О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
София, 07.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 878 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Б. К. против решение № 77 от 20.10.2017 г. по гр.д.№ 229/2017 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 106 от 17.03.2017 г. по гр.д.№ 1188/2016 г. на Виденски РС. С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Е. М. К. иск за делба на апартамент № 7, находящ се на третия жилищен етаж от блок № 5, вх.А, построен върху държавна земя в[жк]в [населено място], състоящ се от три стаи, кухня, сервизно помещение, със застроена площ 78 кв.м., ведно с избено помещение № 7 със застроена площ 4,33 кв.м. и 7,49 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото с площ 1175,70 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 19 СК /отм./ сега чл. 21 СК относно значението на момента на придобиване на недвижим имот за възникване на съпружеската имуществена общност върху него, за допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и за необоснованост на извода, че правото на собственост е придобито в изключителна собственост от ответника.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните правни въпроси: 1. Следва ли да се приеме, че имотът е изцяло индивидуална собственост на съпруг, ако е придобит като обезщетение за отчужден имот по реда на ЗТСУ, част от цената е получената сума при обезщетението, а останалата част от цената е платена по време. 2. Погасяването на заем от единия съпруг, изтеглен по време на брака за заплащане на част от цената на получен като обезщетение за отчужден негов недвижим имот води ли до придобиване на съответната част от вещните права върху същия имот. По тези два въпроса се твърди противоречие с задължителната практика – ПП-5-72 и с практиката на ВКС Р № 189 от 28.03.2002г. по гр.д.№ 580/2001г. на ВКС І гр.о. Представени са още Р № 127/28.03.2006 г. по гр.д.№ 817/2005 г. І гр.о. и Р № 237/27.06.2011 г. по гр.д. № 931/2010г. І гр.о.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск е установено следното: Страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 15.03.1981 г. и е прекратен с развод на 27.03.2001 г. Процесният недвижим имот е придобит като обезщетение от Е. М. К. за отчужден недвижим имот със заповед №10 от 19.01.1988г., издадена на основание чл. 98 и чл.100 от ЗТСУ /отм./ от Председателя на ОНС [населено място]. Правото на обезщетение му е прехвърлено от баща му по чл.81 от ЗТСУ, съгласно нотариално заверена молба. Стойността на обезщетения имот е била 4551,41 лв. Цената на апартамента е 17 154 лв., видно от констативен нот. акт, издаден на 19.08.1988 г. За изплащане на цената е изтеглен заем в размер на 12 000 лв. с договор от 15.03.1988 г. Сума в размер на 4600 лв. от заема е изплатила майката на Е. К. чрез удръжки от пенсията й, а останалата сума от 9537 лв. той е внесъл на 18.05.1998 г. От мотивите на бракоразводното решение е видно, че съпрузите били във фактическа раздяла от осем години, т.е. около 1990-1991 г. Този факт не се оспорва в настоящото производство.
Ответникът е заявил възражение за пълна трансформация, като уточнява, че освен стойността на отчуждения имот е получил от родителите си останалата част от платената сума при покупката – 602,59 лв., а изплащането на сумата от заема е направено от майка му и от него по време на фактическата раздяла. Евентуално прави и възражение за придобивна давност.
РС е приел, че тъй като придобиването на апартамента е възмездно и част от цената е платена чрез заем, изтеглен по време на брака, погасяването му, дори да е направено от единия съпруг по време на фактическата раздяла не води до придобиване на вещни права. Прието е обаче за основателно възражението на ответника за придобиване по давност.
Въззивната инстанция е потвърдила решението на районния съд като краен резултат, но е изложила други мотиви. Приела е, че ищцата няма принос в изплащане на част от стойността на полученото като обезщетение жилище, защото заповедта по чл.100 от ЗТСУ /отм./ има вещно правно действие, поради което процесния апартамент е индивидуална собственост на ответника. Липсва принос от страна на ищцата, поради което процесния апартамент не е СИО и предявения иск за делба е неоснователен
С ПП-5-72 г. се прие, че меродавен за преценката дали имота е съпружеска имуществена общност е момента на юридическото придобиване правото на собственост. /т.2/ Когато срещу отчужден недвижим имот е предоставен имот като обезщетение и цената на получения имот е по-голяма от стойността на отчуждения, ако това е станало по време на брака, за разликата, съотнесена към стойността на целия имот възниква съпружеска имуществена общност. / т. 9 от същото ПП-5-72/. С Р № 189 от 28.03.2002г. по гр.д.№ 580/2001г. на ВКС І гр.о., постановено при отменения ГПК се приема, че придобитото със заем имущество от единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи независимо кой от тях е издължил заетата сума.
Приетото от въззивния съд, че имота не е СИО, а е индивидуална собственост на бившия съпруг, тъй като е придобит като обезщетение за отчужден недвижим имот от родителите му, които са му дарили правото да получи обезщетението, противоречи на посочената съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по двата поставени въпроса.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 77 от 20.10.2017 г. по гр.д.№ 229/2017 г. на Видински окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. Б. К..
Указва на касаторката да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: