О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
София, 07.08.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 24/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Т. Д., Г. Г. С., Е. Г. Р., Й. Д. С. и Н. Г. К. чрез техния пълномощник адв. Л. А. против въззивно решение № ІІІ-92 от 3007.2018 г. по в.гр.д. № 920/2018 г. на Бургаския окръжен съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а част от тях е интерпретирал превратно, поради което е направил необосновани фактически изводи по спора. Считат също, че съдът е приложил неправилно материалния закон- чл. 69,чл. 77 и чл. 79 ЗС.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Трябва ли в мотивите на съдебното решение въззивният съд да посочи и обсъди всички доводи и възражения на страните, както и представените доказателства, като определи предмета на спора и относимите към него факти, да изложи точни и ясни мотиви защо счита определени доводи и възражения за доказани или недоказани и въз основа на кои доказателства. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, трябва ли при извършването на тази своя дейност да спазва правилата на формалната и правната логика. 2/ Трябва ли сънаследник, на когото се противопоставя придобивната давност, да доказва активно поведение и трябва ли наследникът, който се позовава на придобивна давност, да доказва намерението си да владее целият имот и това владение да противопоставя на останалите наследници. Длъжен ли е на основание чл. 154 чл./ 127 ГПК.- отм./ да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на останалите наследници и това негово намерение е достигнало до знанието им. 3/ Допустимо ли е съдът да приема, че имотът не е наследствен като се позовава на факта, че не е бил реституиран по реда на ЗСПЗЗ, и че разписният лист не установява право на собственост, без да се обсъждат другите доказателства в тяхната съвкупност.
В отговор на касационната жалба ответниците по касация Н. П. Г. и Ж. Д. К. изразяват становище, че не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, а по същество- че въззивното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 17 от 04.04.2018 г. по гр.д. № 213/2017 г. на районен съд- Срецец, с което е отхвърлен предявеният от И. Т. Д., Г. Г. С., Е. Г. Р., Й. Д. С. и Н. Г. К. против Н. П. Г. и Ж. Д. К. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот- дворно място с административен адрес [населено място], общ. С., с площ 4 015 кв.м, съставляващо имот пл.№ …. в кв. …. и кв…. по плана на селото, за който по влязъл в сила, но неприложен регулационен план са отредени УПИ …. в кв. …. с площ 775 кв.м, УПИ …. в кв. …. с площ 800 кв.м, УПИ …. в кв. …. с площ 910 кв.м и УПИ …. в кв. …. с площ 930 кв.м.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява „документално” наследодателят на ищците Г. П. К., починал през 1978 г., да е бил собственик на процесния имот. Приел е, че записването на имота в разписен лист към КРП на името на наследодателя не доказва правото му на собственост. Макар по твърдение на ищците и на свидетелите имотът да е бил земеделска земя, за него не е била проведена реституционна процедура по ЗСПЗЗ. През 2013 г. ответникът, който е син на една от дъщерите на Г. К., се снабдил с нотариален акт за собственост на основание давностно владение, но тъй като по делото не е установено имотът да е бил собственост на общия наследодател, е намерил, че в случая разрешенията, дадени в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС не намират приложение. В мотивите на своето решение въззивният съд е възпроизвел показанията на разпитаните две групи свидетели относно обстоятелства, касаещи упражняването на фактическа власт върху имота към момента на смъртта на Г. К. и след това до предявяване на иска, без да ги анализира поотделно и във връзка с останалите събрани по делото доказателства, с твърденията и възраженията на страните /обстоятелството, че процесният имот е останал в наследство от Г. К. не е било спорно между тях/ и да посочи установяват ли тези показания релевантни за спора факти и какви изводи следват от тях.
Тъй като установителният иск за собственост е отхвърлен само поради това, че по делото не е установено „документално” наследодателят на ищците да е бил собственик на процесния имот, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да и да обоснове решението си, поради противоречието му с практиката на ВКС по този въпрос.
Останалите два материалноправни въпроса нямат самостоятелно значение за изхода на делото, доколкото съдът е приел, че процесният имот няма наследствен характер.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-92 от 3007.2018 г. по в.гр.д. № 920/2018 г. на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 42 лв., като при неизпълнение касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: