О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София, 07.08.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 619/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Т. И. като пълномощник на Й. С. Г., Ж. С. А., А. С. Ц. и Т. С. Г. срещу въззивно решение № І-74 от 15.10.2018 г. по в.гр.д. № 153/2018 г. на Бургаския окръжен съд. В касационната жалба е наведен довод за недопустимост на въззивното решение в частта, с която е допусната съдебна делба на недвижим имот с идентификатор …., представляващ сграда на допълващото застрояване, като се твърди, че този имот не е бил предмет на делба. На следващо място се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1/ Налице ли е произнасяне „свръхпетитум” при включване в делбата на сграда със самостоятелен идентификатор, за която няма заявена претенция от ищеца, поради което ответната страна не е ангажирала доказателства относно възможността тази сграда да се ползва самостоятелно. 2/ При констатирано от съда основание за включване в делбата на сграда, която не е посочена от ищеца като съсобствена, но за която съдът е установил, че е функционално свързана с основната сграда и съответно няма самостоятелен статут, следва ли да остави исковата молба без движение с указания, и какви са правомощията на въззивния съд да осъществи контрол при оплакване за допуснато процесуално нарушение на чл. 214, ал.1 ГПК, изразило се в произнасяне от първоинстанционния съд ”свръхпетитум”, без да е направено искане за изменение на иска. 3/ Разпределянето на имота между две деца от родителя, предаването на фактическата власт и непротивопоставянето на преустройствата и построяването на нова сграда от ответниците представлява ли предаване на владение от наследодателя и поставя ли начало на давностния срок по чл. 79, ал.1 ЗС. 4/ Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС за владелец, установил владение върху реална част от имота, която идеална част е ясно обособена като реална, без да заявява право на собственост върху останалата идеална част от имота и следва ли да доказва, че е отблъснал владението на собственика на другата идеална част. 5/ Подобренията в реална част от съсобствен недвижим имот, изразяващи се в построяване на баня- тоалетна и на кухня- трапезария чрез разрушаване на част от имота и изграждане на нови стени, основи, покрив, търпими действия със съгласието на собственика представляват или са действия на владелец, който държи и преустройва вещта като своя. Във връзка с тези въпроси касаторите се позовават на основанията за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Т. А. Г. изразява становище, че не са налице сочените от касаторите основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 2023 от 11.12.2017 г. по гр.д. № 1816/2017 г. на Районен съд- Бургас, с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор …. по КККР, с административен адрес [населено място],[жк], [улица], целият с площ 590 кв.м, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор …., еднофамилна, на един етаж, със застроена площ 93 кв.м, както и на функционално свързаната с нея постройка с идентификатор ….; сграда с идентификатор …. с площ 45 кв.м, с предназначение- селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор …. с площ 13 кв.м, с предназначение селскостопанска сграда, между съделителите Т. А. Г., Й. С. Г., Ж. С. А., А. С. Ц. и Т. С. Г. при права 4/8 ид. части за Т. Г. и по 1/8 ид. част за останалите съделители.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните по делото са наследници на С. С. А., починала на 18.06.2005 г. Тя е имала 3 деца- Т. А., Д. А., починал преди наследодателката, без съпруг и низходящи, и С. А., който е починал на 26.10.2006 г. – след наследодателката. Ответниците по делото- касатори в настоящото производство са негови наследници по закон- съпруга и три деца.
Съдът е приел, че процесният имот е бил собственост на С. А.. След нейната смърт нейните наследници Т. А. и С. А. са придобили по 1/2 ид. част.
Установено е по делото, че в поземления имот има построени жилищна сграда, две стопански сгради и пристройка към жилищната сграда, отразена като самостоятелен обект с идентификатор …., в която са обособени баня- тоалетна и кухня- трапезария. Това е мотивирало въззивният съд да приеме, че сградата с идентификатор …. не е самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като не отговаря на изискванията за жилище, а е функционално свързана с основната жилищна сграда, която обслужва и следва собствеността на сградата.
Настоящият състав намира тези изводи за съобразени с материалния закон – чл. 98 ЗС. Данните по делото сочат, че пристройката има единствено обслужващо жилището предназначение, поради което не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Съгласно разясненията, дадени в ТР № ТР № 44 от 18.05.1971 г. на ОСГК на ВС, постройките, представляващи кухни, навеси, бараки, стопански постройки, огради и др., предназначени да обслужват жилищните сгради или недвижимия имот, не могат да бъдат обект на самостоятелна собственост, а следват собствеността на мястото, респ. на основната сграда в имота, които обслужват. Поради своя несамостоятелен характер те подлежат на делба заедно с главната вещ, която обслужват. Като е допуснал делба и на постройката с идентификатор …. като функционално свързана с жилищната сграда в имота, въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, не се произнесъл „свръхпетитум”, затова няма основание за допускане на касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение в тази част.
Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответниците за придобиване по давност на южната част от жилищната сграда. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че тя отговаря на изискванията за самостоятелно жилище, тъй като включва коридор, две спални, баня с тоалетна и кухня –трапезария /обособените в пристройката/ и има самостоятелен вход от юг. Установено е, че тази част от сградата се ползва за живеене от ответниците отпреди 2004 г., те са я ремонтирали, изградили са баня и тоалетна и допълнително кухня, измазали са тази част отвън, направили са покрива, сменили са керемидите. Според въззивния съд тези действия не сочат на намерение за своене, а представляват такива по жилищно устройване на семейството на С. А. с оглед задоволяване на техните нужди.
Така изложените от въззивния съд мотиви очертават като релевантен за изхода на делото последният правен въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК относно това дали извършването на подобрения в съсобствен недвижим имот, изразяващи се в построяване на баня- тоалетна и на кухня- трапезария чрез разрушаване на част от имота и изграждане на нови стени, основи, покрив, представляват действия на владелец, който държи и преустройва вещта като своя. Това налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието му с практиката на ВКС, обективирана в представеното с касационната жалба решение № 3 от 19.01.2016 г. по гр.д. № 3973/2015 г. на І г.о.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-74 от 15.10.2018 г. по в.гр.д. № 153/2018 г. на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв., като при неизпълнения касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: