната част за 1/2 ид.ч. от таван, находящ се в сградата с посочен адрес, а в осъдителната му част – за 1/2 от северозападната част на тавана в сградата.
Въззивната инстанция е приела, че е основателно възражението на ответниците за придобивна давност на целия таван и след като е отменила решението на РС, е отхвърлил иска за признаване за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от тавана и за предаване на владението върху 1/2 ид.ч. от северозападната част от тавана, като е приел, че е основателно възражението на ответниците, че са придобили по давност целия таван.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на допустимостта му.
По останалите въпроси, съдът ще се произнесе с решението в зависимост от извода относно съмненията за вероятна недопустимост на обжалваният съдебен акт.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 433 от 31.10.2017 г. по гр.д.№ 546/2017 г. на Плевенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. В. М..
Указва на М. В. М. да внесе за разглеждане на касационната жалба по същество държавна такса в размер на 25 лн. И да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: