О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 10.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3824 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Т. П., П. А. П., К. Т. П., Щ. Т. П. и Х. Т. Н. против решение № 1117 от 20.06.2018 г. по гр.д.№ 975 от 2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 771 от 26.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 1836/2017 г. и касаторите са осъдени да платят на ответника Община Аврен деловодни разноски
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 19 ЗСПЗЗ, защото не е преценено, че имота не подлежи на реституция и, че не може да се придобива по давност, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът е указал доказателствената тежест на страните за установяване на едни факти, а по същество приема, че е следвало да докажат други и конкретно, че е приел, че ищците следва да докажат, че имота не е бил изключен от гражданския оборот. Направено е и оплакване за необоснованост на извода, че ищците не са установили, че наследодателят им и те са го владяла и на изводите за статута на имота.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. следва ли да има писмени доказателства и какви за вида на собственост на недвижим имот и това, че е изключен от гражданския оборот и как следва да бъде приложен материалния закон. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 202/ 24.06.2011 г. по гр.д.№ 1193/10 г., ІІ гр.о., Р № 21/04.02.2011г. по гр.д.№ 1327/2009 г. ІІ гр.о.; 2. Законосъобразно ли е решение на въззивната инстанция, с което се потвърждава решението на първата инстанция ако в доклада по делото е посочено какви факти и обстоятелства следва да се докажат от всяка от страните по делото, а в постановеното решение се сочат други такива, които липсват в доклада? Законосъобразно ли е съдебно решение, в което не са обсъдени всички доказателства по делото, а се обсъждат доводи, които не са наведени от никоя от страните; 3. Длъжен ли е съдът да обсъди и прецени всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост. Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба. 4. Това, че част от имота е изключен от регулацията означава ли, че е изключен от гражданския оборот. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – цитираните по-горе решения и Р № 798 от 16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. І гр.о., Р № 427 / от 10.07.2009 г. по гр.д.№ 3255/2008 г. ІІ гр.о.
Ответникът по касация Община Аврен, обл. Варна не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният установителен иск за собственост, основан на наследство и давностно владение от 1968 г. от наследниците на Т. П. А. починал на 11.02.1986 г. е установено следното. Регулационния план на [населено място], в което се намира процесния имот е одобрен 1991 г. Имот пл. № …. от кв. …. е заснет с площ 2037 кв.м. / според заключението на СТЕ/, но само част от него с площ 1200 кв.м. / а според СТЕ – 1250 кв.м./ попадат в регулацията, а останалата площ от имота около 600 кв.м. попада извън регулацията. С н.а. № ….,т. …. от …. г., поправен с н.а. № ….,т. …./ …. г. досежно номера на имота, наследниците на Т. П. А. са признати за собственици по наследство и давност на целия имот от 2000 кв.м., като е уточнено, че за 1200 кв.м. от него е отреден УПИ …. от кв. …., а останалата част е извън регулация. В имота е имало паянтова жилищна сграда, стопанска постройка и насаждения. С н.а. № ….,т…. от …. г., ищците са продали частта от имота, която попада в регулация и съставлява УПИ …. от кв. …. с площ 1200 кв.м., ведно с жилищната сграда и стопанската постройка. Предмет на иска е частта от имота, останала извън регулацията. Според свидетелските показания, тя се ползва от ищците. В нея има поставен фургон и стопанска сграда. Те отглеждат овощни дръвчета, имат зеленчукова градина. Имота е ограден. Процесната част, останала извън регулацията е заснета в КВС като имот № …. в масив …. с площ около 600 кв.м. и за нея е съставен АЧОС № 3004 от 19.09.2016 г. на основание протокол № 3/ 06.02.2009 г., заповед № РД-09-38/09.02.2009 г. на директора на ОД „Земеделие” гр. Варна, с които са определени имотите по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ и на основание чл.2, ал.1 т.2 ЗОбС и чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ.
В доклада по делото са дадени указания на ищците да установят упражняваното владение от наследодателя им от 1968 г., а след смъртта му през 1986 г. – от тях.
В решението си, РС е приел, че въпросът дали има пречки за придобиване правото на собственост по давност следва да се обсъжда само ако се установи, че имота е бил държавна собственост, респективно, че е придобит от общината. Отбелязано е, че общината може да придобие имот на основание чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ само ако имота е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. По същество е прието, че имота има характера на земеделска земя, подлежал е на реституция по ЗСПЗЗ и тъй като не е бил заявен, на основание чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ е станал общинска собственост, поради което не е могло да бъде придобит по давност от ищците предвид мораториума в пар.1 от ЗДЗС. Изложени са и съображения за приложението на чл. 6 ЗС в първоначалната му редакция, според която държавата придобива имотите, които нямат друг собственик, а тъй като ищците не доказват наследодателят им да е бил собственик при действието на чл. 6 ЗС, имота се приема, че е станал държавна собственост, която на основание чл. 86 ЗС в редакция до 1990 г. не може да се придобива по давност.
Въззивният съд е възпроизвел мотивите на РС, като е допълнено, че ищците не доказват в разписните листове по някой от предходните планове имота да е бил записан на наследодателят им, т.е. да не е бил безстопанствен.
Първият въпрос – следва ли да има писмени доказателства и какви за вида на собственост на недвижим имот и това, че е изключен от гражданския оборот и как следва да бъде приложен материалния закон не определя пряко изхода от спора, поради което по него не се допуска касационно обжалване.
Вторият въпрос – законосъобразно ли е решение на въззивната инстанция, с което се потвърждава решението на първата инстанция ако в доклада по делото е посочено какви факти и обстоятелства следва да се докажат от всяка от страните по делото, а в постановеното решение се сочат други такива, които липсват в доклада е относим към спора. Въпросът е свързан с пълнотата и точността на доклада по делото. Тя се контролила от въззивната инстанция само когато е направено такова оплакване във въззивната жалба, съгласно ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 и т.3. В случая въззивниците, сега касатори са направили такова оплакване във възивната жалба и по този въпрос слева да се допусне касационно обжалване на основание чл. 2801 ал.1 т.1 ГПК.
По втората част от този въпрос и следващия трети въпрос са свързана с оплакването, че не е обсъден нотариалният акт, с който през 1992 г. наследниците на Т. А. са признати за собственици на целия имот, включително и на частта, останала извън регулацията. Необсъждането на този нот. акт е свързано с мотивите, изложени от въззивния съд по приложението на чл. 6 ЗС в двете му редакции и с формулирания първи въпрос, по който се допуска касационно обжалване, поради което не се допуска такова по този въпрос.
Решението е постановено в противоречие със съдебната практика по последния поставен въпрос – това, че част от имота е изключен от регулацията означава ли, че е изключен от гражданския оборот и не може да се придобива по давност.
С Р № 798 от 16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. І гр.о., Р № 427 / от 10.07.2009 г. по гр.д.№ 3255/2008 г. ІІ гр.о. и № 88/17.07.2015г. по гр. д. № 6225 / 2014 г. на ВКС І гр.о. се приема следното: При действието на чл. 11 и чл. 12 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. и от 1960 г. земеделските кооператори запазват правото си на собственост в реални граници върху земята, внесена в ТКЗС, когато тя е включена в регулационния план или в застроената част на населеното място. Такъв имот е допустим предмет на разпоредителна сделка и може да се придобива по давност, ако по отношение на него не действат други законови забрани (напр. чл. 29 ЗСГ). Приложими са и разясненията, дадени в ТР № 104/ 26.06.1964 г. по гр. д. № 87/ 1964 г. ОСГК на ВС, според които когато има действащ регулационен план на населеното място и извън него се намира дворното място с жилищните и стопанските постройки на члена на ТКЗС или членовете на неговото домакинство, те запазват правото си на собственост в реални граници до размер на един урегулиран дворен парцел по нормите на Закона за планово изграждане на населените места и Правилника за неговото приложение, независимо от това дали същото дворно място допълнително е било включено в регулационния план на населеното място или не, ако те нямат друго дворно място с жилищни и стопански постройки.
По изложените съображения се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по поставените по-горе два въпроса
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1117 от 20.06.2018 г. по гр.д.№ 975 от 2018 г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. Т. П., П. А. П., К. Т. П., Щ. Т. П. и Х. Т. Н..
Указва на касаторите да внесат държавна такса в размер на 25 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество и да представят квитанцията по делото в едноседмичен срок от получаване на съобщението. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: